По отношение на коалицията, която спечелилата изборите партия ГЕРБ се опитва да формира вече две седмици, има все още много въпросителни и нерешени политически и личностни проблеми.
Но едно е ясно, по-добър вариант от правителство на малцинството с Реформаторския блок едва ли може да бъде намерен.
Без да отричам значението на консенсуса около национално отговорни решения и компромиси в политиката, смятам, че различията във възгледите, ценностите и програмите на политическите партии са основният двигател на демокрацията.
Принципното, ожесточено и никога незаглъхващо противопоставяне между "консервативни", "социалистически" и "либерални" публични политики осигурява най-здравословния климат за развитие на обществото. Демократичната политическа култура изисква постоянен сблъсък на различни програми и политически практики. Тук се крие и дълбокият позитивен смисъл на борбата за власт - да спечелиш изборите и да реализираш своята партийна управленска стратегия под непрекъснатите критики и контрол от страна на опозицията.
Търсенето на "национално съгласие" в политиката е типично за лявото политическо мислене и особено при днешната дълбоко кризисна и тягостна политическа ситуация, воденето на разговори за съставяне на правителство с БСП и АБВ не е нищо друго освен "просълзяваща" демагогия, насочена в крайна сметка към размиване и ликвидиране на философията на многопартийността. Крайно време е да престанем да се самозалъгваме, че левицата и десницата споделят общи политически и икономически ценности. Дори и в най-развитите демокрации те се разминават по най-важните въпроси на управлението - ефикасността и моралът на властта, разделението на властите, степента на регулиране на икономиката и преразпределение на държавните средства, както и въпросите за свободата и отговорността, за ролята на държавата и за фундаменталните ценности и подходи на външната политика, особено в бурни времена като днешните. Разбира се, коалиционните управления в много случаи са наложителни. Но те съществуват единствено на базата на допустимия политически компромис като "по-малкото" абсолютно необходимо зло. Компромис, който не преминава границите на почтеността. Но да отстъпиш от политически позиции, това е престъпление направо – по-добре да не си и помисляме за такъв компромис.
Друг е въпросът, че след всичко, което се изписа и изговори около проведените до сега разговори за съставяне на коалиционно правителство, все още не виждам сериозни гаранции, че Бойко Борисов и управленският елит на ГЕРБ ще бъдат в състояние да гарантират и проведат успешната дясна политика необходима за развитието на страната ни. Дано да греша, но 2009 г. не е толкова далече, за да не помним как още от началото на първото управление на ГЕРБ с всеки изминат ден методично и необратимо се рушаха принципите на институционалната демокрация. А дясната политика на ГЕРБ беше само на хартия.
Добре че поне по-малкият партньор в евентуалната коалиция ще бъде Реформаторският блок, класически тип модерна дясноцентристка формация. Ако има нещо наистина достойно при реформаторите, то във вътрешната политика това е тяхната модерна програма за ключови реформи, а във външната – недвусмислената им позиция по толкова нажежената тема "ЕС – Русия". Те подхождат наистина като държавници, като със своите становища успяват да защитят ясно и категорично авторитета на страната ни не само като член на ЕС и НАТО, но и като тяхна източна граница. И това е напълно разбираемо. Все пак нека не забравяме, че генетично реформаторите произхождат основно от мощните движения на прехода СДС и НДСВ, които вкараха България в НАТО и ЕС.
"Реформаторите" едва ли ще могат да променят много неща в безметежния популистки стил на управление на Бойко Борисов. И все пак, каквото и да се случи, най-малкото ще замирише на европейска демокрация. А това ни е жизнено необходимо. Въпреки огромните икономически и политически трудности, които преживяваме днес, ние сме неразделна част от свободния свят и бъдещото ни е в задълбочаването на европейската и евроатлантическата ни интеграция. Успехът на този процес е както в детайлите, така и в типа партийна политика и лидерско поведение, но най-вече в стратегическото умение да се мисли с няколко хода напред за реализирането на националните ни интереси. Тук точно се крие и фундаменталната разлика, която очакваме да видим между новото и предишното правителство на Бойко Борисов. /БГНЕС
Аспарух Панов е български политик. Депутат е в ХХХVІ народно събрание и ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 г. до 2013 г. работи в германската политическа фондация "Фридрих Науман". От февруари 2014 г. е председател на клуб "Либерално общество". Автор е на 3 книги и голям брой публицистични материали.
Вашите коментари