Да живееш нормално се оказа най-големият лукс у нас. За миг животът ти се обръща - оставаш без нищо, отчаян и изплашен. Оставаш изхвърлен на улицата. Защото някой от безхаберие ти е откраднал живота – пратил го е в калта.
Така се случи след поредната трагедия, свързана с наводненията – този път на хората от Мизия и Бяла Слатина. Няма как да се изясни в този ужас колко къщи са паднали - никой не е ги е броил, те тепърва ще рухват. Това каза кметът на потопения град д-р Виолин Крушовенски. Той е категоричен, че няма как тази приливна вълна да е от дъжда, колкото и пороен да е той. Приливната вълна със сигурност е дошла от преливането на язовир, заяви той. Това дойде в потвърждение на местните хора, че толкова вода е дошла само от изпуснат язовир и от там реката Скът се е превърнала в бушуващ бързей. Не случайно тръгна и слухът, че по улиците са забелязани едри екземпляри шарани. Дали е вярно или не – не се знае. Но това, че някой, който ни прави на шарани, за да отглежда шарани, нехае за всичко извън неговия водоем, се знае. Важно е да има печалба. А хората отвъд собствения му водоем, с извинение, да ходят на майната си.
Така бе и с една банка, за която квесторите установиха, че е в нелошо състояние, но онези, дето си пазят техния водоем, изсипаха купчина приказки и внушиха, че заплахата е сериозна. Във всеобщия смут успяха да поставят под риск парите на много обикновени хора. Сета на тези, отвъд водоема, им остава да се надяват, че и те, като тези в Мизия, няма да бъдат изхвърлени в калта. Та и в този случай е важно печеливши да са тези с водоемите.
Така стана и със… Преходът дава безкрайно много примери за повечето българи, всеки ден – години наред. Сега, на втория ден след като Мизия и част от Бяла Слатина са под вода, от социалното министерство реагираха и обявиха, че "на пострадалите ще бъде отпусната еднократна помощ". И това е изпитан метод в годините – еднократно, на парче да се решават въпросите, за да има успокоение. И с това вероятно ще се приключи, хората ще бъдат забравени – така както забравихме бедстващите от варненския кв. Аспарухово, от Добрич. Тогава поне се надигна вълна от доброволна благотворителност. А сега – сякаш не само средствата и минералната вода е на приключване, а човещината, чувството за съпричастност и за отговорност. Нищо, че си имахме и еврокомисар, отговарящ за реакция при кризи, той не е изключение от общото правило и се задоволяваше да коментира хорското нещастие само в социалните мрежи.
И за да се сложи край на това безумно унищожаване на живота на обикновените българи, които не искат нищо повече от един нормален живот, дано се намери някой да викне: Хей, политици, на никого не му трябва еднократна помощ. Просто спрете да си раздавате помежду си и на "свои хора" водоеми, в които да отглеждате шарани и да печелите от тях като ни правите нас на шарани. /БГНЕС
Вашите коментари