Случващото се с Корпоративна търговска банка /КТБ/ наподобява един изключително евтин филм, но той въобще не е хумористичен, а доста тъжен. Евтин филм с евтин сценарий и мега измислици, на които вече никой не вярва.
Ето защо, ако нещо се е променило в България през последните две или три седмици е, че никой вече не вярва на никого.
Вече не може да се има довери в Българската народна банка, на прокуратурата, не може да се има доверие в различни държавни институции, които си сменят мнението през ден, дори най-често през час.
КТБ стана волно или неволно жертва на междуособици - лични и политически. Което просто държавата не трябваше да допуска. Само до преди един месец всички се кълняха, че това е най-стабилната банка в България и вероятно наистина тя е най-стабилната банка в страната, ако се види с какви средства разполага, с каква собственост, какви печалби има. Всичко това може да се провери за един ден.
В цялата тази шумотевица, сценаристите, евтините сценаристи, пропуснаха най-важното нещо. Когато вложителите вложат своите пари в една банка, тази банка не ги държи в шкафовете или някъде заключени. Тя ги инвестира в работещи предприятия, за да може да изкара печалба така, че да изработи лихвените проценти, които вложителите очакват от нея. Това не са пари, които КТБ или която и да било друга банка е заключила някъде в някое мазе и когато дойдат вложителите веднага трябва да ги извади и да им ги даде. Това са пари, които работят за самите вложители. Никой досега не погледна и не спомена предприятията, които притежава КТБ, там където са вложени парите, каква печалба те носят. За да плаща тези високи дивиденти, със сигурност е била добра нейната печалба. Иначе няма откъде да ги вземе тези пари. В случая трябва да се намесят европейските органи или европейски одит, който да ни разкаже какво е истинското състояние на тази банка, а може би на цялата българска банкова система.
В същото време всички останали органи, които си сменяха мнението през половин час или през половин ден, дължат обяснение, защо са правили това. Дължат обяснение на всички нас, които веднъж на 4 години или както ще се окаже сега по-често отиваме в избирателните бюра и гласуваме за една или друга политическа сила, която назначава тези органи.
Това, което се случи в БНБ е абсолютно недопустимо. Това, което се случи с прокурорите, които обвиниха Цветан Василев, че е подготвил убийство, а след това казаха, че не е подготвил убийство. Не се разбра кой е виновен и кой е невинен. Подобно нещо е абсолютно недопустимо в рамките на Европейския съюз и в една модерна демокрация.
Категорично българските политици губят от това, че кризата на доверието в България става все по-голяма. Това ще се отрази както на избирателната активност, така и на хората, които ще гласуват на следващите избори през октомври. Колкото повече се губи доверието в институциите в едно общество, толкова по-болно е това общество и толкова това общество ще трябва да лекува много дълго тези рани.
В днешно време най-ценната стока е доверието. Ако вие като информационна агенция публикувате информация, която не е вярна, и вашите читатели и абонати загубят доверието във вас, вашият бизнес е свършен. Ако аз в моя бизнес пъблик рилейшънс подам невярна информация, това означава ще бъда извън бизнеса. Да не говорим за финансовите институции и въобще да не говорим за политическите партии. От задълбочаването на кризата на доверие губим всички.
Единствените, на които все още можем да вярваме безрезервно и корпоративно чисто финансово, са големите международни одиторски компании. В България са представени 5 или 6 от тях. Най-малко 3 от тях са въвлечени в одита на КТБ, но никой досега не е казал нито дума. Вече е време международните одиторски компании да кажат своята оценка. Смятам, че тя ще бъде много близка до истината. Те не биха си позволили в никакъв случай аматьорски изказвания, от които след това да се откажат след няколко часа. Най-малкото, защото имат много здрави международни стандарти, които трябва да спазват. А на тези стандарти разчитаме всички ние, разчита и българската банкова система. /БГНЕС
---------------------
Максим Бехар е известен ПР специалист и публицист, вицепрезидент на Световната ПР асоциация (ICCO) и председател на Борда на директорите на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария.
Вашите коментари