Говорителят на Върховния комисариат за бежанците на ООН Борис Чеширков пред “Труд”
- Г-н Чеширков, ситуацията с бежанците в Европа е безпрецедента. С колко се е увеличил бежанският настиск към ЕС?
- Ситуацията наистина е без прецедент. След Втората световна война не е имало такава вълна от хора, които бягат към Европа. До края на юли вече бяха подали молба за закрила над 437 000 души. По Средиземно море към Гърция са влезли над 200 000 и над 110 000 към Италия. Става въпрос за бежанска криза, защото по-голямата част от хората, които пристигат в Европа и които минават най-вече през Гърция, са от Сирия, Ирак, Афганистан и други страни. Ние в България в момента сме малко встрани от потока. В шестте центъра на Държавната агенция за бежанците сега има около 3000 души. Това е сред най-ниските нива, които сме наблюдавали в последните две години, и то в момент, в който напливът е огромен.
- По-голямата част от бежанците отиват към Германия, по пътя им България и Унгария издигат огради в опит да спрат този поток...
- Издигането на огради не може да бъде решение. Хората, които са изпаднали в отчаяние и не виждат изход, ще намерят друг път. С тези бариери караме хора в уязвимо положение - майки с деца, семейства, дори непридружени деца, да подлагат на изключително голям риск своя живот, да се доверяват на каналджии и трафиканти. На хора, които изкарват пари на гърба на страданието на бежанците. Това в момента е най-доходоносният бизнес и той не зачита човешкия живот. Тази година над 2500 души се удавиха в Средизмено море, без да броим трите трагични инцидента в Средиземно море и този с камиона ковчег на магистралата от Унгария към Австрия, където 71 души загубиха своя живот по особенно жесток начин.
- България е транзитна страна, но този случай с камиона и задържаните през седмицата у нас говорят за сериозен бизнес. Имате ли представа за неговите мащаби и сумите, които се въртят?
- Очевидно става въпрос за транснационален престъпен обръч от организации. Трудно е да кажем какъв е мащабът, но със сигурност става дума за мултимилионен бизнес. Много е важно Европа, като се бори с каналджийство и трафика на хора, да го прави с обединен подход, при който полицейските и разузнавателните служби да си сътрудничат и да бъдат привличани международни организации като нашата. Хората прибягват към услугите на каналджии именно защото нямат други алтернативи. Европа трябва да създаде хуманитарни програми за прием. Трябва да се издават хуманитарни визи.
- За влизане?
- За влизане в Европейския съюз. И да се инвестира в облекчен визов режим за студенти и за работници. Да се участва в програми за презаселване от първи страни на убежище, например Йордания, Ливан и Турция. Трябва да се подкрепят тези страни. В момента в съседните на Сирия страни има над 4 млн. сирийски бежанци. По-голямата част от тях, почти половината, се намират в Турция, която се превърна в основен домакин на сирийски бежанци. Повечето не са в Европа, но там инфраструктурата, социалното положение се влошава. В Ливан една трета от хората са бежанско население - сирийци или палестинци. За един блок от 28 страни, където населението е 508 млн., дори и тези няколко стотин хиляди не би трябвало да са проблем, ако Европа работи заедно. Но когато наблюдаваме едно слабо справяне с кризата, това е гориво за крайни мнения, за ксенофобия, което е обезпокоително и в крайна сметка се отразява на помощта, която ние даваме на бежанците, пристигащи в Европа.
- Виждаме, че и в България изграждането на стена веднага води до търсенето на нов маршрут. До каква степен това застрашава живота на търсещите убежище?
- Не само в България, но навсякъде по света, където се издигат огради, това не е спирало потока от хора, а по-скоро е пренасочвало потоците към други маршрути, тъй като каналджиите се приспособяват много бързо към новата ситуация. Хората, които се движат от Близкия изток и Африка, виждат смъртните случаи в Средиземно море, видели са и “камиона ковчег” в новините, за тях рискът е ясен. Никой не би рискувал своя и на децата си живот, ако има друга алтернатива. Бариерите няма да спрат хората, а ще ги поставят в още по-рисково положение, защото, от една страна, се вдигат цените на трафикантите, от друга - трябва да се търсят по-сложни маршрути, за да се достигне до желаната страна от ЕС. Виждаме, че основният поток се насочва към Германия.
- Можем ли да кажем, че от стените печелят в крайна сметка трафикантите?
- В крайна сметка да, на гърба на отчаянието на бежанците, които са загубили всичко и без избор се движат от една страна в друга, за да намерят най-накрая място, където да се чувстват сигурни и да могат да започнат живота си наново. Европа да се пребори с каналджииството, това е един смъртоносен бизнес, който буквално убива хора, избягали от война и гонения. Трябва да се създават достойни условия за прием, за да могат хората да получат еднакво добро посрещане във всяка една страна на ЕС, да могат да бъдат регистрирани, да разкажат своята бежанска история пред властите, да минат през една добре направена процедура по определяне на техните нужди от закрила и оттам нататък можем да говорим за разпределение, какъвто е случаят с мерките, предложени от Европейската комисия за релокация. Всяка страна, независимо дали “от фронтовата линия” - Италия, Гърция, или от крайните дестинации - Германия, Швеция, или транзитна - България, Унгария, има своите отговорности. Европа трябва да покаже лидерство, разум, солидарност и отговорност, за да може всички държави от съюза да работят заедно за разрешаването на кризата.
- Шири се представата, че бежанците не са истински бежанци, а икономически емигранти. А сирийците носели хиляди евро, което означавало, че нямат нужда от помощ. Според още по-радикална теория това не са бежанци, а организирана от световните сили ислямизация на Европа.
- Кой човек е бежанец, не се определя от социалното му положение. Бежанецът не тръгва да търси по-добър живот и заплата. Той е принуден от война, от заплаха за живота му, от преследване, от гонение, от жестоко насилие и потъпкване на човешките му права да търси спасение, помощ и нов живот в нова страна. Независимо с колко пари се движи, независмо какви са вярата и убежденията му. В момента по-голяма част от хората, пристигащи в ЕС, са бежанци, те идват от Сирия, Афганистан, Ирак, Сомалия, Либия, Еритрея...
Мигрантът, който често се движи в един поток с бежанците, може да се завърне в своята страна, ако реши. Той просто иска по-добър живот. Ако пресича граници, без да има съответните документи, ако няма основание да остане в новата страна, той трябва да бъде върнат обратно. Бежанецът няма къде да бъде върнат. Той би искал да се върне у дома, но не може. У дома често го чака смърт или затвор и мъчения. Той трябва да пристигне на ново място, където да се положат грижи той да се интегрира. Затова е важно ЕС, освен да се бори с каналджийството, и да инвестира в по-добри условия за прием, да създава и програми за интеграция. В крайна сметка голяма част от хората, които пристигат, ще бъдат принудени да останат. Сирия е в петата година от кризата. Хората, които са избягали оттам, особенно тези, които от няколко години са в изгнание, са загубили всичките си средства, стопили са всичките си спестявания. Те нямат възможност да водят друг живот освен на прага на бедността или в крайна бедност - в места като първите страни на убежище, като Ливан и Турция. Все повече семейства не могат да се справят. Именно те се решават на трудния избор да продължат по своя път, за да достигнат до европейски страни, в които имат семейства или близки, или защото смятат, че там животът им ще бъде малко по-поносим. Ние сме длъжни най-малко да покажем нашата хуманност, а имаме и законови, международни ангажименти да полагаме грижи за бежанците и да даваме убежище на тези, които се нуждаят от него.
Борис Чеширков е роден през 1979 г. Завършил е “Масови комуникации” в НБУ. Работи във ВКБООН от януари 2007 г., а преди това има опит от НПО за интеграцията на бежанци.
Специализира масови комуникации и пиар, включително по програми на агенция Ройтерс. Обучава се по Международни принципи на бежанската закрила в ООН и Международния институт по хуманитарно право в Сан Ремо, Италия.
Голяма част от детството му е минала зад граница - Никозия, Кипър (1980-1985 г.), Вашингтон, САЩ (1987-1990 г.). През 2003-2005 г. работи и учи в Лондон
Вашите коментари