Румен Петков - бивш министър на вътрешните работи и представител на гражданска инициатива АБВ в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: След четиричасово заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, ГЕРБ, БСП и ДПС стигнаха до съгласие по общо становище, според което България не признава референдума в Крим, с който украинската автономна република се обяви за част от Русия. България подкрепя териториалната цялост на Украйна и възлага на Министерския съвет да аргументира българската позиция в ЕС, "отчитайки всички рискове за България, включително и икономическите, свързани с развитието на кризата". Партия „Атака“ се разграничи от становището на Консултативния съвет и го обяви за вредно за страната. Г-н Петков, как приемате становището на Консултативния съвет за национална сигурност?
Румен Петков:Първо много е закъсняло това заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Още в деня, в който се очерта този проблем, г-н Ивайло Калфин и АБВ реагирахме много ясно и много категорично. С апел да се предприемат всички мерки за съхраняване на териториалната цялост на Украйна. С апел всички страни да се въздържат от действия, които могат да доведат до ескалация на напрежението. С много ясен апел, който в това число визираше ЕС и САЩ за много внимателни действия, много внимателни изявления, които да способстват за отнемане на напрежението, не за катализиране на напрежението. В това число с апел вътре в Украйна да не се предприемат дискриминационни, репресивни мерки към никого. За моя радост, част от тези позиции са залегнали в общата позиция на КСНС, но вътре продължават да отсъстват няколко изключително важни въпроса. Първо, ние настояваме ли общността в ЕС със своите инструменти да инициира разследване, от къде дойде проблема с насилието по площадите. За да опростя въпроса, кой доведе снайперистите на площада? Защото, много ясно в позицията на външно министерство на Естония, прозвуча твърдението и то беше потвърдено официално, че тъй наречената опозиция тогава е довела снайперистите на площада. Всъщност с какво се ангажира ЕС? Това е ключов въпрос. Аз мисля, че България, като държава, която е най-близка и с Русия и с Украйна трябва да зададе този въпрос, защото той е принципен. Вторият въпрос - ние трябва много ясно да кажем, какво е отношението ни към такъв тип проблеми. Всички си спомнят, вероятно, случая в Косово. Тогава, как с един патос, един ентусиазъм, който не искам да квалифицирам, общността на някои държави, много бурно подкрепиха отделянето на Косово. Двойният стандарт приемлив ли е за нас като общество, имам предвид за обществото на европейските народи? И много ясно да се каже, че когато има принципи те важат за всички и конюнктурата не може да има определяща роля при взимането на принципни решения. Това са два въпроса, на които трябва да се наблегне със съзнанието, че ние имахме изключително място и роля при инцидентите в Косово. Известно е, че там изпращахме полицейски контингенти и, че ние всъщност сме държавата и народа, който е най-близък с Русия и Украйна. Не на последно място, трябва да има една много висока степен на категоричност, на противопоставянето на санкции. Защото, от санкциите сигурно ще пострадат всички. И ЕС и Русия и Украйна, но аз се притеснявам, че най-потърпевши от санкциите, може да се окажем ние, българите. Въвеждането на тежък визов режим за гражданите на Русия може да удари нашия туризъм. Задълбочаване на напрежението ще повлияе върху потока на туристи от Украйна. Всички товарообмени, всички стокообмени, които са свързани със транспортна схема през Украйна и създаване на проблем, ще удари по същество България и при износа и при вноса. Не случайно при решението се акцентира върху гарантиране на енергийните доставки, така че има въпроси, които трябва да бъдат поставени много ясно и много категорично, ако искаме наистина да сме държавата, която се бори за истината, ако наистина искаме да сме държавата, която се бори за последователност, за принципи при взимането на решението и за недопускане на двойни стандарти. Всичко останало /…/ вероятно ще хвърли в очите на хората на българската общественост впечатлението, за постигането на някаква обща позиция, но ще остави сериозните анализатори, привкуса на нежелание да се стигне до същината на проблема.
Водещ: Г-н Петков, как може България да защити своите национални интереси при обсъждането на въпроса – Украйна в ЕС, съответно взимането на позиции. Все пак ние сме страна-членка на този съюз.
Румен Петков:Разбира се, че сме страна членка на съюза и ние трябва да се борим за своя интерес вътре в съюза. Иначе ще продължим тази политика при преговорния процес -„затворете и този блок, затворете и тези 2 блока в „Козлодуй”, поемете и тези ангажименти”, от което в крайна сметка страда българското общество. Минаха години от затварянето на блоковете. Темата, като че ли е позабравена, но проблемът за българската енергетика за цената на тока си стои с пълна сила. Така че, инструментите за борбата за българските интереси са в сферата на дипломацията, сферата на публичността, сферата на инструментариума на държавните институции, Народно събрание, президентство, разбира се. Така че, тук една обща политика и нейното отстояване в ЕС, без да заемаме крайни позиции. Аз, за съжаление съм с впечатлението, че президента Плевнелиев заема една много крайна, така, с привкус на „антирусизъм” позиция. От това, той при всички случаи ще загуби, по-лошото е, че ще загуби българското общество. Крайната позиция в случая е вредна за България.
Водещ: Да ви разбирам, че позицията ни трябва да бъде балансирана между ЕС и Русия?
Румен Петков:Не между. Ние своят избор сме го направили. Европейското бъдеще на България не подлежи на коментар, но още веднъж казвам, ние търсим ли истината за развоя на събитията в Украйна? Ние българската държава, ние българското общество сме най-заинтересовани от изваждането на тази истина пред обществото. Кой доведе снайперистите, кой предизвика напрежението, кой предизвика сблъсъците? Защото, ако ние днес участваме в легитимацията на един формат, който е пряк съучастник, довеждайки снайперистите, катализирайки напрежение, сблъсъци, кървави сблъсъци. Утре какво легитимираме в европейската политика? Какво легитимираме пред нашите деца и внуци? Искаме ли ние да съхраним тази атмосфера, която сме имали столетия наред? Ако искаме, как го правим? Има европейска общност и вътре в тази европейска общност трябва да бъдат отстоявани тези принципи, трябва да бъдем последователни и трябва да бъдем една идея по-категорични. Не може нашите представители на съвета на премиерите и на съвета на министрите или да стоят мълчаливо, кимайки умно с глави или да заемат крайни позиции в едната или другата посока. Пак казвам, крайната позиция, в случая, тя е вредна за Европа. Тя е вредна, разбира се, за Русия и за Украйна.
Водещ: А, очаквате ли да получите отговори на тези въпроси, които поставяте и казвате, че липсват в становището на консултативния съвет?
Румен Петков:Вижте, не е важно аз да получа отговори. Важно е България да покаже лице, да покаже воля, да се бори за истината. Да се бори за демокрацията с публичните демократични средства. Част от демокрацията е да се върнем в генезиса на процеса. От къде дойде напрежението, кой го окървави, кой предизвика десетки и повече жертви. Не отговорим на тези въпроси днес, тази практика ще продължи да се разширява. Аз си спомням на времето, преди 2-3 години този зоологически ентусиазъм по повод арабската пролет. Какво е положението днес в Либия, какво е положението днес в Сирия, какво е в Ирак? Качествено ли се промени живота на хората в тези страни? Аз мисля, че знакът е обратен, така че трябва да бъдем много внимателни, когато взимаме една или друга позиция и трябва все пак да си даваме сметка. Не виждаме по-активно участие на една общност на референдум в пряко допитване. Не виждаме активност. Това нещо също не бива да се пренебрегва, априори и трябва да бъде направен много сериозен анализ защо се стигна до тук. Без да анализираме процесите, без да имаме ясни отговори , ще се лутаме в едната или другата посока, от което в крайна сметка ще страдаме и Европа, и Русия, и Украйна.
Вашите коментари