Защо съм песимист? - пита се българинът.
В конкретният случай с предстоящата клетва на новият кмет на Варна, предсказанията на кварталните “пророци” в морската столица се побират в едно изречение – и тоя ще го осерат гларусите.
Изглежда никой не очаква чудеса от новия кмет. И сигурно има защо.
Странното в случая е, че претендиращият да е здраво стъпил на земята българин този път не лъже - наистина не отлепя и на милиметър .
След предизборна кампания, в която надълго и нашироко беше обяснено колко са лоши кандидатите за кмет, е повече от нормално на варненци да им липсва ентусиазъм. От далечната 1945 г., та чак до наши дни, вече три поколения бяха надъхвани с непоклатима вяра в постулатите на материализма. И последиците са очевадни - след като битието определя съзнанието, няма как от лош кандидат-кмет да очакваме добър кмет. Защото това пусто битие определя не само съзнанието, но и бъдещето.
Нашето материално съзнание не може да допусне, че е възможно да съществуват хора като кмета на Ню Йорк - Майкъл Блумбърг, който е евреин по произход, милиардер, но ходи на работа с метрото и не краде.
В нашият свят това е невъзможно! А нашият песимизъм е най-материалния на света. На всяка крачка може да го видиш, да го пипнеш и да го обосновеш с примери от самия живот.
Начинът, по който води своята предизборна кампания Иван Портних, определя и очакванията за неговото кметуване. Да управляваш хотел - собственост на “Мултигруп” и да обвиняваш опонента си, че бил подкрепен от ДПС, е, меко казано, нагло. Именно според философията на здраво стъпилите на земята хора, нищо добро не очаква Варна от човек, който нахлузваше фесове на опонентите си, а още на първото, след изборите, заседание на Постоянната комисия по социални дейности, съветниците от неговото мнозинство раздадоха стотици помощи по списък, в който всяко трето име е турско-арабско.
И все пак.
Понякога стават чудеса.
И съзнанието оформя материята според идеалите.
Понякога, ама надали!
Антон Луков
Вашите коментари