Ако си направите труда да проследите новините в местните медии, ще установите един много интересен феномен – буквално всеки областен център е с претенции, че диктува политическата мода и на негова територия си дават сблъсък едва ли не най-емблематичните политически водачи на листи. Което щеше да е приблизително вярно, ако националните лидери на партии имаха право да оглавяват всичките листи, а не само... две.
Тоест, местният шовинизъм намира тема, чрез която обосновава собствената си значимост, даже и чрез това нелепо състезание.
Истината, както винаги, е някъде по средата. Слънцето не се върти около един избирателен район, колкото и високо да е самомнението на неговите обитатели. Затова, специално във Варна, си заслужава да се започне прегледа на състезанието с един уникален местен кандидат за депутат - Иван Славков. На първо място Славков се кандидатира като независим. И това му прави чест. Не по-малко важен е един безспорен факт - докато всички останали говорят какво са правили, цитират фамозни отчети и режат лентички, Иван Славков е буквално единствения (не само във Варна), който може да се похвали какво... не е направил. Много български политици и бизнесмени са имали проблеми с Темида и много приказки бяха изписани за техните показания. Използвани бяха какви ли не витиевати заместители на простата истина, че иде реч за доноси. Е, Славков не донесе за никого нищо! Дали ще успее на изборите е съвсем отделен въпрос.
При считаното за традиционно дясно се оформят две интересни алтернативи – Валентин Цветков от коалицията, обединена около СДС, и Радан Кънев от коалиция ДСБ-БДФ.
И двамата са юристи с име и опит. По традиция се счита, че структурите на ДСБ са по-сплотени, а СДС разчита на по-широка маса от симпатизанти. Добрата новина тук е само една, но за сметка на това наистина е добра. За първи път от много години насам в листите няма (на избираеми места) слуги на Кирил Йорданов. Което прави състезанието доста по-нормално. И в двата лагера няма да се обвиняват кой, в какво и как се е забъркал, а ще си мерят знанията и идеите. Не, че е невъзможно да бъдат вкарани в някоя мръсна интрига – просто не си заслужава. Колкото до шансовете за преминаване на 4 процентовата бариера – там греховете си ги носят в партийните централи.
Около нареждането на листата на БСП във Варна вече имаше опити за създаване на буря в чаша вода. Която не се състоя. Пламен Орешарски е безспорната звезда на тази листа и едва ли някой се съмнява в неговата компетентност. Труден е за атакуване и от дясно, просто, защото е бил там. И знае за десните всичко, което те си мислят, че знаят за него.
И може да им отговори.
Колкото до безвкусните опити за интриги между Красимир Янков и Борислав Гуцанов – те двамата, ако са толкова глупави, винаги могат да ощастливят местните интриганти и да потвърдят глупостите, изписани по техен адрес.
Жалкото в случая е, че най-щастлив от развой в стил “Селска чест” в редовете на социалистите ще бъдат не техните опоненти, а техни довчерашни партньори.
Но, както казва народът – всяко зло - за добро.
Сега поне, ако влязат във властта, ще са наясно кого да отбягват.
В ГЕРБ обаче бурята си беше истинска!
Лиляна Павлова има страхотно предимство в очите на мислещите избиратели – не може да бъде обвинена в каквито и да било симпатии към бившия кмет Кирил Йорданов. И понеже варненци изгониха Йорданов с камъни, този проблем със страшна сила се залепва за някой от следващите в тази листа. Николай Апостолов беше най-ниЗко лазещия пред кмета председател на общински съвет, който Варна е виждала в новата си история. По-малкият проблем около него беше, че синчето му от пелените директно светна като… управител на спортна зала. По-големият е, че варненци искат оставката на Апостолов-старши, а той цапа листата на ГЕРБ във Варна. Това, разбира се, си е вътрешно партиен проблем, с който ГЕРБ ще се излага в публичното пространство. Остава им само надеждата позитивните и умни послания на Лиляна Павлова да надделеят над грамадата, растяща пред сградата на община Варна.
Павлова ще трябва да търпи и друг пожар – този с Емил Радев. За него новините са малко лоши или… никакви. В парламента на Радев му се носеше славата на вносител на лобистки закони. Знае се обаче, че той даже и това не е бил. По-скоро иде реч за преносител на лобистки закони, диктувани от Искра Фидосова. А съмненията към неговата правна компетентност, не са тайна в юридическите среди. Нищо, че “консултира” цял куп общини в региона. Те си знаят колко струват тези консултации. Само още един факт – благодарение на правните съвети на Радев вече си отиде един председател на общински съвет във Варненско (община Долен Чифлик).
На местна почва в партията на Меглена Кунева всичко е спокойно. За сега няма проблеми във Варна. Нещо повече – освен Даниел Вълчев, в листата на гражданите е и дългогодишният председател на държавната комисия за сигурност на информацията Цвета Маркова. Очертава се сериозен тандем, с доказана компетентност. Другата добра новина тук е, че и Даниел Вълчев, и самата Кунева, са обект на особено злостни местни интриги. Тоест, на местна почва, политико-милиционерските нищожества са притеснени.
После Йоло Денев бил единствения, изповядващ прабългарската религия. Елате ги вижте местните интриганти – тези като видят някой с повече акъл от тях, първата им мисъл е да го обесят на най-високото дърво, за да си говори с Тангра.
ДПС очаквано разчита не на Тангра, а на политик с опит като Йордан Цонев. Там си работят без много шум и не обръщат внимание на вълничките, образувани във варненския залив. Наясно са, че ако успеят, това няма да се дължи на чудо, а ако се провалят - няма да е виновен никой друг. Понеже организацията по изборите си е тяхна, същото се отнася и за отговорността. Наскоро местният им лидер Ерджан Себайтин в интервю пред nakratko.bg, мъдро отсече “Няма да правим своята кампания на базата на минали конфликти!". Значи са осъзнали, че драмите (ако изобщо ги е имало) са останали назад. И нямат намерение да фабрикуват нови.
Не си и заслужава.
И на финала - дежурният лъч надежда. И този път Варна има един наистина симпатичен кандидат за депутат. И това пак е Деница Димитрова. Тя е всичко това, което местната политическа олигархия не е. Освен, че е умна, не гледа в паницата на другия, и не подлага крак на опонента си само заради удоволствието да видиш как си го наранил. Понеже в главите на местните гаулайтери валянето в калта е проява на “държавническа политика” – спокойно може да се каже, че Деница не практикува този вид “държавност”. С този водач на листата си коалицията “Център – Свобода и достойнство” определено печели симпатията на онази все по-оредяваща прослойка български избиратели, които не продават гласовете си и мислят със собствените си глави.
В крайна сметка, ако цитираме Бойко Борисов, това е материала.
Националните лидери, партийните ръководства, извадиха това, с което разполагат и наредиха листите според възможностите си. Всички искаме народни представители, които да са събирателен образ на нещо средно между Наполеон, Айнщайн, Том Круз и Моцарт, но получаваме това, което има под ръка.
Тоест, и тази година, сред кандидатите за депутати, няма да има Нобелови лауреати.
Да стискаме палци, да са средно интелигентни и не много порочни.
Между другото, добре е, че в София и за тези избори проявиха здрав разум и не допуснаха провинциалната политическа самодейност да превърне в цирк парламентарните избори.
Ако бяха оставили да се развихрят, местните гаулайтери по листите щяха да се наредят – милиционер, роднина на Кирил Йорданов, милиционер, роднина на Кирил Йорданов и пак милиционер, и пак роднина, и така до края на света.
Сега поне има и кандидати за депутати, които са… цивилни!
Антон Луков
Вашите коментари