Оставката на бившия варненски кмет Кирил Йорданов може да бъде разглеждана и като едно доста интересно предизвикателство. Ключовият въпрос тук е, дали една и съща общинска администрация ще се справя със задълженията си по-добре без него?
Като на първо място, не е ясно до колко тази администрация ще остане същата.
И, ако има промени, кой точно ще ги наложи и с какъв мотив?
Първият, който защити администрацията, беше самият Кирил Йорданов. И това безспорно му прави чест. А първите оставки на чиновници ги поискаха... съветниците! Тоест, точно тези, за които цялото общество е най-категорично, че трябва да си отидат, заедно с бившия кмет.
При това, именно най-скандалните варненски общински съветници, които най- раболепно обслужваха Кирил Йорданов, сега най-активно се опитват да си измият ръцете с общинската администрация.
Изглежда общинският попивко-папкин Николай Апостолов си е повярвал, че е фактор в голямата местна политика. Което може да му изиграе много лоша шега. Смешното в случая е, че когато на него му искат оставката, той се защитава с тезата, че почти нищо не зависи от него и съветниците. Обаче, още докато топката лети към задния двор на администрацията, същият този Апостолов в комплект с лидера на мнозинството Иван Портних започват да се упражняват като... кадровици по етажите на общинския билдинг.
И двамата обаче пропускат един много тривиален момент - за цялото време на прехода след 1989 г. няма нито една година, в която председателят на общинския съвет да е управлявал без подкрепата на управляващата в страната партия. Очевидно градове като Варна са достатъчно важни за управляващите (които и да са те), за да бъдат оставени без политически контрол и пряк надзор.
Да де, ама Бойко Борисов в момента е бивш премиер. А дали след два месеца ще управлява - това все пак не зависи от обърканите прогнози на Мира Радева.
Така че, специално за Апостолов, е по-мъдро да не се вживява в ролята на кадровик. Първо, защото по собствените му думи той НЕ носи отговорност за почти нищо, и второ (което всъщност е много по-важно), свидетели сме на очевадна липса на доверие към него самия и към институцията, която представлява. И трето - ако ГЕРБ все пак повтори мандата си, дали Бойко Борисов няма да пожелае да рестартира управлението си на чисто? Той вече прилича на човек, изморен от проблемите, създавани от кадровиците в собствената му партия.
Всичко това, разбира се, въобще не означава, че общинската администрация е свещена крава и в нея не трябва да има промени. Просто не съветниците са тези, които трябва да кадруват.
Логичният и нормален начин за обновяване на администрацията и оптимизиране на работата на община Варна е свързан с един не толкова гръмогласен човек - доц. Христо Бозов. Новият варненски кмет има и правомощията, и кредит на доверие. Тоест, има възможност да прави промени в администрацията, а дали те се налагат - преценката му би трябвало да се основава преди всичко на професионални, а не на политически мотиви.
Между другото, доц. Христо Бозов вече даде няколко доста интересни интервюта, от които могат да бъдат направени първите изводи. Той звучи като прагматик и вдъхва доверие, което съвсем не е малко в тази напрегната обстановка, в която му се налага да управлява. Новият варненски кмет, НЕ използва витиевати фрази, наясно е с истински важните проблеми на града и вече намекна за начините, чрез които ще налага нови решени.
А дали тези негови намерения ще се сбъднат - това тепърва ще видим.
Защото, все още не се знае, до къде могат да стигнат общинските съветници с мания за НЕзаменимост. Всъщност, знае се - тези нищожества са в състояние да копаят дъното, ако се наложи даже и до Китай.
Факт е, че НЕ новият варненски кмет изостря обстановката в община Варна.
Колкото и странно да звучи и по-голямата част от протестиращите също НЕ я изострят. А най-пискливото лаене идва тъкмо от съветниците и умилкващата се около тях групичка на т.нар. дакели. И на финала, вместо оставки на съветниците, обществото получи... кадровици!
Добрата новина тук е, че както си му е редът даже и лаенето им звучи тъпо - от една страна са "сериозно обезпокоени", че администрацията била наплашена и това затруднявало взимането на управленски решения, а от друга се опитват да надвикат исканията за собствените им оставки със... собствени искания на чужди оставки.
Мила родна картинка - електоратът настоява да си ходят, те обясняват че им "предстои много работа". А досега, другари и другарки съветници, свършихте ли въобще нещо, че тепърва се налага да се трудите толкова неуморно за благото на Варна и цялата позната Вселена?
Антон Луков
Вашите коментари