Не е необходимо да си гений, за да забележиш, че нескончаемия български преход изхаби партиите. Факт е, че през годините станахме свидетели на странен, типично български феномен – успешните моменти във властта даваха нови поводи за вътрешнополитически борби в партийните ядра, а времето в опозиция не ги сплотяваше. На всичкото отгоре, в богатите морски и т.нар. “митничарски” общини, политиката беше подложена на допълнителен много по-силен от средностатистическия за страната корупционен натиск.
И накрая, ако проследим процеса в неговото развитие от общото към частното, стигаме до най-уродливия пример – частният случай с “модела Варна”*.
Във Варна политиката беше и е обект на лична вендета, провеждана от Кирил Йорданов& компания. Със забележително упорство през годините, в които те се докопаха до властта, разлагаха месния политически елит с единствената цел да НЕ бъде допусната алтернатива на тяхното управление. С времето те така се увлякоха, че се стигна до логичната развръзка – на сцената се появи улицата.
В природата, както и в политиката, чист вакуум няма – празното пространство винаги бива заето по един или друг начин. Или, казано по друг начин - когато традиционните носители на отговорност се износят, не след дълго се намират нови. Именно тази беше и причината протестът във Варна да е толкова силен. Защото точно във Варна най-целенасочено беше унищожаван политическия елит, способен да представлява властта.
Кирил Йорданов &компания сами си го направиха!
В стремежа си да се отърват от собствените си страхове, че може (а всъщност трябва) да се роди опозиция, те останаха насаме с чудовище, което сами създадоха.
Понеже наистина иде реч за болни, в буквалния смисъл на думата, мозъци, те и до ден днешен са убедени, че някой друг им е виновен. Че са им скроили шапката, че ГЕРБ е пренасочил протеста далеч от София и прочее дивотии.
Тези хора май все още не са осъзнали най-новият властови парадокс във Варна.
Няма кой да защити Кирил Йорданов!
Елементарната интрига с оспорването на подадената кметска оставка беше възложена на … протестантски пастори, група интелектуалци, клуб по бойни изкуства и Тракийското дружество.
Тук вече НЕ е смешно! Властта във Варна се превръща в цирк.
Остана да се появи и кастата на брамините или сплотения колектив на някоя от сметопочистващите фирми.
Това обаче не е всичко!
Улицата е подложена на същия познат механизъм, който ерозира и партиите във Варна. Появиха се някакви хора с кучешки прякори, за които цяла Варна знае кой ги държи на къс повод, но с претенции за протестиращи. Ако използваме термините, наложени от самата върхушка около Кирил Йорданов, това са “тематични протестиращи”. По примера на тематичните мнозинства във варненския Общински съвет. Твърди се, че те са идея на кметския (втори) кръстник - Радослав Коев. Още през втория мандат на Кирил Йорданов беше провокирано разбиването на политическото мнозинство в съвета и създаването на плаващо такова, обединяващо се по конкретни икономически проекти и различни интереси. Така се стигна до приемането на приватизационни сделки от леви мнозинства и социални програми с гласовете на десни съветници. Както се казва - всеки съветник беше използван според способностите и консумираше властта според потребностите си!
В крайна сметка, нямаше нито програма, нито отговорност, нито последователна политика. И, не на последно място, почти окончателно беше съсипана идеята за самото съществуване на Общинския съвет като орган на местното самоуправление.
И понеже Кирил Йорданов & компания не могат да правят нищо друго, освен да рушат, те правят същото и с протестиращите. Т. нар. “Група на дакелите” лае по пръчка на властта, а всички останали биват обвинявани по един или друг начин от самата власт, че се зъбят на властта по … поръчка на властта. На коя власт? Понеже то във Варна друга власт, освен тази на Кирил Йорданов & компания не остана.
Между другото, нито едното е 100 процента вярно, нито другото!
Дакелът, например, като всяко куче, създадено да бъде използвано под земята, е сравнително податливо на самостоятелно мислене.
Просто под земята понякога гласът на господаря се губи и се налага да бъдат вземани самостоятелни решения. Вече се говори, че всъщност собствениците на дакели са най-малко трима.
И те затова понякога се объркват.
А другите протестиращи и да искат да се впият в някоя политическа сила, нямат много голям избор. Не им го остави Кирил Йорданов. Може би именно тази липса на голям избор е причината някои от тях все още да протестират заради … идеята.
И заради каузата!
Резултатите от всички тези събития тепърва ще ги осмисляме.
И, както казваше един приятел естет – сега всички плюете чалгата, но си помислете какво идва после! В постчалговото пространство.
И с политиката във Варна стана същото – убиха я! Появи се улицата!
Какво ли ни чака след улицата?
Самият факт, че Кирил Йорданов& компания не осъзнават последиците от това, което правят и продължават да го правят със същата усърдна злост, означава само едно – предстоят чудеса!
За зрителите от други градове ще има билети с намаление.
Гледайте и разказвайте на децата си страшни приказки от Варна!
Все с нещо трябва да бъде уплашено бъдещото поколение на България!
А ние във Варна сме на път да усвоим един от горчивите уроци на историята - като няма хляб, обикновено няма и пасти!
И тепърва ще осъзнаваме неизбежното - улицата НЕ може да замени политиката!
Нищо не може да я замени.
Даже Кирил Йорданов & компания не могат!
Антон Луков
*„Моделът Варна”- особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се във Варна след 1999г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола, представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие.
Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега! Краде се нагло, безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място - общи идеологически пристрастия.
Някои от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем. Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс, съпоставим с неговия.
И въпреки всичко! Може да звучи парадоксално, но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.
Те са по–скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни (често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация. /antonlukov.blogspot.com
Вашите коментари