Начинът по който у нас се интерпретират последните събития в Турция и подновеното партньорство между Реджеп Ердоган и Владимир Путин е доста показателен за това как най-очевидното обяснение за процесите се избягва и от властта и от медиите.
Лесното обяснение – това с ислямизацията на Турция е меко казано повърхностно. Ердоган дойде на власт именно с помощта на Фетхуллах Гюлен, но „забрави“ да дели властта с него. Нещо повече – той отказа да дели властови позиции и с армията! А след преврата под ударите му паднаха правосъдието, медиите и т.н. Може ли някой да посочи поне една причина, която би накрала Ердоган да дели власт с ислямските духовници?
Свидетели сме не на създаване на нова държава тип „ислямска република“ като в Иран, а на нов диктаторски режим тип „Путин“. Буквално по идентичен начин двамата диктатори използват религията – съответно Православието и Исляма. Ключовата дума тук е ИЗПОЛЗВАТ, а не НАЛАГАТ или даже ПРИЛАГАТ! Очевидно е , че духът на вярата и даже най-основополагащите религиозни догми НЕ са част от живота нито на турския, нито на руския диктатор. Достатъчно е да се преговорят десетте Божи заповеди и това изчерпва темата.
Проблемът на България обаче става все по-сериозен. Между кризата в Украйна и кризата в Сирия се очертава взривоопасна зона на непредвидимост в отношенията на двама диктатори с чудовищно его, които буквално през няколко месеца или са смъртни врагове или са първи приятели. И тук е другата заблуда – тази че един свален самолет може да е в основата на враждата. И обратното – видите ли икономическите вреди и съответно ползи били са основата на сдобряването между Путин и Ердоган. Просто и двамата неведнъж са доказали, че човешкият живот или икономическата логика са последното нещо което може да е в основата на действията им.
Истината е , че има само една причина за внезапно възродилата се любов между Путин и Ердоган. И тя е, че пред очите на Европа и света се създава нещо като Синдикат на диктаторите. В същото време причините за миналия ( и неизбежния предстоящ) развод са много повече. И по отношение на Асад и спрямо кюрдите интересите на Турция на Русия са диаметрално противоположни. По-лошото е , че и тук на Балканите руско-турската разделителна линия е меко казано дълбока и в нея са потъвали амбициите на не един или двама български политици! Тоест не ни остава нищо друго освен да следим със затаен дъх колко време личният интерес на двамата диктатори ще успее да канализира в една посока различията в националните каузи на двете държави и така до ...следващата криза .
В такава обстановка на любов или омраза между имперски чук и имперска наковалня за България просто няма друг шанс освен НАТО и ЕС. Не случайно най-зловещата хибридна атака е срещу Евроатлантическите ценности, които са в основата на солидарността между държавите от Свободния свят. По принцип диктаторите днес имат едни приумици, маскирани като интереси, а утре нови интереси, плод на случайни хрумвания и неизменна част от тази верига стават причините за кризите в Украйна, Сирия и т.н. Едва ли има нещо по-дразнещо за Еродган и Путин от фундамента на Свободния свят – а именно непроменящите се през годините Евроатлантически ценности. Между другото те са последната преграда и за опитите България да стане член на Синдиката на диктаторите. Ако не е Брюксел ердопутинизацията на българската политика няма да закъснее!
Антон Луков
Вашите коментари