Говоренето за предсрочни парламентарни избори все още не е предсрочни парламентарни избори.
Най-сериозен интерес от провеждане на предсрочен вот имат хората от ГЕРБ – при низходящия тренд на управляващата партия те ще имат възможност да си изберат предсрочно момента, така, че да калкулират по-малка загуба отколкото биха претърпели след провеждането на президентските избори.
От изборите има изгода единствено Бойко Борисов, ключът кога ще бъдат те, е в ръцете му. Единствено лидерът на ГЕРБ има интерес да минимилизира загубите. Когато много често започнат да говорят за стабилност, е добре веднага да се усъмним.
Премиерът няма притеснения дали ще има кой да гласува за него, дали ще има мнозинство. По-скоро неговите вълнения се базират на това, че се наблюдават все повече провали в управлението, има все по-голямо изхабяване на публичните му лица, които той е подредил. Загадката на партия ГЕРБ кого да издигне за кандидат за президент също го тормози. И разбира се състоянието на страната, което не е блестящо.
В известен смисъл и Цветан Цветанов има интерес от говоренето за предсрочен вот. Това му дава възможност да има самостоятелна стойност в рамките на ГЕРБ. Но не може да се говори за някакъв конфликт, тъй като връзката между Борисов и Цветанов е прекалено сериозна и тя отстои в миналото.
За АБВ се чуват доста мнения, но просто идват избори и е нормално партия като АБВ да се опитва да се отдалечи от себе си. Защото те правят точно това – лявата партия АБВ се опитва да се отдалечи от участника в управлението АБВ. При едни избори, независимо дали са за президент или за парламент, те не могат да очакват гласове примерно от реформаторски настроените или от членове на ДСБ, много трудно от тези на ГЕРБ, за ДПС – да не говорим. За АБВ единственият електорален резервоар остават членовете /бивши и сегашни/ на БСП, затова и избързаха да се върнат при декларираната си идентичност. Това е нормален ход, макар и слабо изигран в публичен аспект, тъй като аргументите им са общо взето несериозни. С оставката на Калфин няма никакъв елемент на изненада. Видно е, че премиерът веднага го освободи, без да има въпроси „Защо”, „Къде”, „Защо се случи”. Това може да се обясни просто – премиерът е бил информиран по-рано. И най-вероятно от близкия си приятел Георги Първанов.
ДПС е една от малкото партии в страната, които почти винаги имат готовност за избори. Ако се разсъждава за това дали Ахмед Доган е готов за избори или не, трябва да се гледа по-скоро в контекста не на тясно партийния интерес на ДПС, а по-скоро от гледна точка до каква степен възможните съюзници на ДПС в един бъдещ парламент са в добра кондиция. Доган е от хората, които обичат да гледат малко по-напред, но подозирам, че грижата му не е толкова ДПС, колкото това – с кой в следващия тираж. Тук вече идва проблемната зона.
При днешното състояние на нещата самото АБВ трудно би влязло само в парламента. Много е рисково въобще присъствието на Реформаторския блок в един бъдещ парламент. Те няма да се явят в този вид, в който са сега. Има и други партии, които днес присъстват и ще имат трудности да влязат в един бъдещ парламент. По-важно е тези, които ще преминат бариерата, каква политика са склонни да водят, колко стабилно ще е това като управление на страната. А от там нататък каква конструкция може да се създаде, за да може да бъде управлявана България.
В тази посока са притесненията за ДПС, а не колко мандата ще вкара в следващо НС. Още повече след тази чудесна услуга, която им направиха Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, опитвайки се да ограничат недемократично гласовете на подобни партии, вероятността ДПС да преизпълнят плана никак не е малка.
Ако говорим за ДОСТ на Лютви Местан – ето едни хора, които не са готови за избори. Те експлоатират парламентарното си представителство в момента, но няма никакви гаранции, че ще имат такова в следващото Народно събрание. По-скоро обратното, защото тази партия все още не е структурирана, все още няма второ лице, което да е публично разпознаваемо. Ако се проведе една свободна анкета в национален мащаб, вероятно ще принуди повечето респонденти да си спомнят на Лютви Местан, но при всяко второ или трето име в партията, което бъдат помолени да посочат, те ще бъдат много затруднени. Това означава, че тази партия още е много далеч от зрелия си вид и от националното си покритие, камо ли от готовност за избори.
На твърдението на Корнелия Нинова, че ей сега БСП ще предизвика предсрочни избори, трябва да се гледа с усмивка. Да, нормално е една опозиция да иска да предизвика предсрочни избори, да иска разместване във властта така, че да се окаже по-близко до нея. Това са нормални неща. Звучи хубаво, звучи юнашки, но все още е далеч от реалността – от тази реалност, която дава възможност на Нинова да смята, че решението на този въпрос е в нейни ръце. Още не е в нейни ръце. Но нека й дадем 100 дни, да не бързаме, за да видим не какво се казва, а какво се прави. /БГНЕС
--
Арман Бабикян, експерт по политически ПР
Вашите коментари