„ Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден“*
Не знам защо, но пропагандната война срещу общоевропейските ценности все повече заприличва на пропагандната война срещу религията, водена в НРБ само до преди три десетилетия!
Водят я хора със сходен манталитет, а не рядко и със сходна политическа идентичност. За тях принадлежността към структурите на ДС е по-скоро препоръка, отколкото недостатък, а идейната им закалка извира от директната връзка с Кремъл, която замества Бог в душите им!
Ако се вгледате в текстовете на атеистичните „канони“ от близкото минало, ще видите същата агресивна неудовлетвореност от недостатъчните успехи, която наблюдаваме днес в антиевропейската риторика. На тези хора никога нищо не им достатъчно – те винаги искат още и още до пълен разгром на врагът в който са се фиксирали! Както никога нищо не е било достатъчно в борбата срещу религията, така и днес сме свидетели на бясна ескалация срещу всичко, което олицетворява обединена Европа ! Странното в случая е, че в тази борба се използва (по-скоро имитира)практически идентичен религиозен плам (фалшив или извиращ от сърцата им), просто божествата им са други! А смешното е, че някои от тях си и вярват, че успехът е само на една ръка разстояние! "..В резултат на изграждане основите на социалистическото общество в нашата страна бяха сериозно подкопани социалните корени на религията. Под ръководството на Комунистическата партия се осъществява огромна научна и културно-просветна дейност за разпространението на материалистическия мироглед, за повишаване съзнателността на трудещите се маси. Марксизмът-ленинизмът се превърна в господствуваща идеология на нашето общество. Всичко това има за последица освобождението на голяма част от работниците, селяните и интелигенцията от религиозните предразсъдъци, тяхното съзнателно и активно участие в строителството на новия живот…“ **
Забелязва се и един много странен феномен. В близкото минало изворът на неудовлетвореност е не толкова самата религия, колкото недостатъчните мерки срещу нея и най-вече принудата поне отчасти да се съобразяват с конституцията на НРБ и позицията на международната общност. По същият начин, днес борците срещу общоевропейските ценности обезумяват не толкова заради тях самите – вбесява ги свободата, която е залегнала в тях. И най-много ги дразни възможността на човек да бъде гражданин отвъд самото понятие религия! Поради което, кръгът се затваря в някакво безумно архаично впиване в собствената религия и посочване на религията на другия като изначално враждебна!
Ето и примери от миналото „ … Българската православна църква, възползувайки се от конституционните постановления за свободата на съвестта, както и от отсъствието на атеистическа пропаганда, взе организационни и идеологически мерки за широко разпространение на религията сред трудещите се, за запазване и укрепване на религиозните обичаи и обряди…“ **
Има и още един интересен момент. Мислите, че омразата към неправителствените организации е от днес? Нищо подобно - просто врагът е фиксиран в определението „задгранични покровители“.
„…През последните няколко години и особено след XX конгрес на КПСС и унгарските събития, когато международната реакция се опита да нанесе удар върху комунистическото движение и народнодемократичния строй, отделни реакционно настроени свещенослужители станаха дръзки и открито призоваваха към неподчинение на законите и на постановленията на Конституцията. В тези си действия те се окуражаваха от известни нелоялни прояви на някои висши духовни дейци и на синодалния печат. В повечето случаи тези прояви са дело на класовия враг и на неговите задгранични покровители, които правят много усилия, за да използуват религиозната маска и религиозния институт за своите коварни, контрареволюционни цели…“ **
Показателно е, че и журналистите не са пощадени. Даже и най-наведените!
„…В окръжните вестници се появиха материали за "Заводски свадби", но те са преди всичко много малко и по своя характер представляват кратки дописки. Централният печат не поде тази инициатива, не се постара да я популяризира. Особено неоправдано е мълчанието на в. "Работническо дело", който би трябвало да дава най-добър пример за разпространяване положителния опит в борбата срещу религиозните възгледи и традиции. Единствено в. "Народна младеж" се зае с разработката на въпроса за формите в съдържанието на новите традиции сред младежта и даде много примери за хубави комсомолски тържества, комсомолски сватби и веселия, подчертавайки правилния извод, че новите традиции и свързаните с тях празненства би следвало да бъдат такива, та задълго да се помнят, да надминават по своята тържественост религиозната обрядност…“ ***
Ами троловете? Тези воини на Партията с главно „П“, да не мислите, че са продукт единствено и само на Фейсбук? Ето го и „оригиналът“ в цялата му прелест
„…Идеологическата борба против религията се води най-успешно сега чрез лекционната пропаганда. Над 1500 пропагандисти на Партията, подготвени в централни, окръжни и околийски курсове, изнесоха хиляди публични лекции и беседи за строежа на вселената, за произхода на живота и на човека, за появата и класовата същност на религията, за реакционната същност на религиозните празници и обряди, за вредата от религиозните суеверия и предразсъдъци в условията на социалистическото строителство, за преодоляването на религията и пр…“***
В едно нещо обаче днешните борци срещу европейските ценности изостават. Звучи невероятно, но те имат още много да учат от своите предшественици за … угодничеството пред Москва! Висотите, които постига Георги Димитров са ненадминати и до ден-днешен. В присъствието на руския патриарх Алексий І, той без капка свян заявява „Кой от вас, наши синодални старци и църковни деятели, не се е интересувал от великата руска църква? Всеки, който познава нейната история, знае много добре, че ако ръководителите на руската православна църква след Октомврийската социалистическа революция бяха разбрали духа на новото време, ако бяха действали в полза на свободата на руския народ и не бяха станали оръдие на контрареволюцията, руската църква нямаше да преживее известните нещастия. Преследването на някои църковни деятели в Русия след Октомврийската революция беше резултат на контрареволюционната дейност на тогавашните ръководители на руската църква.”.****
Оказва се, че практически няма никаква разлика между вдъхновителите на двете кампании и използваните стил и методи. На всяка крачка агресията и омразата вървят ръка за ръка заедно с маниакалната простотия, маскирана в миналото като интернационален дълг, а днес като псевдо-националистическа позиция. А в най-разкрачена позиция е самата Българска православна църква, която в един момент се оказва най-очевадния пример за „стокхолмски синдром“ защото едни и същи еретици(в буквалния смисъл на думата) в миналото я ползваха за мишена, а днес се опитват да я превърнат в копие!
Все някога на синодалните старци ще им се наложи да вземат решение подобно на онова, пред което е бил поставен Свети Петър преди 2000 години – дали Църквата е само за богоизбрани, вкопчени в традицията на Мойсеевия закон или ще се превърне в пазител на свободната воля за всички! Разликата между едното и другото е като между земята и небето! В очите на имперските щурмоваци на Империята на злото, Църквата е просто средство – единствено свободния избор може да направи от вярата ПРИЧИНА!
За по-праведен живот!!!
Антон Луков
*Второ съборно послание на Свети Апостол Петър
** Р Е Ш Е Н И Е "А" № 344 НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 26.ХІІ.1957 ГОДИНА, Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната
*** Информация на завеждащ отдела "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП за състоянието и задачите на атеистичната пропаганда в страната,16 юли 1959 година)
**** Реч на Георги Димитров при честването на 1000-годишнината от рождението на Св. Иван Рилски, произнесена в Рилския манастир на 26 май 1946 г.
Вашите коментари