На срещата на високо равнище по ядрената сигурност във Вашингтон Украйна призова международната общност да не допуска да бъде разположено ядрено оръжие на окупирания то Русия Кримски полуостров. Въпросът касаещ директно българската национална сигурност е коя ще е мишената на това оръжие.
Защото в Черноморския регион последната ядрена държава беше точно Украйна, но тя се раздадели с него именно след гаранции, дадени и от Западa и Русия, за нейната териториална цялост. Може ли някой да гарантира, че агресията, подхранвана от руските имперски мании, няма да ескалира и срещу България, след като се видя колко струват „гаранциите“ на Русия? И най-лошото е, че можем да говорим за ядрен шантаж!
При това положение е абсолютно необходимо българското правителство да настоява за допълнителен ангажимент на НАТО. В своя регион Полша и Балтийските републики вече го направиха! И за това си има не само повод, но и причина! Нещо повече – има дълбок смисъл!
Добре е да не се забравя, че на българското Черноморие има сериозно присъствие на руски граждани и руски икономически интереси. Има цели райони, в които практически са се оформили руски анклави и там не само се говори на руски, но се и мисли по руски. Проблемът не е само в тяхната съмнителна „лоялност“ спрямо българските национални интереси. Факт е, че намесата на Русия в Близкия изток прави всички тези хора мишена на евентуални атентати, като степента на риск, спрямо тях не е много по-малка от опасността, спрямо гражданите на Израел!
България вече преживя един атентат и то именно в района на Черноморието. Втори такъв насочен вече срещу руски граждани може да бъде не само повод, но и причина за ескалация на напрежението в целия регион. Путин вече неведнъж показа, че именно нестабилността е хранителната среда в която неговото управление намира дълбок смисъл за собственото си съществуване, и това прави подкрепата за Украйна, от страна на България, задължителна!
Защото утре не е изключено да се наложи ние да търсим сянката на ядрен чадър! Под „ние“ можем да разбираме себе си, но може да са и … те – онези от анклавите!
Антон Луков
Вашите коментари