На 25 януари се навърши една година откакто радикално ляво правителство беше избрано в Гърция - с неговия динамичен млад премиер, Алексис Ципрас, обещаващ решителен удар срещу строгите икономии и Янис Варуфакис, неконвенционален си финансов министър, пристигнал скоро след това в Лондон и превърнал се в медийна сензация.
Тук имаше правителство, което пренебрегна скучните буржоазни конвенции. Очакванията бяха големи.
Една година по-късно партията СИРИЗА вярно изпълнява политиките за строги икономии, които преди осъждаше. Тя беше прочистена от лявото крило и Ципрас се изстреля в радикализма си, за да остане на власт на всяка цена. Гърция е паднала духом.
Защо това свърши така? Градска легенда, разпространявана в някои медийни среди намеква, че радикалите са били спрени от преврат, организиран от консервативни политици и представители на ЕС, решени да елиминират всякакъв риск от зараза. СИРИЗА беше превзета от чудовищата на неолиберализма и привилегиите. Все пак, тя водеше добра битка, може би дори и пося семената на бунта.
Реалността е много по-различна. Преди година ръководството на СИРИЗА беше убедено, че ако отхвърли нов спасителен план, европейските кредитори ще се окажат с вързани ръце пред лицето на генерализирани финансови и политически вълнения. Те предполагаха, че рисковете за еврозоната бяха по-големи от рисковете за Гърция. Ако СИРИЗА преговаряше твърдо, щеше да бъде предложен "честен компромис", облекчаващ строгите икономии и намаляващ държавния дълг. Ръководител на тази стратегия беше Варуфакис, но беше жадно приета от Ципрас и по-голяма част от ръководството на СИРИЗА.
Добронамерени критици многократно изтъкнаха, че еврото има мрежа от институции със собствена вътрешна логика, които просто биха отхвърлили исканията за отказ от строгост и отписване на дълга. Освен това Европейската централна банка беше готов да ограничи предоставянето на ликвидност на гръцките банки, потискане на икономиката - и с това и правителството на СИРИЗА. Гърция не може да преговаря ефективно без алтернатива план, включително възможността за излизане от валутния съюз, тъй като създаването на своя ликвидност беше единственият начин да се избегне хватка на ЕЦБ. Това далеч не би било лесно, разбира се, но поне щеше да предложена опция за изправяне срещу катастрофалните стратегии за спасяване на кредиторите. За съжаление, ръководството СИРИЗА нямаше нищо от това.
Отговорът от страна на политици от ЕС за СИРИЗА беше недоумение, разочарование и ескалация на враждебността. Бедственият характер на стратегията на СИРИЗА стана ясен още на 20 февруари 2015 г. Европейските политици принудиха новото гръцко правителство да се съгласи да вземе на прицел бюджетните излишъци, да приложи "реформи", да поеме всички дългови задължения напълно и да се въздържа от използването на съществуващите спасителни фондове за каквито и да е други цели освен за подкрепата на банките. ЕС спокойно затвори крана на ликвидност на Европейската централна банка и отказва да даде и стотинка допълнителна финансова подкрепа, докато Гърция не се съгласи.
Условията в страната станаха постъпателно отчайващи, тъй като правителството изстиска ликвидните резерви, банките останаха на сухо и икономиката едва функционираше. До юни Гърция беше принудена да наложи контрол върху капитала и да обяви неработен ден за банките. СИРИЗА опита едно последно хвърляне на зара през юли, когато Ципрас обяви референдум за новия, суров спасителен план. Невероятно, но и със значителна смелост, 62% от гърците гласуваха за отхвърляне. Ципрас водеше кампания за отхвърляне, но когато резултатът дойде, той осъзна, че на практика това означаваше излизане от еврото, за което правителството му не беше направило никаква сериозна подготовка. За да бъдат сигурни имаше надраскани на къс хартия "планове" за паралелна валута или паралелна банкова система, но такива аматьорски идеи са полезни в дванайсет без една минута. Освен това, гръцкият народ не беше подготвен и СИРИЗА като политическа партия едва функционираше. Преди всичко Ципрас и неговия кръг са лично ангажирани с еврото. Сблъсквайки се с катастрофалните резултати от стратегията си, той се предаде безропотно на заемодателите.
От тогава той прие суровата политика на бюджетни излишъци, вдигна данъците и разпродаде гръцките банки на спекулативни фондове, приватизира летища и пристанища, и е на път да намали пенсиите. Новият спасителен план осъди затъналата в рецесия Гърция на дългосрочен спад като перспективите за растеж са слаби, образованата младеж емигрира и националният дълг тежи.
СИРИЗА е първият пример на правителство на левицата, което не просто не е успяло да изпълни обещанията си, но също така прие програмата на опозицията, на едро. Нейният провал засили усещането в цяла Европа, че строгите икономии са единствения начин и нищо не може някога да се промени. Последствията са тежки за няколко страни, включително Испания, където „Подемос“ чука на вратата на властта.
СИРИЗА се провали не защото строгите икономии са непобедими, нито пък защото радикалната промяна е невъзможно, а защото, катастрофално, тя не искаше и не беше подготвена да отправи директно предизвикателство към еврото. Радикална промяна и изоставянето на строги икономии в Европа изисква пряка конфронтация със самия паричен съюз. За по-малките страни това означава подготовка за излизане, за ключови страни това означава приемане на решителни промени по отношение на неработещи нормално парични споразумения. Това е задачата пред европейската левица и единствената положителна поука от провала на СИРИЗА./БГНЕС
....................................
Коментарът на Костас Лапавитсас е публикуван във в. „Гардиън“.
Вашите коментари