В първите години на века изглеждаше като прагматик. Но след това с лекота влезе в антизападен дискурс, захранван с позовавания на някои консервативни руски мислители.
Дали сега ще даде заден ход, след като се превърна в отправна точка за всички "необвързани" и консерваторите в света?
Влизайки като президент на Русия в навечерието на 2000-та година Владимир Путин декларира церемониално: "Аз съм против възстановяването в Русия на официална държавна идеология от всякакъв вид" (" Русия в началото на новото хилядолетие "). Неговата цел е да се стабилизира една страна, силно засегната от икономическа и социална криза, и да бъдат забравени раните от близкото минало. Той се опитва да помири „бялата” и „червена” памет на страната като смеси символите на царизма и на Съветския съюз. Тази политика на хармония очевиден идеологически акт, тъй като тя води до предотвратяване на свободния прочит на критиката на СССР. Избуяващото връщане на сталинизма е днешното доказателство. Вместо да погледне миналото в лицето, Путин предлага на страната да го погребе, за да продължи напред.
Първият му мандат, от 2000 -2004, е белязан от действия, които изглеждат прагматични (става въпрос да се помогне на Русия да се присъедини към "стандартите" на Запада) и проевропейски. Путин често цитира Имануел Кант.
Но след 2004 г. думите на президента се втвърдяват. Той присъства на присъединяването на прибалтийските държави към в НАТО и Европейския съюз. Вижда бившите сателити (Грузия, в края на 2003 г., Украйна, в края на 2004 г.) разтърсени от цветни революции. Бившият служител на КГБ Путин вижда в това единствено манипулациите на американското разузнаване. До края на втория си мандат - през 2008 г. - в неговата позиция зазвучават антизападни ноти. Той започва да цитира великите изказвания на руския философ Иван Илин (1883-1954), който критикува европейските демокрации и мечтае за Русия с един „Водач”, които "да знае какво трябва да се направи". Според Илин „водачът служи, вместо да прави кариера; води битка, вместо да се преструва; удря врага, вместо да произнася празни думи; управлява, вместо да се продава на чужденци" („Нашите задачи”). Един дълбоко ласкателен портрет за човек, който се превръща в национален лидер.
След епизода „Медведев”, консервативният завой
Но трябваше да се изчака третия мандат на Владимир Путин, след епизода с Медведев (2008-2012), за да станем свидетели на възраждането на руската идеология. След 2012-та – година посветена на подчиняването на опозиционерите, 2013 г. е тази на "консервативния завой". Путин критикува „евроатлантиците, (които) отричат етническите принципи и традиционната идентичност: национална, културна, религиозна или дори сексуална. Води се политика, която поставя на едно равнище семейство с много деца и еднополовото партньорство, вярата в Бога и вярата в Дявола. Крайностите на политическата коректност водят до това, че сериозно се обмисля разрешаването на парти, провеждано с цел пропаганда на педофилията.
Хората в много европейски страни се срамуват и страхуват да говорят за своята религиозна принадлежност” ... Това, заключава президентът, може да доведе само до "демографска и морална криза". Желаещ да олицетворява борбата срещу тази тенденция, той призовава към "защитата на традиционните ценности" и обобщава: "това е консервативна позиция".
Той цитира и антизападния мислител Константин Леонтиев (1831-1891), който твърди, че Европа е изпаднала в упадък и се гордее с обратната "процъфтява комплексност” на Руската империя. И ако Русия припомня своите християнски корени на Европа, изпаднала в амнезия? Тази позиция попада в ушите на някои европейски политици.
„Руският път”
Вторият стълб на путинизма, в традицията на някои мислители славянофили (като Николай Данилевски (1822-1885), автор на класиката Русия и Европа), се въплъщава в защитата на "Руския път” в културата и в политиката. През март 2014 г., в отговор на украинската революция, интерпретирана от руските държавни медии като фашистки "преврат", Кремъл анексира Кримския полуостров. В голяма реч в чест на събитието, на 18 март 2014 г. Владимир Путин заяви:
"Политиката за удържане на Русия, която се водеше през XVIII, XIX, и XX век, продължава и днес. Все се опитват да ни избутат в ъгъла, защото имаме независима позиция, защото я защитаваме, защото наричаме нещата с истинските им имена и не играем на лицемерие. Но се има граници".
Ясно изразена реваншистка програма
И накрая, на 1 януари 2015 г., Евроазиатският икономически съюз влезе в сила. Отново с името на Евразия, концепция на интелектуално движение от 20-те години на XX век и много на мода от 90-те години, този проект има за цел да се създаде единен пазар от 180 милиона души. Тя обединява Русия, Казахстан, Беларус, Армения, Киргизстан и очаква други държави от Централна Азия. Идеята за общност на континенталните държави, съперник на определяна като мъртвородена Европа (ЕС) и на доминиращия атлантизъм, е задействана. И Путин цитира Лев Гумильов, евразист от ХХ век.
Консерватизъм срещу моралния упадък на Запада, защита на "руския път" срещу враждебните маневри в чужбина, утвърждаването на евразийска сила в противотежест на атлантическата сфера - тези вектори на новата идеология на Кремъл се утвърждават здраво от най-високите нива на държавата. Те се преподават на високопоставените функционери, обект са на семинари и телевизионни предавания.
През 2015 г., докато руската икономика страда, тези идеологически фрагменти са предназначени да създадат сцепление. Очевидно е, че тези препратки към вид руска философия – в нейната най-антизападна част, провоенни и с научна претенция - имат преди всичко прагматичен характер, и че Путин не е президент-философ. Въпреки това, доказателство за ефективността на този идеологически пачуърк е влиянието му - сега и глобално. Във Франция политици и интелектуалци се провиждат про- или контра. Част от антиамериканското и антисистемното или консервативното мнение се припознава в руската политика на силния човек, който не предъвква думите си.
Нов етап бе постигнат с намесата в Сирия, предшествана от реч пред ООН с по-радикален от всякога антизападен уклон. Колко далеч ще ни отведе путинизмът? Това отсега нататък е въпрос, който не засяга само руския народ. /БГНЕС
--------------
Майкъл Елчаниноф, заместник-главен редактор на „Филозофи Магазин”. Текстът му е публикуван в "Хъфингтън пост".
Вашите коментари