Вчерашната 10-та годишнина от приемането на България в ЕС се оказа подробност за повечето медии у нас. Захласнати в обслужването на хибридната война на Путин, те пропуснаха да кажат или напишат нещо (каквото и да е) за годишнината. И това май е ...
добра новина. Защото точно за случаи като този, липсата на новини може да се окаже най-доброто.
С нормалното се свиква. И то не е новина! Хубава или лоша, демокрацията няма нужда от метани или жертвоприношения. Помпозните чествания с военни паради или пропагандни клетви във вярност са за друго време и други географски ширини.
И все пак, проблем има. Както винаги, той не е това, което си мислим, че е! По-скоро е това, което можеше да бъде. Защото отговорите за бъдещето, най-често могат да се намерят в миналото. В крайна сметка, реакцията ( или липсата на такава) сред медиите, обслужващи хибридната война на Путин срещу България и ЕС, е очаквана и стандартна. Живеем в свободна държава и, за разлика от империята на същия този Путин, никой не е длъжен да обича Европа и европейските институции. Те просто са си такива.
Може да звучи странно, но няма нищо озадачаващо и в безразличието на нормалните медии. Поне при онези, които все пак държат да бъдат възприемани като такива. И тук става интересно! По необходимост, се налага когато гледаме снимките от подписването на договора за приемането на България в ЕС преди 10 години, да забелязваме и онези, които ... отсъстват. И, отговаряйки си на въпроса защо отсъстват от историята, ще разберем къде са били вчера и къде са днес?
А истината е, че присъединяването на България към ЕС беше подписано от правителството на Симеон Сакскобургготски. И това постижение на Царското правителство завинаги ще бъде в учебниците по история. Всички останали ще са в графата ...подппомогнали! Тоест, от най-важните страници на същите тези учебници ще отсъства СДС и неговия тогавашен лидер - Иван Костов. Въпреки, че още в онези години, беше публична тайна, че Надежда Михайлова можеше да е външен министър и да бъде на снимката до Царя при подписването. Но, не беше! А беше поканена да участва в правителството и това се знае от всички! Затова сега от историческите кадри виждаме Соломон Паси! И това, може би, е било за добро! Защото в тези времена той се оказа правилният човек на правилния пост.
А фактите за пропуснатите шансове, които днес помним, едва ли ще интересуват някого само след едно поколение. СДС беше политическата сила, която най-последвателно се бореше за Европейската кауза на България, но така се получи, че на най-важният кулминационен момент в новата българска история, СДС просто ... липсва. Иван Костов има много грехове, но този определено е № 1! На практика, заради нараненото самолюбие на Костов, СДС не само че се лиши от бъдеще , но остана и без минало. Което някой ден може да се окаже даже по-страшно.
А последиците, за съжаление, се проектираха в настоящето! Бясното изпростяване в дясно, довело до нещото, наречено ГЕРБ, е следствие и от това безсилие да се реализират истинските каузи на десницата. Сигурно е имало и има конспирации на руската пета колона, и родни ДС-заговори, и лош късмет и т.н.. Даже могат да се признаят като несправедливи и част от оценките, с които беше закичен Иван Костов.
Но го има и това, че хората, вярващи в смисъла на дясната политика, бяха сред публиката, когато трябваше да са на сцената. Сега, всички се питат как допуснахме да ни управляват хора като Бойко Борисов и Вежди Рашидов.
Ами така! Когато умните са в публиката, на сцената се качват простите!
Антон Луков
Вашите коментари