„Моделът Варна”- особено успешна олигархо-ченгеджийска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999 г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти на мафиотската Купола, представляваща „Моделът Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие.
Нещо като реалния социализъм в действие, но... наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега! Краде се нагло, безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, финансови зависимости, информационна осигуреност и, не на последно място, общи идеологически пристрастия.
Някои от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
И въпреки всичко! Може да звучи парадоксално, но същността на „Моделът Варна” не са печалбите, àко и те да са крупни.
Те са по-скоро следствие.
„Моделът Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни (често и противоположни на) от Евро-атлантическата ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./ Блогът на Антон Луков (7 февруари 2010г.)
Пет години по-късно, малко неща са се променили във Варна. Моделът си функционира, въпреки че през 2013 г. Кирил Йорданов беше принуден да си подаде оставката и вече не е кмет на морската столица. Оттогава до ден днешен се водят бурни дебати, но защитниците на Йорданов са прави за едно нещо – общото наследство НЕ е само негово. Просто Кирил Йорданов беше персонализиран израз на един начин на управление, характерен за почти цялата местна върхушка, сред която невинни няма.
Все пак не са минали много години. Така че не е трудно да се сетим как по неволя бяхме свидетели на забележително единодушие не само относно конкретните решения на Кирил Йорданов, но и на „юнашки“ оптимизъм за дългосрочните последици от тях.
Нещо повече - управленските му похвати бяха давани за пример. Практически, опозицията на Кирил Йорданов се изчерпваше с няколко десни общински съветника, които гласуваха против предложените от него бюджети. Сред тези няколко общински съветници НЕ беше настоящият кмет на Варна - Иван Портних, който в качеството си на шеф на финансовата комисия на варненския Общински съвет, ентусиазирано обясняваше от студиото на телевизия „Черно море“ колко светли бъднини очакват Варна с финансовите разчети на кмета Йорданов от последната година на неговото управление. И не е само той. По принцип, варненският Общински съвет и в предишни години не се е престаравал в изпълнението на своите контролни функции, вменени му със закон и за никого в морската столица не е тайна, че другият събирателен образ на „Моделът Варна” се олицетворява от мнозинството от общинските съветници.
Общо взето, много е писано за начинът, по който кмет и съветници консумират властта във Варна, но отвъд конкретиката и историята са някои общи закономерности, които рядко някой коментира, просто защото хората в града са свикнали със заобикалящата ги реалност и я възприемат, едва ли не, като единствено възможна. А тя не е! Защото „Моделът Варна” е извън доброто и злото! Истинското добро или зло е впечатляващо, интересно, талантливо - в случая с властта във Варна, по-скоро типичен е фалшът! Затова пред Варна има … модел. Защото е типичен в своята обикновеност и липса на цвят. Обсъждането му прилича на навик, но не е. По-скоро липсата на обществено обсъждане говори за автоматика, породена от безразличие.
Или, казано с думи прости, написаното през 2010 г. е валидно и днес. Повечето от лицата са същите и похватите им, за съжаление, са същите, и последствията се очертават като ... познати! Звучи пардоксално, но в променящия се свят, сякаш властта във Варна изпитва естествена потребност от липса на промяна, с която да парадира, като свой личен успех! Защо парадират ли? Просто е! Суетата е любимият им грях! На шмекерите, впили се в „Моделът Варна” не им е достатъчно да управляват. Те искат и да бъдат харесвани! И не само тях, но и кочината, която са сковали във вид на управленски модел, трябва да бъде харесвана. За тях здравословният непукизъм на жителите на града винаги е бил безкраен извор на неразбиране като как така, аджеба, нормалните хора не забелязват колко пъстри опашки имат пауните, цвъкащи в Община Варна и във варенският Общински съвет.
Обаче има какво да се види отвъд перушината и перченето. Защото във Варна, на практика, кмет, администрация и Общински съвет са едно и също! Това, че законът е предвидил различни правомощия на различните институции и власти, е подробност, която на местна почва нищо не значи. Никой никого не контролира, а всички си спомнят за различните правомощия единствено когато трябва да се разграничат от някой от постоянно тлеещите скандали, в които по правило НЕзабъркани няма! Не случайно тук можем да говорим много повече за нещо от рода на т. нар „Купола на Сицилианската мафия“, отколкото за институции на местната власт в Европейска държава. Тоест, ако някой изобщо има желание да променя нещо във Варна, първата и естествена мярка, към която трябва да пристъпи, е да върне достойнството на класическото разделение на властите! Защото безпримерното варненско единовластие е майка не само на злоупотребите в града, но и баща на безнаказаността.
Може би ще попитате как варненските отговорни другари и другарки постигнаха властовия инцест? Отговорът също не е нов. Във Варна политиката е почти убита. Години наред в града тя беше обект на лична вендета, провеждана от името на Кирил Йорданов. Със забележително упорство през годините той и компанията му целенасочено разлагаха местния политически елит с единствената цел да НЕ бъде допусната алтернатива на тяхното управление. На финала, в администрацията на Община Варна и в местния Общински съвет се настаниха групи по интереси, а не политически ангажирани с програма и кауза личности. И тук примерите са безброй и който се интересува от темата, може да намери предостатъчно информация. Още повече, че процесът продължава и до ден днешен!
Факт е, че в повечето централи на политическите сили във Варна цари хаос, а на обезкървяващите вътрешни интриги никой не им помни началото и не предполага кога ще дойде краят им. Все едно са съществували винаги и винаги ще съществуват. И сякаш случайно, най-засегнати са точно тези, които държат мнозинството в общинския съвет. Така заразата повали първо СДС-Варна, после налази НДСВ-Варна, мина през БСП-Варна и ГЕРБ-Варна. Всяка една от тези партийни организации преживя сътресения, които в една или друга степен доведоха до тяхното обезличаване. Единствената причина във Варна ГЕРБ и БСП все още да не са на хала на СДС и НДСВ е фактът, че Кирил Йорданов беше пометен от народното недоволство преди те да бъдат доразсипани и превърнати в част от един друг варненски феномен, който е на път да се превърне в национален.
И това са т. нар. „тематични мнозинства“. Вероятно първи за тях заговори Радослав Коев - бившият втори кръстник на бившия кмет Кирил Йорданов. Още в първите години на управлението на Йорданов той лансира тезата, че нямало нужда от политически програми, стратегии или просто елементарна лоялност към каквото и да е, за да функционира варненският Общински съвет. Достатъчно е по отделните теми да има отделно плаващо мнозинство. Този шуробаджанашки механизъм на постоянни договорки и предоговорки се оказа чудесен в две посоки – елиминира партийния контрол над Община Варна и напълно разврати самите съветници. Нещо подобно вече се наблюдава и в Народното събрание. Въпреки че има управляваща коалиция, не рядко премиерът Бойко Борисов прибягва да услугите на партии извън тази коалиция срещу собствените си коалционни партньори. Имайки предвид горчивия опит на Варна, не е трудно да се досетим до какво ще доведе този подход.
В крайна сметка, когато, от една страна разделението на властите бива подменено, а от друга - политиката умре (двете явления са взаимно обвързани), следва точно това, на което всички сме свидетели – забележително постоянен упадък. В частни разговори всички местни феодали (а някои са толкова глупави, че го правят и в медиите) обичат да се хвалят, че разполагат с необходимите лични „ресурси“, „механизми“, „организация“, „корпоративни схеми“ и т.н., чрез които да се самовъзпрозвеждат, едва ли не, безполово и до безкрайност. Тоест, никой не може да влезе във властта по нормалния начин - чрез избори! Проблемът им е само един – като по правило, същите тези местни феодали не успяват и да излязат от властта по нормалния начин. Почти като Бойко Борисов, всички те са убедени (сигурно има защо), че ако не са част от властта, зад ъгъла ги чака най-малкото Сретен Йосич. Но реалността се оказа доста по-прозаична – една Грамада от най-обикновени камъни на входа на Община Варна вбесява същите тези варненски наполеоновци всеки Божи ден, напомняйки им, че понякога общественото презрение и непукизъм се превръщат в трудно укротим гняв!
Между другото, в промяната няма нищо страшно. Просто защото финансовата стабилност на Община Варна никога не се е крепила на нечии уникални кметски, чиновнически или съветнически умения. Още по-малко пък някой в Общинският съвет е упражнявал контролните си функции. Всъщност, единствените органи, които осъществяваха и продължават да упражняват някакъв контрол върху дейността на бившият и настоящият варненски кмет, бяха и са държавни, а не общински - Сметна палата, НАП, Министерство на финансите, ДНСК, съд, прокуратура и т.н.
Държавата, обаче, предпочиташе да пипа внимателно във Варна. От време на време изгаряше някое от лицата на „Модела Варна“, но така и не намери сили да ликвидира цялото раково образувание. Тук няма какво ново да се пише – достатъчно е да си припомним текстът от 2010 г., че „Моделът Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни (често и противоположни на) от Евро-атлантическата ориентация на Република България.“ И тогава всичко си идва на мястото. Тоест, почти нищо съществено не се случва, защото руският акцент на „проверяваните“, остава най-добрия канал за комуникация с „проверяващите“. И обратното!
А истината, както винаги, е пред очите на всички - незаменими хора няма. И алтернатива на „Моделът Варна” винаги е имало! И сега я има. Така, както я имаше след три мандата и половина през 2013 г., пак ще се намери такава и след половин мандат през 2015 г.
Проблемът е в друго! Не е в миналото, което по една или друга причина всеки местен Наполеон се опитва да прекрои в своя изгода. Сега, като се замисля, много борци блябосват на тема как били борили Добрин Митев, ама в онези времена тепихът май беше доста пуст - освен няколко човека, които отдавна НЕ са във властта, май никой друг не се виждаше да загрява за схватките.
Далеч по-важно е бъдещето на Варна. Фактът, че градът оцелява, вегетирайки под игото на местната власт във вчерашно-днешния й вид, означава само едно - че това състояние на упадък може да продължи 100 години, но може да свърши и утре. И двата варианта са предвидими. Първият няма какво да се коментира - при липса на промяна, нищо добро няма да се случи и в бъдеще, така както не се случи и в миналото.
Вторият е доста по интересен. Предполага се, че във Варна едно ново начало ще има шанс само ако има хибридна подкрепа - и от гражданското общество, и от държавата! Терминът „хибридна подкрепа“ е използван съвсем неслучайно. Защото от години срещу Варна се води именно хибридна война (без кавички). И понеже едва напоследък държавата се почувства заплашена от подобно по мащаби и арогантност бедствие, се предполага, че и Варна може да извади късмет от бедите на България. Просто защото почистването на Авгиевите обори все отнякъде ще трябва да се започне. Пък и челният румънски опит е, някак си, близко.
Смешното в случая е, че още отсега може да се предвиди и реакцията на местните феодали – ще настане кански рев на тема местно самоуправление, поръсен обилно с патриотарски призиви за местен шовинизъм. Варна, обаче, не е руска губерния или автономна област и се подчинява на законите на държава, членуваща в ЕС и НАТО! За тази държава никога не е било особено трудно да ликвидира нечии или даже всички лични „ресурси“, „механизми“, „организация“, „корпоративни схеми“.
А дали ще го направи? Тук може би е ключовата роля и на гражданското общество. От една страна, Варна вече показа как общественото безразличие може да се превърне в гибелен за властта гняв, буквално за няколко дни. Но, от друга страна, прекаления оптимизъм е излишен - това се случи веднъж за 15 години.
В крайна сметка, каквото има да става - ще стане. Остава надеждата, че след още една петилетка няма да се налага да бъде писана трета част на този материал.
Антон Луков
Вашите коментари