България НЕ е във война с никого. Обаче в България има протест срещу войната, в която била въвлечена ...България.
Стигна се до там, че се наложи да бъде организиран и протест срещу протеста, че милата Родина била въвлечена във война, докато въобще не воюва с никого.
Или, казано с думи прости, войната (която и да е тя – в Украйна, в Близкия Изток, на Индийско-Пакистанската граница или на Марс) не е причина за първия протест – този на разтревожените от някакви участия на наши войски в някакви военни действия. Защото такива няма!!!А водената на 1000 километра от нашата граница война може да се тълкува единствено като повод за протест. Просто, няма как да бъде причина, защото България няма пряко или непряко участие в същата тази война, която и да е тя и където и да се води.
Съответно същото се отнася и за контра-протеста. И той няма как да има отношение към несъществуващото наше участие в някаква война и се организира на принципа на скачените съдове - като отговор на първия. Тоест, повода за контра-протест е самият протест.
Българските абсурди обаче свършват, когато се замислим за истинските причини, довели до този цирк. Тук работа става сериозна.
Защото причините, за разлика от поводите, са си чисто вътрешен проблем. Практически, цялата българска политика се е фиксирала върху външнополитически опорни точки. Едните гледат към Москва, другите - към Вашингтон и Брюксел. И най-лошото е, че тези опорни точки всъщност са реалните темели на родните политически партии. Помагат им не само да съществуват, но и да се самосъзерцават и даже да понасят себе си с всичките им грехове. По презумпция се приема за нормално левите да са с Русия, десните - с Европа. И, колкото и странно да звучи, именно тази т.нар. българска „нормалност“ дава основание и на едните, и на другите да правят чутовни глупости спрямо БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ, защото всеки се оправдава с другия. Оказва се, че никой не протестира срещу никаква война, защото никой не участва в такава – протестът е срещу вътрешнополитическите опоненти и това изчерпва темата. Няма реална битка на българска територия, но има всекидневно отстояване на медийни позиции, превземане на партийни рубежи, бомбардировки с отровни политически интриги, показни разузнавателни акции в тила на партийните централи и, не на последно място, пропагандни акции във вид на нещо като протест.
И тук вероятно трябва да се намеси Фройд. Колкото са по-Ганьовски аргументите, толкова са по-мащабни глобалните геостратегически заключения, с които се замерят двете страни. Уви. В малките страни се раждат най-големите сексуални фантазии. И нищо повече. Ако чакате в България да се роди държавническа политика - сбъркали сте времето и мястото!
Антон Луков
Вашите коментари