Споразумението в Минск, второ подред, е съпроводено с дълбоко недоверие от страна на всички подписали го.
Не бива да гледаме на него като на траен международен договор, а по-скоро като на някаква колеблива стъпка, след която, може би, ще последва същото, което наблюдавахме и до нея.
Това каза за предаването „Неделя 150“ по БНР Стефан Попов от фондация „Риск Монитор“. Той вижда „безпомощност“ от страна на западните лидери да предвидят следващия ход на Русия:
Вчера видях, че в един от аналитичните центрове на Пентагона една група се занимавала с това да описва поведението на Путин в един от многобройните типове прояви на аутистки синдром. Веднага беше опровергано, за да не стане дипломатически скандал и обида. Но аз не го казвам като вид обида, а по-скоро като израз и знак на безпомощност на западните лидери, а те са разнообразие, да проумеят какво следва оттук нататък. Това е израз на безпомощност – да тръгнеш да тълкуваш вътрешните психоневрологични механизми на една персона, за да си обясниш поведението на една суперсила във военно отношение.
Попов определи като неправилно тълкуванието, че анексирането на Крим от Русия преди година е нарушило норми на международното право, защото волята на народа на Крим е била ясно изразена в референдума.
Според него има няколко възможни сценария за развитие на конфликта – ситуацията да се отлага неопределено „ и да се прави една сравнително безсилна дипломация“. Вторият вариант – напълно противоположен на първия, е натискът и санкциите да се радикализират.
Един трети сценарий, но за него няма достатъчно време, е САЩ и ЕС да признаят по някакъв начин на Русия правото да има по някакъв начин влияние на една по-широка зона, отколкото нейните граници. Четвърта възможност е т. нар „олигархическа група“ в Русия, която е много силно ударена в момента, да оттегли подкрепата си за Путин и това да доведе до промяна на властта в Кремъл.
Преподавателят от УНСС Михаил Мирчев припомни, че последното примириев Украйна е било нарушено 2 дни, след като е било сключено. Според него големият залог в преговорите е бил Дебалцеово:
Има хипотези, че самата активност на Мерел и Оланд беше, за да се предотврати катастрофата на украинската армия. Става дума за около 8000 бойци, които са заградени и са в смъртоностна опасност. Сред тях вероятно ще се окажат и 2000 НАТО-вски бойци, както САЩ и НАТО уж не участват директно в Украйна. Изключително дискредитращо би било да се покажат строени и арестувани, обезоръжени и унизени.
Мирчев коментира, че най-същественото нещо в договореностите е поетият от Украйна ангажимент за конституционна реформа, което, според него, означава възможност за федерализация на страната.
Това, в момента, не мисля, че Киев е готов да го преглътне и да пристъпи към тази стъпка. Оттук ми идва и песимизмът.
Федерализация означава, че 4-5 района, които са източни и на юг, включително със заплаха остатъчната Западна Украйна да загуби излаз на Черно Море. Всъщтност това е ядката на раздора и всичко върви в тази посока. Много сме далече от тази посока, но мисля, че връщане няма. Федерация означава, че тези, които са по-рускоезични и биха предпочели, да се ориентират не към агресивния Запад, а към Русия. Всъщност - да се забави този процес на разцепване на сегашна Украйна на две части. Това е залогът. Дали ще бъде след 1, 10 или 20 години всъщност е голямата въпросителна.
Вашите коментари