Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между САЩ и Европейската комисия не е класическа зона за свободна търговия по смисъла на СТО-Женева, а по-сложно, взаимообвързано и нов вид споразумение, което е в процес на преговори.
Безспорен аргумент в полза на ТТИП са средногодишните числа за последните 10 години за търговия със стоки от EUR 438 милиарда и услуги от EUR 247 милиарда, т.е. обща стойност от поне 685 милиарда евро между ЕС-28 и САЩ.
За сравнение обемите на търговия на ЕС-28 с Китай за износа и вноса на стоки са EUR 298 милиарда и при услугите EUR 35 милиарда или общо стоки и услуги 333 милиарда. При Руската федерация става дума за стокообмен с ЕС-28 на стойност от EUR 210 милиарда и при услугите от EUR 41 милиарда или общо 251 милиарда евро.
И за пълнота - България има средногодишен стокообмен със света от EUR 35,1 милиарда, а при услугите е EUR 8,7 милиарда или общо 43,8 милиарда евро.
Друг аргумент и вероятно водеща движеща сила са интересите на мултинационалните компании, чийто обороти надхвърлят Брутния вътрешен продукт както на държави като България, така и на редица други страни членки на ЕС-28. Много често, мултинационалните интереси не са сложени пряко на масата на преговорите, но са определящи. Вероятно биха могли да се намерят някои косвени оценки за тези интереси на база информация, изготвяни например в рамките на УНКТАД – Женева. Тези оценки твърде често нито се познават, нито им се дава гласност.
Тези два аргумента обикновено в различна степен се анализират с формалната цел оценяване на въздействието на ТТИП по поръчка например на Европейската комисия и Европейския парламент. Отделно по темата има различни университетски разработки, непоръчвани от администрацията. При оценките и анализите се използват различни икономически модели и основни допускания, които водят до съществени различия в оценката.
За цялостно осветяване на темата, трябва да се ползва например оценка на въздействието на холандския институт ECORYS от април 2014 г., изготвен по поръчка на ЕК; на CEPS - Лондон доклада от октомври 2014 по поръчка на ЕП и отделно независимо научно изследване от Университета в Тъфтс, Масачузетс,САЩ от октомври 2014 и други.
В този процес наред са политическите декларации и мераци, икономически интереси и основни факти, без които не бива да се обсъжда ТТИП:
-? Преговорите на ЕК със САЩ по темата започват през юли 2013 и до март 2014 са проведени четири кръга преговори. Като неформално начало на тази тема може да се разглежда 1990 с Трансатлатическата декларация на ЕС и САЩ. ТТИП е нов вид и уникално споразумение по смисъла на този вид многостранни споразумения и по смисъла на СТО-Женева. Затова има всички формални и неформални основания да се изисква изясняване на цялата картина за потенциалното му трансатлантическо въздейстиве върху деловите среди и цялото население в ЕС и САЩ. Затова и оценката на неговото въздействие предполагат редица допускания, предмет и на политически интереси и това често прави особено трудна тази задача;
-? САЩ и ЕК са световните водачи - сърцето на световната търговия, по смисъла на обем двустранна търговия със стоки (при двустранен ежедневен средногодишен обмен на стоки в обем от EUR 1,2 милиарда, всякакво премахване/ намаление на митото води до взаимна полза от няколкостотин милиона евро) и услугите в средногодишен ежедневен обем от EUR 670 милиона. Това сърце започва да се задъхва от нетарифни двустранни мерки, социално и екологически въпроси, натиск от новоизгряващи и бързоразвиващи се световни партньори. Отделно трябва да се разглежда въздействието на ТТИП върху Турция поради нейния уникален статут на държава в митнически съюз повече от 50 години с ЕС. Разбира се отделно внимание трябва да се отдели на конкурентноспособността на глобална система за добавената стойност и въздействието върху устойчивостта на ТТИП;
-? Университетският анализ на г-н Д.Джеронимо от Университета в Тъфтс, Масачузетс,САЩ от октомври 2014, изготвен на основание на различен икономически модел показва изчезването на повече от 600 000 работни места в ЕС (а не възникването на 15 000 такива според анализите поръчани от ЕК и ЕП). Т.е. увеличеният обем на търговия не е синоним на развитие или още по-малко на устойчиво развитие за ЕС.
-? Двигател на ТТИП са по-скоро мултинационални и глобални икономически субекти, разбира изразявани от държави. Поради неговата сложност и всеобхватност в редица сектори и/или национални административни структури липсва както конкретен интерес така и функционален капацитет за национален макроикономически анализ, чрез който да се обосноват национални позиции, какъвто е случая с България. Преговорната структура включва пазарен достъп за стоки, услуги, инвестиции и обществени поръчки, секторни обвързаности с тарифните и нетарифни мерки като санитарните и фито санитарни мерки, техническите бариери в търговията, всички те разглеждани в тяхната взаимосвързаност, еднородност и прозрачност;
Тези, които по професионални причини се интересуват от ТТИП или очакват то да въздейства върху тяхната делова дейност трябва внимателно да следят широко достъпните публикации на ЕК – Брюксел, за да се ориентират и определят конкретния своя интерес. Той задължително трябва да бъде защитаван, както през България, така и чрез конкретната браншова организация, която от своя страна през съответната европейска браншова структура може да го защитава в Брюксел.
Българската оценка, анализ и/или позиция във връзка с ТТИП би трябвало да включват становищата на отделни браншове, разбира се ако са защитени с числа, а не просто политически декларации. За да бъде чут този глас делът на тези браншове трябва да е значим за ЕС, т.е. представителен за ЕС-28. Специално внимание трябва да се обърне на факта, че има структуроопределящи сектори от българската икономика, които са небългарска собственост, паричните потоци от тяхната дейност извират от България, но бързо се изпаряват извън България и затова тяхната позиция трудно може да се твърди, че е национална българска позиция.
Не би могло да се говори за националната българската оценка и анализ без да се включват не-Брюкселски и не-Вашингтонски информация за анализи, например на МОТ – Женева, ИКЕ/ООН и УНКТАД – Женева. Те обикновено дават по-скоро обективни и неутрални обзори от световна гледна точка.
Българската поговорка "За един бит давам двама небити" е в пълна сила и тук. Добре е освен удобно и високо предлагани тези, които ни заливат от "НПОточките"(те станаха повече от старите радиоточки), да се четат и използват проблемните въпроси от досега действащи подобни споразумения – например между САЩ, Канада, Мексико; между ЕС – Канада и други. Там най-ясно се виждат различията между правно-политическите опаковки на декларираните икономически отношения и фактите и практиката, след като грижовната администрация ни вмени "ангажиментите". Така биха могли да бъдат отчетени нюансите за България.
Най-накрая е най-важното и значимото - не може да се мисли или говори сериозно за национална стратегическа българска позиция без национална (не лява/ не дясна/ не партийна) стратегия за развитие на България с хоризонт от поне 20 – 50 години. Без такива приоритети, всичко ще бъде маркиране на дейност, лутане и налучкване без реално положително значение за българския интерес. /БГНЕС
-----------
Борислав Георгиев, експерт по външна търговия.
Вашите коментари