Ах, тези хиени на здравия разум, почтеността и последователността!
Видяхте ли ги как веднага атакуваха избора на мистър Яне Янев за съветник на министър-председателя Бойко Борисов по проблемите на превенцията и противодействието на корупцията и конфликта на интереси във? Наблюдавахте ли оргията от саркастични коментари в социалните мрежи и медийните форуми, дадохте ли си сметка за остротата на осъдителния патос срещу едно колкото шокиращо, толкова и закономерно политическо назначение?
Яне Янев - повелителят на конете, последният император на флашките, Папата на папките, компроматният виртуоз на политическото танго, винаги е имал особен фетиш към борбата с корупцията. Всички, които следят динамичната, направо динамитна, партийна кариера на агроинженера би трябвало да са наясно, че той е идеалното антикорупционно консилиери в контекста на българската действителност.
Яне е консерваторът с консервния комбинат, земеделецът с костюм и кон, идеолог на партията „Ред, законност и справедливост“, за когото наистина се бяхме притеснили, че е изчезнал от публичния живот в България, все едно е бил някакъв проект, кукла на конци, изпълнител на политически поръчки с точно определен срок на годност. Нищо подобно. Напразно сме се притеснявали за държавническия вакуум, оставен в 43-ото Народно събрание след отказа на РЗС да участва на последните избори.
Екстравагантната енергия на Яне Янев няма да как да се изпари, тя може само да се видоизмени. Напълно логично и естетически издържано, той беше включен като флашка в USB-порта на новата власт. И сега като почне едно източване… Воинът срещу корупцията от Сандански има с какво да допринесе за обогатяването на софтуерната чудесия „ГЕРБ 2.0“.
Вълнуващите му отношения с премиера и шеф на Гражданите за европейско развитие на България Бойко Борисов през годините са достатъчни да захранят сюжетните нужди на поне два латиноамерикански сериала и едно риалити шоу. Толкова много политическа мръвка има във фазите на Янев, който преминава разстоянието от отрицание до обожествяване на Бойко Борисов със скоростта на субатомна частица. Има квантово очарование в поведението на Янев – много е трудно да познаеш къде точно се намира в пространството.
Преди години той искаше да уволни Бойко Борисов. Вместо това беше назначен от него. Яне е майстор готвач - неговото обръщане на палачинки кара Бареков да изглежда като аматьор, а Волен - като гладник, невиждал никога тиган.
Янев е повратливо политическо животно със социалната грация на природно бедствие. Да, той не е сред най-вълнуващите оратори и някои дори казват, че притежава харизмата на притеснен чиновник, който всяка събота вечер захвърля сухарския костюм и се гмурка в нощта с женски дрехи за няколко мига на перверзно разнообразие.
Опита да се опакова и презентира на публиката като мачо, но това не беше неговата игра. Дори да бе нахлул в телевизионно студио върху руски танк с две картечници, истинска бодлива тел около левия бицепс и придружен от женския шведски национален отбор по плажен волейбол в спортни екипи, пак нямаше да произведе желания мъжкарски ефект. Но какво от това.
Бавното говорене, слабият, почти писклив вокал, перманентната, притеснителна полуусмивка и липсата на каквато и да е било тестостеронена аура не спряха Яне Янев по пътя към националната известност. В един момент той присъстваше в сутрешните блокове на големите телевизии повече дори от водещите. Всеки път с флашка, папка, бомба и сензация. Винаги можеше да се разчита на него за медийно заглавие. Или поне за самостоятелна снимка с текст.
Но в един момент разкритията спряха. Останаха в архивите обаче словесните приноси на Янев към обогатяването на високия наратив в политическото пространство. Като например репликата: "Тези въпросните двама са своеобразни подвижни каси, диалектно грухтящи барбарони, абсолютно кухи, но пълни с банкноти, за да могат да служат на интересите на този, който ги е поставил там.", оправена преди време към шефа на Фонд "Земеделие" Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова.
На моменти реториката на Яне Янев приличаше на незаконното дете на софистицирания нонсенс на Местан и популистките експлозии на Сидеров.
Но с придобиването на поредния си антикорупционен пост Янев изглежда е решил да лиши публиката от своето наелектризиращо присъствие. От централата на РЗС съобщават, че предвид високото назначение на Янев в МС, той делегира своите публични, организационни и административни функции в партията на заместник- председателя Радослав Танев. Но не само това. “Пресцентърът на РЗС изпълнява изричното желание на г-н Янев да информира обществото и медиите, че поради характера на работата му той ще ограничи в максимална степан публичните си изявления.“
Значи Янев се отказва да бъде бъбрив декор в тв студията. Едва ли е решил да се покрива в опит да избяга от въпросите за политическата си еволюция. Някои досадни застъпници на истината и нормалността биха поставили под съмнение етичността, принципността и интегритета на Яне Янев. Не ви ли е писнало от такива апологети на елементарния обществен морал. Яне не е безпринципен. Той е многопринципен и неговата политическа природа се оглежда в легендарната реплика на Граучо Маркс - „това са моите ценности и принципи и ако не ви харесват… е, тогава имам и други!“.
Тук вече си идваме на думата. Корупцията може и да не падне посечена от меча във вид на флашка, размахван от санданския консервативен воин Яне, но комедията ще пострада след неговото решение да битува зад кулисите.
Искаме го на сцената. Няма сатирично предаване в българския ефир, което да улови и пресъздаде автентичната хумористична природа на гражданина Янев. Никаква пресилена художествена интерпретация не ще може да се съревновава с оригинала. За ред, законност и справедливост не знаем, но смехът следваше този човек като тъмно минало, като обърната на 180 градуса политическа позиция. И тъй като Яне е Яне, ценителите на смешното хранят надежда, че и този път той ще преосмисли решението си и ще се завърне под светлината на прожектора. Вече видяхме, че човек като него просто не може да изгори.
Владислав Апостолов, в. "Труд"
Вашите коментари