Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г.
През 1982 г. излиза книгата му “Фашизмът”, която е спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.
През 1988 г. създава Съюз за гласност и преустройство.
През 1989 г. става депутат в 7-ото Велико народно събрание.
През 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на РБ. През 1992 г. д-р Желев става първият пряко избран президент на България.
През март миналата година на последния си рожден ден д-р Желю Желев изрича пророческите думи: „Интересно е устроен човекът. Радва се на рождения си ден, а всеки следващ го приближава към смъртта.” Казва го и по повод на 80-те си години, които трябваше да навърши на 3 март т.г. В нощта срещу 30 януари първият български президент почина внезапно.
Шест години и половина д-р Желю Желев заема най-високия пост в държавата. Ден преди да си тръгне от „Дондуков” 2, в обръщение към народа президентът (1990-1997) Желев казва: „В 1300-годишната история на България аз съм първият държавен глава, който е стъпил на този пост не с огън и меч, не чрез заговор или преврат, не чрез въоръжено въстание или революция, не с щикове на чужди окупационни войски, а чрез свободната воля на българския народ, изразена в преки честни демократични избори. И това е най-голямата чест, която съм получавал в живота си. Гордея се с това!”
Повече от десетилетие преди това, през 1982 г., излиза книгата му „Фашизмът”, в която прави дисекция на тоталитарната държава.
От 18 ноември 1989 г. на първия демократичен митинг пред „Св. Александър Невски” започват публичните изяви на философа дисидент. В началото на декември Желев е сред основателите на Съюза на демократичните сили и пръв председател на Координационния му съвет. В това си качество става първият държавен глава. Отново първи в СДС Желев казва, че съюзът е антикомунистическа организация, която иска да свали БКП от власт. На подмятанията на БКП отвръща: „А вие за какво се борите? За Купата на Съветската армия ли?”. Много години след това, през 2013 г., в интерю пред „Труд” Желев изразява съжаление: „За мен най-голямата ни грешка беше, че не забранихме БКП, че не осъдихме Тодор Живков, ЦК на БКП и пленума на ЦК на БКП за това, че те тръгнаха да харизват България на Съветския съюз като 16-а република.”
С първите си укази като президент Желев премахва тоталитарната наредба за софийско жителство и деполитизира армията, полицията и външно министерство.
С личната му президентска гаранция, че у нас няма да се допускат политически репресии, България става редовен член на Съвета на Европа. Мнозина от съратниците му до днес не могат да му простят, че на 14 декември 1989 г. при обсадата на парламента за свалянето на чл. 1 от конституцията, уреждащ ръководната роля на БКП, той призовава хората мирно да се приберат по домовете си.
Друг повратен момент в политическата му дейност са т.нар. „Боянски ливади”. На 30 август 1992 г. на пресконференция в резиденция “Бояна” д-р Желев обвинява правителството на Филип Димитров за това, че е обявило война на всички. Впоследствие настъпва дълбок разрив между президента и СДС. Стига се дотам да палят портрета и книгата му под прозорците на „Дондуков” 2. Желев обаче остава последователен в критиките си и в началото на 90-те бие тревога, че са налице прояви на организираната престъпност. Той е първият, който от високия си пост заявява, че СДС е мафия, само две години от „най-успешното управление”.
За близо седемте му години като държавен глава се сменят три парламента и седем правителства. Желев първи прави служебно правителство. Съставянето му е съпроводено с упреците на сини и червени, че президентът щял да установи диктатура.
Отново Желев обявява модела на държавно устройство – република с парламентарно управление, за провален. До края на живота си той няма да се умори да повтаря, че на България е нужна президентска република. Обвинява политическата класа заради нейното бездушно отношение към съдбата на хората.
Във външнополитическата си дейност президентът Желев показва бързи и адекватни реакции. Първи признава Русия в рамките на все още съществуващия Съветски съюз. Първи от световните лидери осъжда пуча в Москва, като заявява, че е извършен военен преврат. Първи признава независимостта на Македония и още три бивши югорепублики.
Дългите години във властта обаче не пожалиха както него, така и семейството му. По-малката му дъщеря не може да понесе хулите и обвиненията, които се сипят върху баща й, и посяга на живота си. След този удар не остава почти нищо от ентусиазирания Желю, който взривява площадите през есента на 1989-а и пролетта и лятото на 1990 г. Въпреки трупащите се разочарования от трудния преход и провалите на демокрацията не отказват демократа Желев от убежденията му. Той не се уморява да повтаря, че „недостатъците на демокрацията се лекуват с още повече демокрация”.
След като напуска президентския кабинет на „Дондуков” 2 и става обикновен гражданин, какъвто никога не е преставал да бъде, Желю се връща към книгите си. Основава фондация „Д-р Желю Желев” и започва да издава книги с автентични документи за предисторията и началото на демократичните процеси в България. През всичките тези години целта му е да се съхрани историческата памет и да се предотврати изопачаването на факти и събития от най-новата ни история.
За голяма част от българите името на Желю Желев ще остане неопетнено от каквито и да е опити за облагодетелстване, корупционни скандали или уреждане на роднини на властови постове. Напротив. Съпругата му, покойната Мария, също не се вживя в ролята на първа дама и следва съпруга си на крачка разстояние. Последните години Желев се радваше на внуци, с които го дари по-голямата му дъщеря Станка. Той не се променя и към приятелите си, които се радват на неизчерпаемия му запас от вицове. Общува с хората в бащиното си село Веселиново и в родното село на съпругата си Грозден, където лови риба и ходи за гъби. Докрай остава отзивчив към въпросите на журналистите и вдига телефона си на всеки, който го потърси. /"Труд"
Вашите коментари