Гърция иска опрощение на дълга си. Ами по-бедните ? съседи?
Алексис Ципрас ще се опита да намали дълга на страната. Дали другите европейски страни ще се съгласят с това? Снимка: Ройтерс
Алексис Ципрас е премиер на Гърция от едва няколко дни и не прави много, за да удържи на обещанието си да запази страната си в еврозоната. Той има едва няколко седмици да постигне сделка с кредиторите на Атина, за да предотврати финансов колапс, но почти всички негови думи и действия изглежда са изчислени за задълбочаване на проблема между Гърция и кредиторите ?, пише The Wall Street Journal.
От решението му да сключи коалиция с проруската, анти-ЕС, крайнодясна партия „Независими гърци“, назначението на крайния марксистки преподавател по икономика за финансов министър и отказът му да подкрепи затягането на санкциите срещу Русия заради намесата ? в Украйна до заявената от кабинета му политика да отмени ключови реформи, подходът му подсказва апетит за конфронтация, вместо компромис, пише изданието.
Първият му официален акт като премиер на Гърция бе да положи букет с рози на мемориал за Втората световна война. Паметникът отбелязва мястото, на което 200 комунистически активисти са били избити от нацистки войници. Жестът има голяма символика, тъй като показва желанието му за конфронтация с Германия, за да постигне целта си за предоговаряне на дълга на Атина.
Но ако Ципрас иска да постигне сделката, която смята, че Гърция заслужава, той ще трябва да се справи не само с германците. Ще трябва да спечели скептично настроените данъкоплатци в другите страни от еврозоната и да успокои европейските лидери, които се безпокоят от предизвикателства в собствените си страни. Той ще трябва да ги убеди, че Гърция има уникална нужда от подкрепа, въпреки че цяла Европа все още се възстановява от световната финансова криза, пише Bloomberg.
Дори след седем години рецесия Гърция остава много по-богата от своите съседи. Нейният брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 22 000 долара. В Албания той е 4 000 долара, в Македония – 5 000. В България, която също е член на Европейския съюз, той е 8 000 долара, отбелязва Bloomberg.
„Много е трудно да убедиш работещ в България, че трябва да даде част от данъците си, за да помогне на хората в Гърция, които са по-богати от него“, коментира Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията в София. „Ако ще харчим пари по този начин в Гърция, трябва да харчим пари и в България и другите източноевропейски страни. Този аргумент се използва от политиците тук“.
Пазарите отбелязаха със закъснение нарастващия риск от излизането на Гърция от еврозоната. Доходността на тригодишните гръцки облигации се увеличи до около 17%, а акциите на основните ? банки се сринаха с повече от 25% в сряда.
На среща в Брюксел по-рано тази седмица вече бившият финансов министър Гикас Хардувелис предупреди, че драстично намалелите данъчни постъпления и отливът на капитали от банките са се влошили през последните дни.
Някои финансови министри и политици от еврозоната твърдят, че в момента те се боят повече за съдбата на валутния съюз, отколкото по време на европейската дългова криза от 2011 г. или 2012 г.
Проблемът на Ципрас е, че отношението в еврозоната също се втвърдява. Стратегията му изглежда го е извела на челното място на паневропейската левичарска атака срещу „политиката на икономии“, опитвайки се да изолира Берлин на вълната от антигермански настроения. Амбициите му може да са били насърчени от смута, който успехът му внесе сред утвърдените европейски леви партии.
Те сега са изправени пред стратегическа дилема: поставени между радикалния популизъм на Ципрас и собственото си мълчаливо съгласие при действията за решаване на кризата в еврозоната, тяхната електорална подкрепа се топи.
Първите сигнали показват, че те се надяват да привлекат Ципрас към своя клуб. Холандският финансов министър Йерум Диселблум не се поколеба и за миг и се самопокани в Атина тази седмица. Той направи това в ролята си на президент на групата на финансовите министри от еврозоната, въпреки че не му бе даден мандат за това от групата. Това разгневи консерваторите сред колегите му, които вярват, че щеше да бъде по-добре да се изчака Гърция първо да постави на масата своите предложения, казват запознати със ситуацията източници.
Ципрас и финансовият му министър вече се свързаха с левите правителства във Франция и Италия. Консервативните правителства се боят, че готовността на левите за компромис с Атина може да изпрати погрешните сигнали.
Истината е, че обкръжената левица не може да осигури на Ципрас сделката, която той иска. Голямо орязване на тежестта на гръцкия дълг е невъзможно. Германия и Финландия изразиха своята съпротива на идеята, а други правителства споделят позицията им.
Гърция и в момента се възползва от най-дългото изплащане на дълговете и някои от най-ниските лихви като дял от БВП спрямо всяко друго правителство в еврозоната благодарение на миналите опити за спасяване. Възможни бъдещи промени в условията за изплащане на дълга са възможни, но правителствата не са готови да бъдат щедри към гръцките данъкоплатци, когато техните собствени данъкоплатци се чувстват притиснати. Тези, които настояват да се зачете желанието на гръцките гласоподаватели, забравят, че членовете на останалите 18 държави от еврозоната също имат демократичен мандат.
Потенциално по-голям препъникамък е въпросът за програмата за реформи в Гърция. Тук Испания, а не Германия, може да се окаже най-непреклонният опонент на Ципрас. Мадрид ясно заяви, че каквато и да е сделка с гръцкия премиер трябва да бъде базирана на ангажименти за реформа поне толкова строги, колкото тези за бившия премиер Андонис Самарас. Всяка отстъпка би означавала победа за Ципрас и това би увеличило подкрепата за радикалната лява партия в Испания Подемос.
Испанското правителство вярва, че успехът на собствената му икономика е доказателство, че силните пропазарни реформи са единственият начин за излизане от кризата. Испанската икономика го доказва – ръстът се очаква да достигне близо 3% през 2015 г., а безработицата спадна с 400 хил. души през 2014 г. Мадрид вярва, че ще бъде в интерес на Испания и на еврозоната да оставят Гърция да напусне еврозоната, вместо да се засилва подкрепата за Подемос и да се застраши възстановяването, твърдят запознати със ситуацията източници.
С други думи, може да се окаже нужно за еврозоната да пожертва Гърция, за да спаси Испания.
Поне част от икономическата разруха в Гърция може да се смята за корекция, пише още Bloomberg.
„Донякъде това отразява спукването на балон, който бе надут от прекомерни харчове“, заявява Марсел Фрацшер, президент на института за икономически изследвания DIW Berlin и професор по макроикономика и финанси в берлинския Хумболтов университет. „В Германия има усещане, че ние правим отстъпки отново и отново. Никой не иска да види опрощаване на дълговете“.
България също мина през своя дългова криза през 90-те години, загубвайки близо една трета от БВП, и едва наскоро приключи с изплащането на дълга, натрупан в социалистическите времена.
„Има ясно разбиране, че Гърция не е направила достатъчно, за да поиска още помощ от партньорите си в Европа“, заявява Руслан Стефанов. Както България, така и Гърция е нетен получател на средства от ЕС, получавайки много повече, отколкото изпраща в Брюксел. Страната получава пари от земеделските субсидии и средства по европрограми, които съюзът дава на по-бедните си членове. Между 2014 г. и 2020 г. страната трябва да получи повече от 17 млрд. евро от ЕС.
„Гърция получава средства от ЕС от 1982 г. Имам предвид, това си е доста щедро финансиране“, смята Стефанов. „Това да не е планът „Маршал“?
Възможно ли е Ципрас наистина да се подпише под реформите, на които се съгласи Самарас? Това никога не е изглеждало възможно и става все по-малко вероятно след решението на кабинета да повиши минималната работна заплата с 30% и да блокира програмата за приватизация. В най-добрия случай предстоят седмици на обтегнати преговори. Ципрас може да допусне сериозна грешка, ако разчита, че еврозоната ще се огъне първа./investor.bg
Вашите коментари