Днес смирението, можеше да е традиция, ако някой се беше сетил за него преди година. Сега е само предложение с несигурно бъдеще! Защото този, който иска другите да се смиряват, не е започнал от себе си, а още по-лошото е, че той няма и такива намерения.
За което е показателна играта „или-или“, практикувана именно от Бойко Борисов. Просто, този тип игри са характерни за хазартните зали и те нямат нищо общо с духовно изживяване, извиращо от сърцето.
Проблемът е, че като оставим настрана фалша в неговите призиви за смирение, не остава и нищо смислено. Защото липсата на искрени чувства не е причина да липсва поне смисълът в един призив!
И това прави, меко казано, смешни опитите да се направи драма от една абсолютно тривиална ситуация.
Именно защото народът иска стабилност, тя беше потърсена сред повече политически субекти. Обективно погледнато, когато се появи лидер, олицетворяващ самата стабилност, народът ще му даде 50+1 % доверие. Когато му дойде времето. Но не и днес!Не и в блзико бъдеще!
И, каквото и да се говори по медиите, народът не е виновен за това, че няма да има самостоятелно мнозинство на ГЕРБ!
Между другото, освен всичко друго, големия брой партии, които ще бъдат представени в Народното събрание, означават и голям избор на партньори. И много нови възможности за коалиция. Която обаче няма да се случи с призиви за смирение, а с преговори, които са най-нормалната практика по света в такива случаи. Преговорите не означават извиване на ръце, а съгласуване на взаимно приемливи позиции, цели и срокове.
И ако не бъде постигнато съгласие за коалиция, причината няма да е големия брой партии. Още по-малко за провал при съставянето на бъдеща коалиция ще е виновна липсата на нечие смирение. Просто на някой от участниците в преговорите няма да му достига коалиционна култура и почти всички се досещат точно за #КОЙ иде реч.
Ако се върнем назад в спомените си ще видим, че кабинетът на Филип Димитров падна за по-малко от година, при едва три партии в парламента. А Царят, благодарение на коалиционната култура, която демонстрира, управлява два мандата без да има мнозинство. Само че Царят беше олицетворение на смирението и без призиви към другите да се смиряват.
Истината е, че няма драма. Поне не и за България или за народа! По-лошо може да стане, но по-добре може и да не може да стане.
Защото мащабни промени ( независимо дали са за добро или за зло) се предизвикват единствено и само от водачи с необходимите качества. Към днешна дата на хоризонта не се очертава истински широко скроен политически лидер с необходимите за някакви разтърсващи събития качества.
Просто, няма нищо необикновено в обикновените хора, които са налазили българската политика. И народът, както винаги, е мъдър! Парламентът, който се очертава, е достатъчно балансиран, за да компенсира липсата на качества при "победителите", с липса на възможност те да се възползват безогледно от победата си!
Тази е причината и да няма нищо страшно в едни нови избори. Просто, защото от тях няма особен смисъл. Народът пак ще е достатъчно мъдър и пак ще намери онзи баланс, който ще го предпази от диктатура на обикновените. Обикновени без кавички!
Антон Луков
Вашите коментари