Със сигурност можем да твърдим, че Турция не развива политика на модернизиране на въоръженията си заради България. Турция постепенно се превръща в геополитически участник, играч с повишаващо се относително тегло.
Тази роля е от времето, когато започна да заема позиции срещу САЩ, както и с кризата с кораба за Ивицата Газа и т.н. По-късно тя изманипулира доклада до Белия дом за Сирия. След като там се нанесоха удари, после се видя, че Турция е съобщила неверни данни. Истината е, че Турция в никакъв случай не е доволна от това, което става с кюрдите. Нейната перспектива е да застане като мост на цивилизациите и да играе ролята на посредник. Явно турците разполагат със силни външни политици - имам предвид професор Ахмет Давутоглу и неговата визия за бъдещето на Турция. Някои дори го сравняват с Хенри Кисинджър.
Така че Турция се е запътила по един имперски начин да участва в голямата политика. В това отношение желанието й да се превърне в ядрена сила не е съвсем същото като това, което се случи в Иран. Иран няма тази позиция, която има Турция. Турция винаги се е стремила да изглежда светска държава, запазвайки мюсюлманския характер. Но трябва да си признаем, че за нея това в никакъв случай не е лесно, защото когато има някакъв проблем, при тях избива фундаментализмът. В този смисъл една силна Турция би била тревожен фактор на Балканите, защото няма сигурност за контрола, който Турция би имала върху ислямистките попълзновения в тази страна.
По принцип е добре да запазим спокойствие и да бъдем внимателни. За нас това, което се случва там, не трябва да се разглежда като предизвикателство да развием симетрична ответна сила. Нито имаме тези способности, нито това могъщество. Минахме отдавна времето, когато произвеждахме повече електроенергия, когато икономиката ни беше друга. Сега трябва да приемем, че сме в рамките на НАТО. Но не бива да забравяме, че Турция е един от най-силните членове на НАТО в Европа. Европейският съюз не е такава силна организация в сравнение с връзките, които се създават в НАТО. Едва ли можем да очакваме от страна на Турция използване на това оръжие срещу държава, членка на НАТО каквато е България.
Ние всички трябва да внимаваме и да наблюдаваме как една страна придобива геополитическа роля и си я отстоява. А големите, които в момента водят геополитическия спор за Централна и Източна Европа – Русия и САЩ, се изтощават в това напрежение. Близкият изток не се поддава на контрол, още по-малко с въоръжени намеси. Турция трябва да разчита само на себе си и това последователно, приемствено властване последните два мандата й дава перспективи.
Не се изненадвам, че Турция проявява по-висока активност, отколкото сме очаквали. По-скоро ние не сме били внимателни в очакванията си. Мисля, че и Съединените щати бяха изненадани от някои турски позиции. По принцип кюрдската карта е много опасно нещо. Това са над 50 милиона хора. От почти един век те биват лъгани по отношение на тяхната държавна автономия, въоръжавани и използвани. Разделиха ги между три държави, въпреки че бяха споменати да получат независимост. Сега с това въоръжение и използване на сирийския конфликт, за пореден път ги използват. А Турция няма никакъв интерес да има на своите граници кюрдска държава или пък въоръжени кюрди. Така че тя би предпочела да има сили и средства сама да решава този въпрос. Нещата са взаимосвързани. Пространството, в което ги виждаме заедно е геополитическото пространство.
В Турция държавата е силна, но нямаме гаранция кой ще застане на нейното кормило. По принцип в съвременния свят не само че не е препоръчително, а е израз на лоша тенденция да се увеличава клубът на ядрените държави. Той по-скоро трябва да се намалява. Да не забравяме какви огромни усилия бяха положени, за да се спре ядрената програма на Северна Корея, на Иран – видяхме колко жертви се дадоха и какви политически ангажименти се поеха. А сега става дума за една страна със силна армия и членка на НАТО. С нея подходите не могат да бъдат същите. В най-добрия случай, ако се задържи този процес, той би трябвало да се сложи на масата на преговорите и Турция да извива ръце на преговарящи големи играчи, за да получи неща, които би искала. Тя примерно не би искала да се използват кюрдите без координация с нея. Тя държи да има решаваща роля в близкоизточните процеси. А що се отнася до България – Турция гледа на нас единствено като отворена врата към Европа. Няма интерес да я затваря. Аз в този случай не съм толкова разтревожен за нас, колкото за световното ядрено равновесие, за пренареждането на геополитическия баланс.
Мисля, че сме на прага на една нова геополитическа организация на света, която ще се създаде през следващите няколко десетилетия и ще доведе до нова форма на стабилност в света, твърде различна от досегашната. И Турция пътува нататък. Но ние оставаме отворената й врата към европейската цивилизация. Ако тя иска да играе роля на посредник между Изтока и Запада, може да го направи само ако тази врата е отворена. Мисля, че ще се оформи източен геополитически център, който ще партнира или ще бъде конкурентен на западния. Ако тези два центъра успеят да развият цивилизовани отношения, биха могли да се справят с ислямския проблем. Но това е един бъдещ свят, в който няма такъв хегемон като Щатите, който да си позволява да се намесва, където реши. Това е един свят, в който може би организациите ще се сменят. Може би ООН ще приключи съществуването си в този си вид, тъй като тя в сегашната си форма обслужва победителите от Втората световна война. В голяма степен проблемът за НАТО е подобен. Един свят с нови геополитически центрове ще изисква и нови структури. Но това предстои. По начало в глобалния свят равновесието ще е по-деликатен проблем, тъй като животът им става много взаимнозависим. Не става дума само да си правим коалиции и да си плащаме данъци за старите вражди. Защото не си струваше да живеем 25 години след падането на Берлинската стена, за да видим отново САЩ и Русия като врагове. Би трябвало вече да виждаме света по друг начин. /БГНЕС
-----
Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, бивш депутат в VІІ ВНС.
Вашите коментари