За България ще е трудно да се пригоди към новата програма на НАТО за бързи реакции при криза. Това е свързано със сериозни разходи. Относителното ни тегло не е толкова голямо, че да го направим.
Но най-вероятно ще дадем някакви знаци, че се движим в общата посока.
Като погледнете никъде другаде не сме така добре приети, както в системата на НАТО. Откакто сме влезли няма кризисно отношение към нас, а и ние работим добре, макар че първоначално това ни костваше много сериозно финансово усилие. Опитваме се да бъдем в крак, до колкото положението ни позволява. От време на време сме обект на атаки за някакви по-интересни дейности, но като цяло не сме в групата на интересните страни. Но си изпълняваме задълженията. От нас очакват да участваме с контингент и ние го правим. Много документи се разработиха. Вече България се понапълни със специалисти, които се изучиха по натовските стандарти. Вече се очертават някои контури на армията за следващите 15 години. Ясно ни е, че не ни трябва такава танкова мощ или авиация не на всяка цена. Ориентирахме се към мисиите.
А това, което в момента е на масата – за бързи реакции при криза, всъщност е реакция на ситуацията хем да бъдеш ефикасен в политическа ситуация, в която трябва да се маневрира / Украйна постави доста въпроси/, хем да се справяш с един систематичен недостиг. Знаете, че преди няколко години излезе на мода така наречената "мека отбрана" . Това, ако се преведе на традиционен български език означава "пари няма, оправяйте се".
Но нека уточня, ако има политическо решение, ние ще се натоварим и ще направим превъоръжаване и модернизиране. Но въпросът е колко е целесъобразно това. Защото хубаво е да дадем това, което можем. Няма да можем да бъдем на равнището на другите по отношение на технологичното осигуряване. Трябва да видим тези програми какъв диапазон допускат. Тъй като някои държави като нас, които имаха друга техника, успяха да я адаптират към изискванията на НАТО. Ние по принцип все още не сме твърдо наясно дали трябва да се използва съветският парк или трябва изцяло да минем на излизащ от строя американски военен парк. Това са въпроси, които искат перспективно политическо решение. Точно тук не сме силни. В този смисъл ние не сме много предвидими партньори . Но по принцип политическото ни съгласие трябва да се смята за гарантирано. Не сме хора, които няма да се съгласим с това, което очакват от нас. Но ще говорим за срокове, за някакви условия, защото не можем да посрещнем разходите.
По въпроса дали можем да получим въоръжение при преференциални условия мога да кажа само, че когато получиш една система на преференциални цени, тогава поддръжката компенсира преференцията. Това са сложни неща и тъй като не си производител, винаги се поставяш в зависимост. Умният клиент в нашето положение прави така, че техниката по цялото поле на армията да бъде съвместима, да бъде колкото може повече взаимнозаменяема. Затова е необходимо дългосрочно планиране в армията, което може да й увеличи живота. Това би позволило въпреки смяната на правителството да се прилага една и съща далечно поставена цел в техническото обновяване на въоръжените системи. Но то пък предполага една друга култура. Ние, за съжаление, не можем да се похвалим с това. Преди години имахме 11 позиции, по които трябваше да се превъоръжаваме. След това започнаха да харчат пари извън този списък. Напоследък слушам разни примамливи предложения за авиационни системи, за други неща. Сега се появява това – за бързото реагиране. Има много неща, които са съблазнителни, въпросът е къде сме ние. Знаете, че поддържаме капацитет да произвеждаме определена гама оръжие. Но сме много далеч от позицията, която имахме преди време – бяхме в 30-ицата на света. Сега сме в 100-200.
Така че не ни е лесна задачата. Единственият начин е да си облекчим положението като развием тази национална способност за перспективно планиране и приемане на дългосрочни планове. Иначе не виждам как можем да се измъкнем. Нещата, както казват хората, стават с ум и без ум. Ние действаме по втория начин. Така направихме с армията, като съсипахме стотици човешки съдби с драстични съкращения, обидихме много хора. Имахме армия от над 113 хиляди, а я направихме някъде около 30 хиляди в момента. Всъщност, ако имате срок на служене 20 години, както е в армията, и имате умно разположени ешалони, като тези които си опиват да са много повече от тези, които са на входа, така щеше да бъде много по-безболезнено. Но като се вгледаме, ще видим, че така направихме и пенсионната реформа. Има ли жив човек в България, който да ви каже догодина ще остане ли срокът за пенсиониране същият. А здравната реформа сега? Вдига се шум – дайте сега 300 млн. иначе ще умрем. Не поглеждаме напред, не вземаме дългосрочни решения. Вижте как се договарят вземащите решения – ще кажеш, че са някакви смъртни врагове и се борят за бащиното имане. А при тях това е проклетия. По света не е точно така. Има съревнование, политически дебати, несъгласие, но има и национални позиции. Тук е много трудно да намериш национална позиция. Изключвам Григор Димитров. А и често сменяме позициите си. Това е неприятно, защото те не са кой знае колко вариращи. Те са насочени все към безрезервен контрол на блага. Но от това губи страната, тъй като това са игри вътре. Ако вземем, че това е човешки организъм, ще видим, че няма да прокопса онзи, при който черният дроб е победил окончателно белия. Трябва да мислим, че заедно произвеждаме нещо, което се нарича общностно живеене. Къде им е делът? На всяка цена да съсипеш банките, за да спечелиш ти. Ей такива решения не мога да ги побера в главата. И това, което коментираме за НАТО и българските реалности, изцяло е функция от такъв тип култура.
Труден е български консенсус за Кристалина Георгиева
Ако се случи така, че Кристалина Георгиева да бъде предложена за външен министър в ЕК или за еврокомисар, ще е плод на много компромиси. Според мен тя умее да балансира, умее да се прави, че не е българка, което е добре за там. Но ние винаги сме скептични към онези, които са заели по-високи позиции.
Примерно за Ирина Бокова ние не можем да преглътнем, че имаме българка на такъв пост и е предлагана за още по-голям. Когато тръгнат приказки за най-високият – в ООН, чувам такива глупости, че не вярвам. Но ние винаги в такива случаи сме негативно настроени. Много се съмнявам, че за Кристалина Георгиева ще има български консенсус по отношение на нейната кандидатура. Европейски е възможен – като компромисен вариант.
Например, когато избраха Ирина Бокова за директор на УНИЦЕФ, имаше борба с един египетски представител и световната общност се беше разделила. До голяма степен Бокова беше алтернатива на това, което големите не искаха. Тя се оказа на подходяща позиция. Но тя има и лични качества и прави доста. Не виждам същите качества при Кристалина Георгиева. А и ситуацията не е същата. Тука в Европейския съюз мога да кажа, че много по-голямо значение имат търговските сделки от политиката. ЕС си е търговска общност, нека не го забравяме. /БГНЕС
------------
Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, бивш депутат в VІІ ВНС.
Вашите коментари