Кажи ми какво мислиш за Украйна, и аз ще ти кажа какъв си ти. Украинската криза се превърна в лакмус, по който може да се определят не само отделните хора, а и цели държави. Уви, резултатите не говорят в полза на Запада.
Владимир Путин, на фона на украинските събития, се сдоби с огромен брой привърженици по цял свят, пише британският “The Guardian”. Трудно е да си представим, как западния свят е покоряван всеки ден, като се ползват неосъветска риторика и лъжи, в стремежа да се раздели една суверенна държава. Когато казвам привърженици, нямам предвид такива яростни поддръжници каквито са във Венецуела и Сирия, уточнява авторът на статията - Тимъти Гартън Аш, британски автор и професор по Европейските науки в университета в Оксфорд. Като силен лидер, Путин се ползва с мълчаливата поддръжка на такива държави като Китай и Индия, които тайно му аплодират.
По време на скорошно мое пътуване в Китай постоянно ми задаваха един въпрос: какво точно се случва в Украйна? В отговор на въпроса от китайските ми колеги, аз ги питах: каква е китайската позиция по отношение на Украйна? Това ме интересува живо, защото знам, че Пекин винаги е поддържал суверенитета и териториалната цялост на съществуващите държави, без значение дали става дума за Югославия или Ирак. Самият Китай има на собствената си територия два проблема, подобни на този в Крим. Става дума за сепаратизма в Тибет и Синдзян-уйгурския автономен регион. Пекин винаги се е придържал към изключително “твърдата линия” на борба със сепаратистите в тези два района. Комфортно ли се чувства сега Китай, след като е факт как Русия успя просто да откъсне парче от съседна страна?
В отговор китайските ми приятели казваха, че, разбира се, се безпокоят за събитията в Украйна, но всичко това се случва далеч от Китай. При това те подчертаваха, че украинската криза ще донесе на Китай повече изгоди, отколкото загуби. В настоящата ситуация (след Ал Кайда, Афганистан и Ирак) Съединените Щати са принудени да пренасочат своя стратегически вектор от азиатско-тихоокеанския регион и Китай в посока към страните от Източна Европа. Изолацията на Русия от страна на Запада ще принуди Москва да търси пътища за разширяване на търговско-икономическите си връзки с Китай. Що се отнася до Украйна, то не бива да се забравя, че Киев доставя в Китай въоръжение от най-нов тип, което по своите характеристики превъзхожда руските образци. Новите украински власти, въпреки че Китай не осъди присъединяването на Крим към Русия, побързаха да успокоят китайското правителство, че това по никакъв начин няма да повлияе на двустранните отношения. По-добре от това няма как да е. След присъединяването на Крим, Китай започна да води по-предпазлива политика по отношение на източните си провинции.
Моите китайски събеседници отбелязваха също, че в днешната “реална политика” присъства и емоционална компонента. Работата е там, че днешните китайски ръководители, в това число и председателят на КНР Си Цзинпин, са възпитавани в епохата на Мао Дзедун, и инстинктивно им харесва това, че в света се е появил лидер, който да се противопостави на империалистическия Запад. “Си Цзинпин е във възторг от Путин”, увери ме добре информиран китайски наблюдател. Следва да се отбележи, че след присъединяването на Крим към Русия, коментарите в китайската преса станаха по-сдържани, за да не се провокира изостряне на ситуацията в източна Украйна. Например, националистичното китайско издание Global Times през миналия месец писа за “връщането на Крим в Русия”. Днес на страниците му се появи публикация, в която се казва, че “източната част на Украйна изобщо не е същото като Крим. Ако югоизточната част на Украйна се отдели от Киев, ще бъде нанесен сериозен удар по териториалната й цялост, която е гарантирана от международното право”.
(Ясно е, че Путин се стреми към пълно отделяне на югоизточна Украйна от Киев. Повече го устройва ситуация, при която Украйна ще се превърне в нещо като Босна и ще провежда в отношенията си с Русия политика, подобна на тази, която практикува Финландия. Ето защо Москва усилено пропагандира идеята за “федерализма” – повече независимост за източните области, в рамките на сферата на руското влияние).
Обаче, нарастващата тревога на Пекин от събитията в Украйна, не успяха да попречат за топлия прием, на който се радваше миналият вторник при посещението си в Китай руският външен министър Сергей Лавров. Председателят на КНР Си Цзинпин нарече руско-китайските отношения “прекрасни” и отбеляза растящата роля на Русия в “поддържането на мира и стабилността на Земята”. От своя страна главата на китайската дипломация заяви, че отношенията между Китай и Русия както никога до сега са изпълнени със съдържание, развиват се на най-високо ниво и са от стратегическо значение. Изглежда, в създалата се ситуация, на Вашингтон му остава само да плаче от завист. А през май тази година Пекин е готов да окаже топло посрещане и на руския президент Владимир Путин.
И Китай не е сам в тази позиция. Както ми разказа приятел, който наскоро се върна от Индия, в случай на победа на опозиционния лидер Нарендра Мода, в страната ще се води политика на кланов капитализъм. Либерално настроената част от индийското общество се опасява, че в най-голямата демократична страна в света, може да се установи авторитарен режим, подобен на този на Путин. Във всички случай Индия си остава на страната на Русия, а не на Запада и Украйна. През миналия месец Владимир Путин благодари на Индия за нейната “сдържана и обективна” позиция по отношение на Крим.
Странно е да се наблюдава как Индия, буквално обсебена от идеята за суверенитета в постоколониалния период се отнася с опасения към проявите на либералния империализъм – изглежда съвсем лишено от логика – и поддържа страна, която грубо наруши суверенитета на съседна на нея държава. Едно от сатиричните индийски списания в закачлива форма намекна, че Владимир Путин е нает на работа в една от държавните структури в Индия като “главен съветник по стратегическите въпроси, за да може веднъж завинаги да се реши проблема в Кашмир”. Не бива да се забравя, че Индия купува от Русия голяма част от своето оръжие.
И с Индия не свършва подкрепата. Двете други страни, членуващи в БРИКС – Бразилия и ЮАР – се въздържаха по време на гласуването в ООН на резолюцията, с която не се признава присъединяването на Крим към Русия. Те, заедно с Русия, се противопоставиха и на искането на шефа на австралийската дипломация, с което се настояваше на Путин да бъде отказано участие в срещата на G-20, която ще се състои през ноември. Посланика на Руската Федерация в ЮАР изказ на южноафриканското правителство благодарност за “уравновесената” позиция.
Днес Западът наблюдава как се развиват две гигантски пружини. Едната – пружината от горчилка, която майка Рус изпитва по повод на това, че империята й значително се сви през последните 25 години.
Другата навита пружина – чувството на досада и разочарование от Запада, което изпитват неговите бивши колонии, включително развиващите се страни, влизащи в БРИКС и G-20. Разбира се, не всички споделят твърдата позиция на Китай, където постоянно се говори за националното унижение от времето на т.нар. опиумни войни против Великобритания. Но пък всички се обединени от тревогите по повод суверенитета си, нежеланието да се смирят пред налагането на мнението от страна на САЩ и Европа по повод на Русия, както и ликуването (или по-скоро злорадството) по повод на това, че войнствено настроената Москва се осмели да посегне на интересите на чичо Сам (да не говорим за британския Джон Бул). Да живее путинизма!
Очевидно е, че украинският проблем не може да бъде разрешен бързо и се намираме пред прага на възможна криза в Източна Европа. По своите мащаби тя може да се окаже геополитическа. Необходимо е да се осъзнае факта, че през ХХI век светът предстои да се сблъска с още множество “Украйни”.
Тимъти Гартън Аш, "The Guardian"
Вашите коментари