Владимир Путин вече месеци наред призовава да се махнат фашистите от киевските властови структури.
Тази позиция обаче е парадоксална, като се отчита факта, че президентът на Русия поддържа и привлича на своя страна болшинството от ултрадесните европейски партии. Това пише в коментар френското издание Slate.fr.
Външният министър на Русия Сергей Лавров нарече сформираното на Майдана народно движение „кафява революция“. Бившият президент на Украйна Виктор Янукович, който винаги се е ползвал с подкрепата на Москва, смята себе си за жертва на „държавен преврат“ и сравни случилото се с идването на власт на нацистите през 30-те години на ХХ век. Руският лидер Владимир Путин направи подобно изявление след сформирането на новото украинско правителство с думите: „Всичко това е много добре подготвено. Западните инструктори са се постарали. Но ако властта беше силна никакви националисти не биха могли да извършат ония погроми, на които в момента сме свидетели“.
Вече дълго време руското правителство, което и до днес е преследвано от болезнените спомени за борбата срещу хитлерския режим, води в Украйна пропаганда срещу „узурпиралите властта“ в Киев „фашисти“. И тези твърдения, за съжаление, не винаги са лишени от основания.
Ултрадясното националистическо движение „Десен сектор“ действително изигра важна роля в събитията на Майдана. В Русия срещу лидера му Дмитрий Ярош вече е повдигнато обвинение в тероризъм. Неговите бойци, облечени в камуфлажни дрехи, въоръжени с бейзболни бухалки и черно-червените знамена на украинските националисти наистина привличат вниманието върху себе си. Все пак те са сред малцинствата на барикадите, където голямата част са хора, излезли спонтанно в защита на проевропейското бъдеще на Украйна.
В същото време националистическата партия „Свобода“ издигна лидера си Олег Тягнибок за кандидат-президент за насрочените през май избори, а също така партията получи и няколко министерски поста във временното правителство.
Каквото и да се говори, въпреки че антируски настроената „Свобода“ наистина има зад гърба си мрачно и антисемитско минало, но репутацията й постепенно се подобрява. Освен това политическото й влияние (10,5% на парламентарните избори 2012 година спечели партията) е по-малко, отколкото Националния фронт във Франция (13,6% през 2012 година), или на Австрийската партия на свободата (21,5% през 2013 г.) и унгарската „Йоббик“ (20,46% по-рано този месец). Всички ултрадесни европейски партии имат една обща черта: привързаността им към... Русия. Макар Владимир Путин неизменно да бичува страшните киевски „фашисти“, той паралелно привлича и подкрепя цяла плеяда популисти и евроскептици от средите на европейските десни радикали.
Наблюдатели-неонацисти в Крим
На 16 март украинският полуостров Крим стана руски, след „съветския“ резултат от 95,5% от гласовете на проведения референдум. САЩ, Европейския съюз, Франция и даже ООН твърдо го обявиха за незаконен. Външният министър на Франция Лоран Фабиюс използва определението „нелегитимен“. То като че ли е по-обосновано, ако внимателно се погледне какви наблюдатели бяха поканени за референдума от страна на кримските (а следователно и руските) власти.
По данни на правителствения сайт Russia Today, за протичането на референдума са следили 135 международни наблюдатели от 23 страни, сред които има и членове на Европарламента, международни юристи и правозащитници. Сред тези специалисти се оказват и хора с доста „пъстро“ минало. Например, проруската белгийска неправителствена организация „Евразийски център за демокрация и избори“. Организацията се оглавява от Люк Мишел – бивш член на френското неонацистко движение „Федерация на националното и европейско действие“. Именно той от своя страна кани в Крим много от европейските представители от ултрадесните партии.
Макар Националния фронт и Австрийската партия на свободата официално и вежливо да отклониха поканата, това не попречи в Крим да се появят техни привърженици като „частни лица“. Например, на полуострова се оказа русофилът и съветник на Мари Льо Пен по международните въпроси – Емерик Шопрад. Той представляваше партията си по време на евроизборите в Ил де Франс. Заедно с него се оакзаха бившият член на Австрийската партия на свободата Евалд Щадлер, Бела Ковач от унгарската антисемитска партия „Йоббик“, сръбският националист с американски паспорт Срджа Трифкович и бившата дясна ръка на лидера на българската ултрадясна партия „Атака“ Павел Чернев.
Путин подкрепя популистките партии
В Европа болшинството десни радикални партии не се и опитват да скрият възхищението си то Русия на Владимир Путин. Като започнем пак с Националния фронт във Франция. През юни миналата година Мари Льо Пен беше на десетдневно посещение в Русия и Крим. С нея разговаряха тогава говорителят на Държавната Дума на Русия Сергей Наришкин и вицепремиерът Дмитрий Рогозин. И двамата са от най-близкото обкръжение на Путин.
Поискахме коментар за връзките на Националния фронт на Франция с Русия, но съветникът на Мари Льо Пен по международните въпроси Людовик де Дан се въздържа от позиция.
През май 2013 година ултранационалистическата и антисемитска партия „Йобби“ на Габор Вон също беше посрещната с почести в Думата. На сайта на партията визитата се описва като „сериозен пробив“, който „отчетливо показва, че руските лидери смятат „Йоббик“ за партньори“. В България ултрадясната партия „Атака“ и лидерът й Воледн Сидеров (известен и с антисемитските си изказвания) вече не просто се възхищават на Владимир Путин. От публикувани в Уикилийкс материали на американската дипломатическа служба става ясно, че бившият посланик на САЩ в София Джон Байърли казва следното:
„Източници твърдят, че ксенофобската партия „Атака“ получава значителни средства от Русия. Нейният вестник служи като инструмент на проруската пропаганда и непрестанно сипе кал по САЩ“.
Във Франция също има руско финансиране. Slate.fr вече писа за създаденият през септември 2012 година онлайн телевизионен канал Pro Russia TV, който се явява френско „представителство“ на държавния „Гласът на Русия“. На сайта дори се кипри емблемата на путиновата партия „Единна Русия“, но за бюджета му се знае малко. В Германия „Гласът на Русия“ също не се скъпи за пропаганда – създадена от тях информационна агенция получава над 3 милиона евро финансиране.
Каналът „за алтернативна информация“ Pro Russia TV от своя страна защитава на френски език външната политика на Москва – враждебното отношение спрямо САЩ и Евросъюза, репортажи в подкрепа на режима на Асад в Сирия. Освен това, сред сътрудниците на канала има няколко представители на ултрадесните. Главният редкатор, например, Жил Арно в миналото беше регионален съветник на Националния фронт в Горна Нормандия. Що се отнася до техническите средства, то цялото оборудване е предоставено на националистите от канала Agence2Presse.
Нравствените ценности и неприемането на Запада
Как обаче да се обясни това взаимно привличане между Русия на Путин и европейските десни радикали? Специалистът по Русия и преподавател в Университета Блез Паскал – Франсоа Досе: „Обединяват ги позициите по социалните въпроси, нравствените ценности за защита на семйствата, борбата с еднополовите бракове и християнството“.
Базираната в Париж група „Институт по демокрацията и сътрудничество“ (ползва се с поддръжката на множество руски неправителствени организации), например редовно свиква сбирки на френските ултрадесни сили. На 4 юли миналата година пред групата говориха „музата“ на движението срещу еднополовите бракове Беатрис Бурже (речта е на тема „защита на семействата и правата на децата“), Кристин Бутен Пол-Мари Куто, който водеше избирателните списъци на Националния фронт по време на местните избори в VI избирателен окръг на френската столица.
Може ли да се разглеждат Владимир Путин и „Единна Русия“ като представители на ултрадесните сили?
„В „Единна Русия“ съществуват различни групи“, обяснява Франсоа Досе. „Това е много разнородна партия. Там има и националисти, при това премиерът Дмитрий Медведев може да се смята за умерен“.
„В Русия деленето на десни и леви се различава от това в Западна Европа“, пояснява Жан-Ив Камю. „Там съществува патриотичен клан, в който могат да членуват и комунисти, и представители на партията на Путин, както и поддръжници на позицията на Дмитрий Рогозин. Линията на политическо разделяне в Русия минава по-скоро по границата между патриотите и всички останали. Младежката организация „Наши“ е копие на Комсомола на съветската компартия, но в същото време много прилича на десните радикални младежки организации във Франция. Такова разделяне като във Франция обаче в Русия липсва.“
С разрастването на Евросъюза на изток, подемът във влиянието на евроскептицизма и популистките партии се превръща в манна небесна за укрепване на позициите на Еврзийския съюз, за който Путин отдавна мечтае. Жан-Ив Камю подчертава, че „съществува близост в геополитическите възгледи. Това се отнася например до това, как руският режим се сражава с ислямистите в Кавказ. Има общо усещане за упадък на Запад – нравствен упадък. Всяко антиевропейско и антиамериканско движение, което освен това ратува срещу интеграцията в Северноатлантическия алианс, може да разчита на благосклонното отношение на Кремъл“. Освен това, в навечерието на изборите за Европарламент, това сближаване като никога преди изглежда по-скоро не като идеологически подплатено, а като геополитически и стратегическо решение.
Матийо Мартинер, Slate.fr
Вашите коментари