Съвсем до скоро мислехме, че руското общество, или поне онази част от него с по-високо образование, страда от недостатъчно свобода, огромна корупция, игнориране от страна на властите.
Тоест от всичко онова в руското общество, което би ни пречило на мнозинството от живеещите в Европа, в това число и на нас, пише в редакционна статия чешкият respect.cz.
Но руското нахлуване в Крим и последвалите събития внасят нещо ново в разбиранията ни.
Руснаците получиха шанс не да изменят авторитарния режим, а напротив – да го направят толкова силен, колкото беше преди двадесетина години. Най-явното доказателство за това е речта на руския президент, която той произнесе миналата сряда по случай завършването на анексията на Крим, а по-късно и пред 100-хилядната публика, събрала се в центъра на Москва. Путин заяви за края на епохата, в която Русия уж е стояла извън световната политика, а решенията са вземани зад гърба й. По мнение на Путин, настъпил е моментът да се защитят националните интереси на Русия, сред които и защитата на милионите руснаци, живеещи извън страната. Путин атакува Запада, обеща силна Русия и от това популярността му започна стремително да расте. Руснаците показаха, че те споделят тия виждания на своя президент.
Вероятно виждаме възраждането на нацията, в която агресивната политика на Путин влива неимоверно голяма порция самоувереност. Изведнъж става ясно, че пружината на тази увереност, подправена с носталгията по миналите времена на съветската империя, е била силно пренатегната, а за освобождаването й е достатъчна само спекулативна акция като в Крим, където руснаците – ако се погледне от тяхна гледна точка – не демонстрираха никакви значими резултати: нахлуха сред някаква неловка тишина, не срещнаха съпротива от вече парализираната украинска армия и получиха полуострова, който и така им предлагаше всичко, което им трябва – т.е. база за Черноморския флот. И самоувереността им изведнъж порасна до толкова, че се наложи Русия да заявява на всеослушание, че повече няма да се ръководи от международните права, и че ще налага своите собствени.
Не свобода, а империя
Путин доведе тълпата до истерия, казвайки, че завършва ерата на единия световен жандарм. И че е време да се съобразяват с руските национални интереси. Ако е позволено за американците, позволено е и за нас – това беше подтекста.
Наистина, външната политика на Съединените Американски Щати по целия свят, в това число и в Западните демокрации, предизвиква много опасения. Но дори и нахлуването в Ирак да се струва на мнозина дръзко и самоуверено, американците не могат да бъдат упрекнати в едно: основата на ценностната им система. Става дума за свободата и демокрацията, чието господство е главната дългосрочна цел на Америка и Запада като цяло.
Но сред основните ценности в Русия свободата и демокрацията липсват. Русия дори смята свободните и демократични държави за свои врагове. След нахлуването в Крим и речта на Путин очевидно е, че ценностите на руското общество принципно се определят от стремеж към собствено величие и сила, и даже от носталгията по Съветския Съюз. Обаче за връщане на комунизма и дума не може да става. Режимът на Путин е национална диктатура, опираща се на църквата и капитала на добивните компании. Съветския Съюз се възхвалява единствено като империя, която умееше да разширява територията и да всява страх в целия свят.
Казано иначе, руснаците не мечтаят да променят своята не-свободна страна, те искат само да я разширят, оставяйки я такава, каквато е. И чувствата им на гордост и самоувереност са основани точно на този план, който е неразбираем за Запада. Но Западът трябва да се приготви за последствията. Особено в ситуацията, при която руснаците са раздразнени от “унизителните” западни граници. С определените след разпадането на Съветския Съюз граници руснаците така и не можаха да се примирят и отдавна мечтая да ги преместят. Затова и превзеха Крим, затова и поддържат авторитарния режим в Белорусия, затова и продължават разговорите за опитите им да навлязат в източна Украйна. Руската експанзия може да се окаже реална опасност за страните от Източна Европа, в които живеят руски малцинства.
Операция “Крим” и поведението на Путин показват, че режимът му, с поддръжката на болшинството руснаци е готов и занапред да разширява границата и да взема всичко, което му попадне под ръка. Това не е задължително да се случи веднага или след месец. Но потенциалната заплаха за това не беше формулирана толкова ясно от самата Русия през последните 20 години.
Нищо няма да е безплатно
Западът за момента не допуска война и отлага тежките санкции до следващите ходове на Путин, но очевидно разбира рисковете. За това свидетелстват и опита да се накажат хората от обкръжението на Путин, както и обещанието на Ангела Меркел, че най-тежките санкции вече са подготвени и само очакват повод за влизането им в сила.
ЕС и НАТО обаче никога няма да възприемат еднакво “руската заплаха” – различни части от двата алианса ще й отдават различна значимост. Намиращата се в най-голяма опасност Източна Европа не бива да чака, докато успее да убеди далечна Испания в ЕС или Канада в НАТО в това, че опасността от Русия трябва да се възприема съвсем сериозно. Необходимо е да бъдат предприети свои собствени мерки. Да се търсят договорености в рамките на Вишеградската група, чието влияние нараства, и заедно да се решават ключови задачи, като енергийната независимост от Русия, например. Днес това е най-критичната точка в отношенията на Европа към недружелюбната империя на Изток. Затова и чешкото правителство трябва да мисли за лошите сценарии и да търси отдалечаване от енергийните източници, които се намират в Русия, и които и предоставят големи възможности за шантаж.
Ако се говори за самите санкции, Чехия не бива обезателно, както Полша, да застава в челните редици на страните, изискващи икономически наказания за Москва. И въпреки това, в ситуация, в която Путин анексира част от Украйна, когато се държи агресивно, а западните лидери се изказват по адрес на Русия с много драматизъм, премиерът на Чехия не може да говори на народа, че нищо сериозно не се случва и че най-важното са работните места. Вече не е лидер на опозицията, който се нуждае да събира гласовете на избирателите. Соботка носи отговорността на президента, значи е длъжен да казва и неприятните неща. Например, за това, че за да се гарантира безопасността и свободата на държавата, вероятно ще се наложи да се плаща.
Вашите коментари