През последните дни се изписаха много неща за случващото се в Украйна. За съжаление, в публичното пространство не може да се срещне нито един сериозен и задълбочен анализ.
Проблемът е, че е почти невъзможно да се разгледат събитията там през призмата на безпристрастието и едновременно да се познават всички факти и аспекти.
Нека разгледаме нещата последователно:
Кой е Виктор Янукович.
Роден е на 9 юли 1950 година в Съветска Украйна. Има руски и беларуски корени. Баща е на двама сина - Александър и Виктор (съпредседател на Партията на регионите).
Янукович е осъждан 2 пъти. През 1967 г. за грабеж получава присъда от 3 години затвор, намалена на 18 мес. като част от амнистията по случай честването на 50 год. от Октомврийската революция.
Два пъти е бил министър-председател. Бе президент на Украйна от февруари 2010 до февруари 2014. Той е единственият пряко избран президент в историята на Украйна, спечелил на втори тур с по-малко от 50% подкрепа от гласоподавателите.
Янукович като президент
Самият избор на Янукович за президент е доста оспорван. Твърдения и записи за измами, предимно в източните провинции, заляха пространството. Няма доказани злоупотреби и манипулация на изборите.
Едно от първите неща, което Янукович направи след встъпването си в длъжност, бе да внесе промени в конституцията, с цел увеличаване правомощията за президента. Промените в конституцията са мотивирани от самия него в публичното пространство като важна стъпка към членство в ЕС.
Опозицията не одобрява предложените промени, защото украинската конституция бе обявена за една от най-демократичните и прогресивни в света. Единственият проблем, според опозицията, е, че никой не я спазва.
Точка 17 от действащата тогава конституция гласи, че на територията на Украйна нямат право да се помещават чужди военни бази. Черноморският военен флот на руската армия все пак се намира на територията на Украйна и самият Янукович подписва договор с Путин, с който срокът на пребиваването му се удължи с 25 години.
Процедурата по приема на новата конституция е много жестоко оспорвана. Опозицията заговори за заговор на президента и съдебната власт срещу украинският народ. Според новите текстове на конституцията, повече правомощия придобиват съдиите, сметната палата и самият президент, за сметка на Верховната Рада. Промените в конституцията не бяха въведени по регламентираният в страната ред.
Виктор Янукович натовари допълнително страната с кредити в размер на 35 млрд. долара. Едновременно с това той лично стана третият по издръжка президент в света, след Путин и Обама. Издръжката му струва 2 млн. на ден. Това обяви ФОРБС, анализирайки данните от "Вестник государственных закупок".
Единият от синовете на Янукович е стоматолог, с доход около 14 000 долара на година. Той се превърна в един от най-богатите украински олигарси, като състоянието му е оценено на малко над 5 млрд. долара. Всичко това само за няколко години.
По тази тема позицията на Виктор Янукович също е интересна. На въпрос как синът му е успял да забогатее толкова бързо, той отговаря, че не знае. Само можел да каже, че синът му е много трудолюбив.
Друг скандал, който не може да бъде подминат, е вкарването на Юлия Тимошенко в затвора. Много международни организации подкрепиха тезата, че обвиненията срещу нея са скалъпени. Янукович е сочен за явен инициатор на делата срещу най-големият си политически опонент.
Янукович и ЕС или как се роди Майдана.
Протестите в Украйна през последните месеци могат да се разделят на 3 вълни.
Първа вълна - студентски протести
От самото начало на политическата си кариера, Янукович няма твърда позиция по въпроса за членството на Украйна в ЕС. Още през 2002 година той заявява, че ще се стреми да води политики насочени към членство в ЕС, но едновременно иска сътрудничество с Русия. Отхвърля идеята за членство на Украйна в НАТО напълно.
През 2013 Виктор Янукович започва агресивна кампания, в която убеждава народа, че трябва да се подпише договор за асоциацииране с ЕС. В медиите той обяснява, че много от проблемите на Украйна ще се решат по този начин. Кампанията дава своят резултат. Централна и част от Източна Украйна дори, започват да гледат на Запад към Европа.
Точно в денят на подписване на въпросните споразумения, Янукович заявява, че е променил своето мнение.
Това провокира много хора, предимно студенти, да излязат на протест. Тогава все още не се издигат искания за оставката на президента. След няколко дни протестите притихват и на площада остават не повече от 500 души. Точно тогава Беркут щурмува и пребива брутално младежите, останали да защитават искането Украйна да върви по стъпките на ЕС. Много протестиращи изчезват безследно, като последно са били видени натоварени в полицейски бусове. Част от студентите са намерили спасение в Михайловската църква.
Защо са били щурмувани протестиращите - отговорът е, че е имало провокации.
Втора вълна - в търсене на справедливост
Поредната проява на жестокост от страна на милицията в Украйна кара повече хора да излязат по улиците на Киев. Все още не искат оставката на Янукович. Просто търсят възмездие и наказание за виновните. За съжаление, насилието поражда насилие. След побоят над студентите, протестиращите завладяват административни сгради в столицата и вече са готови за сблъсъци със Беркут.
Титушки ?
По улиците на Украйна се появяват и т.нар. титушки. Това са млади хора, на възраст между 16 и 25 години, повечето криминално проявени или събрани от интернати, на които се плаща, за да провокират безредици. Много такива биват заловени от активисти на Майдана, самопризнинанията им са заснети.
Задачата на титушките е проста - да бият хора, да рушат, да провокират Майдана.
Последва нов щурм от страна на Беркут. Властите отново не успяват да потушат Майдана. Хората заявяват, че са готови да стоят там, докато всички виновници за побоите не си получат заслуженото.
От една страна Беркут, от другата титушките, а от трета Майдана. Всичко това довежда до месец на беззаконие и множество сблъсъци между трите групи.
В това време руските медии представят информацията от Украйна по интересен начин. За тях няма титушки и Майдановци. За тях има хора, които нарушават реда в Киев и Милиция в ролята на миротворен орган.
Реакцията на Янукович
Не само че няма уволнения на служители на милицията, поне за да се успокоят страстите по улиците. Янукович и депутатите от неговата Партия на Регионите приемат закони, отново по спорен начин и не спазвайки приетите процедури, с които на практика ограничават правото на свободен протест.
По-точно казано, Майданците ги застрашават 15 години затвор.
Не може да не се направи асоциация с мерките, които Путин взема срещу организирането на протести малко по-рано. Определено това е източен маниер, който мнозина биха определили като диктаторски или тоталитарен.
Трета вълна и временно примирие
Новите мерки вбесяват почти цяла Украйна. Хората излизат на протест във всички градове, освен в полуостров Крим, Одеса и Донецк.
След приемането на новите закони, Беркут започва да си позволява все повече насилствени методи. Президентът заедно с МВД (МВР) мислят, че това е начинът да спрат протестите. Не са предвидили обаче, че балонът вече се е пукнал.
Действията на президента Янукович, придружени с колосални размери на корупция по всички етажи, безнаказаното полицейско насилие, което е факт от години и достига връхната си точка, спънките и липсата на развитие в частният сектор, както и прогресивното обедняване на страната, бяха изкарали украинският народ по улиците. Майдановците бяха готови да отстояват правата си докрай.
Протестиращите постигат временен резултат. Янукович отменя ограничаващите закони и обещава да не спира преговорите. Цял месец президентът обяснява, че търси компромисен вариант. Най-гръмкото обещание - промени в конституцията, които ограничават властта на президента и избор на нов министър-председател.
Резултати няма. На 18.02.2014 част от Майдана решава да организира протестно шествие пред сградата на парламента, за да напомни за поетите ангажименти - да се върне конституцията от 2004-та година, с което Украйна да стане отново парламентарна република и да бъде избран нов министър-председател.
Началото на революцията
Шествието стана началото на това, което всички нарекоха революция. По пътя към сградата на Верховната Рада, протестиращите биват посрещнати от Беркут. Тук вече не може да се оправдаят действията на полицията. След като има официално известяване, че ще се проведе мирно протестно шествие, Беркут няма основания да щурмува. Информацията за сблъсъка бързо достига до Майдана на независимостта.
Хората вече не приемат разпръскването като алтернатива. Киев започва да прилича на бойно поле. Барикадите на площада се укрепват, паветата се вадят от земята, коктейли Молотов се носят от всякъде.
Тогава започва и самият щурм на Майдана. БТР буквално се опитва да премине през барикадата и да премаже Майдана. Тогава десетки коктейли Молотов политат и машината пламва.
Започва необратимото.
Редица сблъсъци и редица провокации, както от страна на Беркут, така и от протестиращите.
Започват отново да се стягат автобуси с ТИТУШКИ.
Всички градове излизат на протест. Окупират се много административни сгради и се нападат зданията на СБУ ( Службата за безопасност на Украйна). Чупят се стъкла, а отвътре се стрелят по протестиращите.
Революцията даде първите си жертви. Вече всички по улиците имат едно искане - Оставка на президента Виктор Янукович.
Тогава МВД заговори за подготовката на анти-терористична акция на територията на цяла Украйна. Това вбеси още повече тълпите. Тяхната борба за свобода беше обявена за Тероризъм.
В много от областите полицията отказва да изпълнява престъпните прикази на Захарченко и предава оръжието и екипировката си на протестиращите. Новината за предаденото оръжие дава отзвук. Някой вече е снабдил и Титушките с огнестрелни оръжия.
В паниката не се разбира дали все пак Захарченко е позволил на силовите отряди да използват огнестрелни оръжия или не. Въпреки това, жертвите от огнестрелни оръжия са факт.
На следващият ден, снайперист прострелва десетки хора. В интернет пространството има 40 минутен клип, в който се вижда как първо Беркут обстрелва протестиращи с автомати, а после снайперист професионално разстрелва Майдановци.
Не може да се каже точно кой стои зад организираната стрелба със снайпер. Трябва да се проведе разследване. Но е факт, че някой е осигурил професионален снайперист, оръжие, муниции, позиция и заповеди. Защото това не може да бъде самоинициатива. Над 40 души протестиращи намират смъртта си именно от този обстрел. Всички професионално застреляни в сърцето, в главата или във врата. Шокиращото видео показва как е стреляно дори по медицински екип, който иска да помогне на ранен.
Появява се нов слоган - "До вчера се борехме за европейска Украйна, а днес се борим за самата Украйна".
Какво направи опозицията.
В първите вълни на Майдана опозиционните лидери се радваха на растящ рейтинг и широко обществено доверие. По време на третата вълна обаче, те изпуснаха тълпата от контрол. Самият Кличко в предишните фази на протеста, има успешен опит да изведе простиращи от административна сграда. Майдана загуби доверие в опозицията, заради споразумението, което подписа с Янукович. След това Кличко и другите опозиционни лидери не биват допускани да говорят на сцената на Майдана, защото според хората "Те са стиснали ръката на убиец и са договорили обидни условия". До някъде имат своето право.
Споразумението.
Всички точки от споразумението биха съвпаднали с вижданията на протестиращите, но липсва оставката на Янукович, а това е основно искане. Има единствено договорка за нови президентски избори и то след почти година.
Майданът отказа да се разотиде и отхвърли опозицията като своя политическа алтернатива.
Тогава опозицията прави това, което се очаква от нея. Свика извънредно събрание и възстанови конституцията от 2004 година. Според нея Верховната рада има повече власт от президента. Депутатите гласуваха оставката на Виктор Янукович, който вече е потънал в безизвестност, назначават се избори възможно най-скоро. Отстранява се министърът на вътрешните работи - Захарченко и се прокарва закон, за да се освободи Юлия Тимошенко.
Реакцията на Путин и мечтата за разделение на Изток и Запад
В Украйна започна да се говори все повече за разделение на Изток и Запад. По-конкретно руските медии и населението на полуостров Крим, където населението е руско.
Янукович също повярва, че Източна Украйна все още го признава за суверен и го подкрепя. След новината, че президентът пътува към Харков, за часове се събират няколко хиляди души и го посрещат със викове "Затворника-Вън". Това е достатъчно показателно. Винаги се е смятало, че това е град, в който той се радва на политически симпатии.
Следва да се проследят фактите, за да се отговори на въпроса - има ли наистина разделение на Изток и Запад.
От една страна, изборите бяха спечелени от Виктор Янукович именно в източните области на Украйна (Там населението е руско-говорящо). Важно е да не забравяме, че хората са гласували за президент със съвсем различни правомощия от тези, които Янукович сам си дава. Областите, в които няма протести, са Крим - където живеят почти само етнически руснаци и Донецк, определян като "личният град" на най-богатият олигарх в Украйна - Ренат Ахметов, който никога не е крил близостта си с Виктор Янукович.
От друга страна, почти всички области, в които е бил избран, се вдигнаха по време на втората и третата вълна на протестите.
Версията за разделение се тиражира най-силно в руските медии, в които протестиращите от Майдана се наричат екстремисти, радикали, терористи и фашисти. По време на най-ожесточените сблъсъци, тези медии предаваха само кадри с ранени полицаи, и нито дума за снайперисти, БТР-и и калашници.
Русия има огромен интерес от разделение на Украйна. Сегашната цел на Русия е Кримският полуостров, заедно със Севастопол.
Кримският полуостров всъщност е украинска автономия. Там живеят етнически руснаци. Севастопол се намира на негова територия, но административно не спада към автономията. Въпреки това, там, както споменахме, е разположена стратегически важна за Русия военна база.
Още когато Украйна заговори за Европейски съюз, позицията на Путин беше ясна - бившата житница на СССР да предостави на Русия Крим и Севастопол. Медведев направи изказване, в което ясно се открояват две неща:
Първо той в прав текст заяви, че ще търси и защитава собственият си интерес в Украйна. Второ той излъга, че има опасност за руснаците, живеещи в страната.
Етнически руснаци има на територията на Крим. Това са 4,32 % от територията на Украйна и 4,31% от населението. На практика, там има опасност за живота на про-европейски настроеното население и украинците. В тази област не просто се говори повече на руски, ами въобще не се използва украински език.
Онзи ден представители на Майдана в град Керч, който е на границата с Русия, бяха пребити по време на едноминутно мълчание в чест на загиналите по време на революцията. Реално, украинските власти имат по-голямо основание да обвинят Русия в анти-украинска политика и стимулиране на конфликт.
Още един факт дава такива основания. Отново в град Керч бе организирана "Среща на изтока". Интересното при тази среща е, че организаторите й са преминали границата и са пребивавали в Русия, откъдето са се върнали с руски делегати, и след края на срещата отново са напуснали страната. Самата среща е преминала с викове - "Русия" и са се размахвали знамена. Това не са клюки или догадки, а официално потвърдена информация.
Друга демонстративна акция бе посрещането на Беркут с хляб и сол в Севастопол.
Тези демонстративни акции не са случайни. Средствата, които Русия инвестира на територията на Крим, също не са случайност. Имаме пълното право да твърдим, че Русия пази своя личен интерес, който се върти около базата на Черноморският й флот в Севастопол.
Приднестровската автономия е чудесен пример. Русия инвестира средства и защитава населението, под предлог, че е руско. Там всъщност се намира един от най-големите складове с оръжия в света, останал след Втората световна война. Макар и да е трябвало да бъде премахнат, руското правителство намира оправдания и складът продължава да съществува. Не случайно хората определят властта на Путин като руски империализъм.
Като пример можем да дадем и взаимоотношенията на Русия със Сирия.
На пръв поглед справедливите позиции на Путин и Медведев, осъждащи военни действия на САЩ и стимулиране на бунтовниците, също имат своя причина. В Сирия се намира една от модерните военни бази на Русия.
Статистически погледнато, Русия няма практика да отдава кредити и да защитава страни, в които няма военни бази или няма да интерес да разположи такива.
От една страна, Русия има пълното прави да защитава собствения си интерес. От друга обаче, това не трябва да засяга толкова силно интересите на друга страна и да стимулира и прокарва пропаганда за разделение на други страни.
Щетите от опитите за контрол на революцията
Има много по-фрапиращи щети от материалните - разбитите и опожарени сгради и опустошените площади.
На първо място, трябва да посочим жертвите, които заплатиха с живота си, защото в 21 век не може да се води политика, която да не признава човешкият живот като ценност.
На второ място, видяхме как в една европейска страна, един демократично избран президент, може да преустрои държавата за лично облагодетелстване, да постави личната си власт над 100 човешки живота и да използва силовите служби срещу народа, за да защити себе си.
На трето място са братоубийствените сблъсъци. От една страна Майдана, от друга Беркут, а от трета титушките. Всички те, украински граждани, едните водени от идеалите си, други от заповедите на Захарченко, а трети водени от стремежа да изкарат лесни пари.
На четвърто място, че се наложи авторитети от ъндърграунда да излизат по телевизията, за да правят обръщение към титушките и да ги заплашват, че ако продължават да помагат на полицията, ще има сериозни последствия за тях.
Така "Уважаваните" босове на мафията влязоха в ролята на миротворци.
Не пето място, станахме свидетели на това, че дори голяма европейска страна като Украйна, не може да остане независима от двата титана на геополитическата сцена - САЩ и Русия.
На шесто място, същите велики сили доказаха, че са готови чрез медиите да манипулират събитията така, както им е изгодно.
На седмо място, стана ясно ,за огромно съжаление, че голяма част от етническите руснаци и гражданите на Русия са наследили един недъг на комунистическата власт. Трудно им е да разграничат народа от властта на Русия. Приемат критиката към политическите ходове като критика към тях. Това може да породи единствено конфликт между руснаци и украинци.
И още много, които предстои да видим.
Какво следва оттук нататък
Точно каква ще бъде съдбата на Украйна, никой не може да каже. Едно е ясно. Русия няма да се откаже от интересите си, нито ЕС или САЩ. Нито Украйна ще се откаже от идеята да запази целостта си. Ще последват закони, ограничаващи етносите. Това е необходим политически инструмент. Предвид пасивността на САЩ, решаващо за съдбата на Украйна ще бъде какви политически инструменти ще използва сегашното правителство и до къде може да стигне бившият КГБ-ист Владимир Владимирович Путин в гоненето на интересите си. Историята показва не един пример, че решаващ фактор не е реалността, а това как се представя тя пред хората.
Автор: Сергей Петров
Материалът е писан на базата на факти. Не са споменавани недоказани факти за присъствие на руски или американски войски и агенти на територията на Украйна.
Изследвани са медиите в Русия, САЩ, Европа, Социалните медии, социалните мрежи, сайтове за видео-споделяне, Проведени са разговори с бивши служители на СБУ в Украйна, участници в Майдана от различни градове и евро-скептици. Твърдения без доказателства не са включвани в обзора.
Вашите коментари