Статията е част от разговор на Ноам Чомски* със студенти, проведен по видеоконферентна връзка чрез Skype.
Към края на беседата един от студентите задава на лингвиста необичаен въпрос: защо зомбитата играят толкова важна роля в американската масова култура. Чомски отговаря на въпроса с блестящо разсъждение за историята на страховете в Америка.
Въпрос: Може би ще се отклоня от темата, но наистина искам да знам какво мислите по темата. От къде в нашата култура идва паническият страх от всевъзможни апокалиптични сценарии, в това число и от зомбитата?
Ноам Чомски: Не съм срещал мащабни изследвания по въпроса, но предполагам, че ситуацията е отражение на страхове и отчаяние. Живеем в наплашена страна. В САЩ страховете са необикновено силни. И поради тази причина хората се опитват да избягат от мислите за страховете си, като си измислят най-различни “страшилища”.
Всъщност, американският страх е много интересен културен феномен. Историята му датира още от колониално време. По темата има много интересни трудове. Например, любопитна е книгата на литературоведът Брус Франклин “Звезди на войната” (War Stars, Bruce Franklin). Съветвам ви да я прочетете. Тя е посветена на масовата литература, т.е. на онази литература, която се чете от мнозинството хора от древността, та чак до наши дни. Когато Франклин анализира съвременността, той раглежда и телевизията и така нататък. Въобще, всичко, свързано с масовата култура.
В книгата се открояват няколко централни и общовалидни теми. Например, в масовата литература е популярна такава тема: ужасен и страшен враг е на път да ни унищожи, но в последния момент непременно ще бъдем спасени от появил се супергерой или супероръжие, а в последните години даже и от ученици от гимназия, хукнали в планината да отблъснат атака от страна на руснаците – все от този тип неща. Зад този мотив има и още нещо, специфичен обертон, така да се каже: чудовищният враг, който се готви да ни унищожи, много често се оказва, че е бил дълго време подтискан от нас самите.
В началото такъв враг са били индианците, които мечтаели да ни погубят. При това, колонизаторите са били истинските завоеватели, нахлули на американския континент, и без значение как се отнасяли към индианците, последните се опитвали да защитават земите си. В Декларацията за независимостта има едно място, което мнозина не забелязват, четейки го по навик на 4 юли. Обикновено на смисъла на Декларацията обръщат не повече внимание от това, което обръщат на думите в молитвените сборници, но ако се вникне в съдържанието, ще видите нещо интересно. Например, едно от обвиненията по адрес на крал Джордж III, оправдаващо въстанието срещу короната, изглежда така: “Той изпрати срещу нас безжалостни индиански диваци, чието разбиране за битка се свежда до насилие и унищожение.” Добре, но великият мислител от епохата на Просвещението Томас Джеферсън, който е писал това, прекрасно е знаел, че безжалостните диваци – англичани са онези, за които пътя на войната минава само през безмилостното унищожение и насилие. Но в Декларацията за независимостта е казано онова, което е казано, и никой не го коментира. Това е много характерен момент.
После врагът стават робите. Америка е заплашена от въстание на робите, ужасно въстание. Чернокожите роби непременно ще се вдигнат, ще избият мъжете, ще изнасилят жените, ще унищожат държавата – все в този дух. Много години по-късно, в наши дни, ролята на враг се прехвърля върху латиноамериканските наркотърговци, които скоро ще нахлуят и ще унищожат нашето общество. Това са истински страхове, които през вековете сменят един друг.
До голяма степен това явление лежи в основата на крайно своеобразната оръжейна култура в Съединените Щати. Тя е уникална. В САЩ има прекалено много убийства, прекалено много загинали от огнестрелно оръжие, около притежаването на лично оръжие съществува своего рода истерия. Огромна част от населението смята, че има нужда да притежава оръжие, за да се защитава. От кого? От ООН. От федералното правителство. От пришълци? А може би от зомбита? Няма значение. Просто ни е необходимо оръжие, за да се защитаваме и точка. Никъде другаде по света няма подобно явление, освен може би в Сирия, където се води война. Но за една мирна и в голяма степен свободна страна, с висока степен на безопасност, това е много странно.
Предполагам, че онова, за което ме попитахте, е част от тази тенденция. По-скоро работата е в това, че всеки някъде дълбоко в себе си помни, че ако си стъпил на врата на някого, това е неправилно. И ако някога угнетяваните се надигнат и започнат да се защитават, ще се окажеш изправен пред сериозен проблем. Вероятно от тук идва и странната склонност да се боиш от измислени заплахи. Наличието на такива параноични нотки в културата, разбира се, са много необичайно явление.
* Ноам Чомски е професор по лингвистика и философия в Масачузетския технологичен институт.
Вашите коментари