Че в България нищо не е такова, каквото изглежда, се знае от векове. Още от времето, когато сме превъзнесли в народните си песни най-верния турски васал - Крали Марко и сме превърнали в литературна класика Андрешковската “гъвкавост” в разбирането на законите.
Обаче това, което става в наши дни, е безпрецедентно!
Разминаването между представа и реалност минава всякакви граници на приличие!
Ден след ден, буквално всеки час, от протеста в България се насажда една, меко казано, контра-представа на представата. И то не от контра-протестиращите, а от самите протестиращи. И обратното!
Защото истината е, че мнозинството от умните и образованите имат здравословна непоносимост към простотията на простия управник. Наясно, са че с прости думи можеш да разкажеш сюжета на “Винету”, но НЕ и да решаваш сложни проблеми в сложно устроен свят.
В крайна сметка, всички умни и образовани хора, които познавам (без нито едно изключение) презират Бойко Борисов! И най-вече манталитета му на верен турски васал, дуещ мускули само от народните песни. При това, в комбинация с глуповатата селяшка Андрешковска “гъвкавост” в разбирането на законите на страната, която по незнайно какъв каприз на съдбата е управлявал.
А най-активно протестиращите най-много му се присмиват.
Но не го правиха, когато Борисов беше на власт. И това е основния им проблем. Днес “Ранобудните студенти” няма как да обяснят защо си траеха, когато Борисов ги пращаше да пасат овце и да садят картофи.
И обратното!
Сочените за недотам умни и образовани контра-протестиращи са истинския електорат на Бойко Борисов. Тези хора на първо място презират Европа и всичко това, което тя представлява като манталитет. На тях не им пречи, че умствения багаж на премиерът на една минаваща за европейска страна може да се измерва с книжлето за Винету. Той е един от тях и това е достатъчно. Освен Европа, те ненавиждат екологията, избиват си комплексите срещу хомосексуалистите, мразят искрено и лично интелектуалците и т.н.
И на тези обаче проблемът им е същия! Като на “ранобудните”! Сега се сетиха, че лидерът на ГЕРБ бил не знам какъв си.
Когато Бойко Борисов управляваше, бяха мачкани цели съсловия – лекари, археолози, учени от БАН. Сякаш те нямат социални права. Но защитниците на социалната правда си мълчаха удобно тогава. И също не протестираха!
Най-смешното е, че и едните, и другите са гузни. Първите са достатъчно умни да знаят, че протестирайки срещу сегашната власт, работят за връщането на простите във властта. А вторите може и да не знаят, но вероятно се досещат, че защитавайки сегашната власт, подкрепят онова, което мразят изначално – единствения, в обозримо бъдеще, шанс на БСП да се еманципира в Европа.
Тоест, проблемът и за едните, и за другите, е ВЪТРЕШЕН!
Вдясно не всички са почитатели на “Винету”. Освен умен електорат, там поне от време на време са се намирали и умни лидери. Точно те! Умните лидери вече са наясно, че няма безопасен начин да бъде управлявана една каруца, в която са заедно с Бойко Борисов. Предполага се, че онзи, който ще държи юздите и камшика, не трябва да говори от първо лице единствено число. Кой ли ще е той? Кой?
Вляво проблемът е още по-сложен. Тук не става дума просто за непоносимост между Първанов и Станишев. Неистовите опити да бъде “командирован” Станишев в Брюксел са зле прикрит опит за Андрешковско решение на вътрешнополитическия проблем на БСП. Нека там да си реди европеизацията както реши. Там, в Брюксел. Тук другарят Първанов ще си нареди пасианса със зле прикрит руски акцент и, познайте от два пъти, дали по някое време в този пасианс няма да цъфне …Бойко Борисов?
Именно в това е и трагедията на протеста и контра-протеста в България през изтеклата 2013 г. По принцип, протест се прави, за да се промени нещо, а реално българският протест закрепва нещото! Звучи парадоксално, но властта в момента се крепи именно благодарение на протестиращите. Ако не ги сплотяваше страхът от протеста, клановете в БСП отдавна щяха да се отдадат на самоубийствено самоизяждане.
А какво, ако не сплотяващо предизвикателство за десните, е контра-протеста? Улицата, която те винаги са считали за свой съюзник, вече не е единствено тяхна. Видя се, че тоягата има повече от един край и че с уличен натиск може да злоупотребява и другата страна. Че се появи и трета страна, в лицето на движението на Николай Бареков.
Всъщност, през изтичащата 2013 г. сякаш нямаше политици, които да не злоупотребяват - с власт, с амбиция, с пари (държавни, европейски, общински, лични), с перо, с камера, с въпроси, отговори и анализи! С всичко!
Гласовете на разума потънаха в крясъци от ляво и дясно, а отгоре не дойде и лъч надежда, въпреки горещите молби към Господ.
При това положение, не е никак странно, че всички разсъждения за съзидание остават за следващата 2014 г.
Дано тя да е по-СМИСЛЕНА!
Антон Луков
Вашите коментари