Във времената, когато никой не е контролирал и забранявал наркотиците, броят на тежките наркомани, изпадащи в постоянни кризи, или стигащи до приемане на свръхдози е бил далеч-далеч по-малък, категорични са специалисти.
Какво се е случило, за да се стигне до днешното състояние с милиони зависими наркомани по света?
Хората са употребявали наркотици от незапомнени времена. Шаманските обреди, гаданията на жреците, тайнствата на оракулите – всичко това е било свързано с употребата на наркотик. Без дрогите не са минавали обредите както в древните, така и в по-новите и традиционни общности. Ползвани са по време на посвещавания на избрани хора, или пък по време на големи колективни пирове, преминаващи в оргии.
Воините в древността почти винаги са влизали в битка след порядъчни дози наркотик, които им давали и кураж, а и помагали в обезболяването на раните след това. Много от лечебните отвари от билки на практика съдържат наркотични компоненти. И при цялата тази свобода е нямало нищо, което дори малко да напомня днешната реалност сред наркоманите.
“Made in China?”
Съжителството на човек с наркотиците продължава от хилядолетия. В някои по-затънтени кътчета на планетата и днес племената живеят по този начин. Реално всичко започва да се променя преди около 200 години. В Китай. Но не си мислете, че наркотиците, както и почти всичко масово днес, носи надписа “Made in China”. Правели ги англичаните в Индия, но били предназначени на първо място за китайците. Поднебесната империя била абсолютно самодостатъчна – произвеждала всичко, което й било нужно и нищо чуждо не й било потребно. Останалите хора, според китайците, били варвари.
Ост Индийската компания, управляваща от името на английската корона Индия, купувала от Китай чай, с който търгувала по целия западен свят.
Да се заплаща за ценните листенца се налагало да се дават огромни количества сребро – китайците просто нямали нужда от нищо друго и приемали само от скъпия метал.
Англичаните обаче открили още една стока, за която китайците склонили да разменят ценния чай. И тази стока се наричала опиум. Ост Индийската компания монополизира производството му в Индия и търговията с него. Преди да се случи това, индусите се ползвали от опиума в продължение на хилядолетия, без да прекаляват. Вземали го вътрешно и действието му било меко, без да предизвиква силни зависимости. Компанията обаче положила доста усилия, за да направи действието му “по-яко”. За начало започнали да го предлагат под формата на смеси за пушене (смесен с тютюн). Така наркотикът прониквал по-бързо в кръвта и действал по-силно. Но недостатъчно силно – дозата на морфини в опиума си оставала все така малка. Всичко се променило, когато англичаните се научили да пречистват опиума, увеличавайки съдържанието на морфини до 50 пъти. Този препарат се пушел добре, наркотикът в него се просмуквал в кръвта далеч по-бързо и предизвиквал много по-силни халюциногенни реакции, но заедно с това дошла и тежката наркотична зависимост.
Великият Китай се предал, заплащайки цената с лулата за пушене на опиум. Опитите да се спре наркотикът не довели до нищо съществено. Двете опиумни войни в средата на XIX век са позорно загубени от китайците и то поради един прост факт – наркоманите не са добри войници. Огромната империя, където чужденците не били допускани да стъпят даже на прага, изведнъж се превърнала в разграден двор, където спокойно преминавали всички “варвари”. Англичани, французи, американци и руснаци нанасяли на Поднебесната поражения, при това без да срещат особена съпротива. А китайският народ през това време си се търкалял порядъчно друсан.
На Запад
Полека-лека обичаят да се пуши опиум се пренесъл и в западния свят. Там отдавна не се друсали за удоволствие, затова и в началото пушенето на опиум не се посрещнало с небивал ентусиазъм. Ост Индийската компания паралелно снабдявала и родната Британия с опиум, но за медицински цели. Препаратите с опиум били супер популярни. С тях лекували практическо всичко – от обикновеното главоболие, през депресиите, та чак до сифилис.
Пациентите се превръщали в наркомани, но опиумът, приеман вътрешно, не предизвиквал такива остри зависимости, каквито се наблюдават при днешните наркомании. В стремежа си да се избегне привикването, лекарите около 1870 година предложили да въвеждат наркотика с помощта на спринцовка. Точно тази идея довела до обратния ефект - зависимостта се развивала далеч по-бързо и последствията от неприемане на доза наркотик станала още по-болезнена за наркоманите. А когато създали хероина, били убедени, че именно той не води до пристрастяване. И отново всичко се оказало точно обратно.
През 20-те години на ХХ век започнали да инжектират хероина директно в кръвта – интравенозно. Оказало се, че зависимостта се развива още по-бързо и в много по-остра форма. И така до наши дни.
Ако в древността народите не дъвчели наркотичните вещества, а се били досетили да си ги инжектират, човечеството едва ли би оцеляло.
Вашите коментари