Всяка година, когато се зададе 10-ти ноември, започват упражненията по насаждане на песимизъм и носталгия за времето отпреди 1989 г. Някои го правят защото вярват, че тогава живота е бил по-хубав, други просто редят жалби за младост, трети вероятно пласират нарочни внушения за безнадеждност, прицелени в евтини политически дивиденти. Затова малко оптимизъм винаги е добре дошъл.
Ако започнем с очевидното ще видим, че има защо да сме
горди. България е член на НАТО и ЕС. Страни като Турция, например, от години се редят на опашката за ЕС. Освен всичко друго, бясното антиевропейско говорене, което си позволяват някои български политици, НЕ е подкрепено от статистиката. Вноската за 2013 г. на България в ЕС е 908 215 000 лв. (което прави 464 560 000 евро).
Само фермерите в България, които са около 83 000 души получават евросубсидии в размер на 1 000 000 000 лева.
Тоест, малка България получава много повече от ЕС, отколкото дава.
В страната няма голям инфраструктурен проект, който да не е получил европейско финансиране под една или друга форма, като се започне от Дунав мост-2, Софийското метро, Проектът за интегриран градски транспорт във Варна и т.н.
Ако се погледне и списъка на основните търговски партньори на България, ще се види, че нашата икономика НЕ може да си позволи изолация от ЕС под каквото и да е форма. Такива са фактите, а дали ни харесват, е съвсем друг въпрос. На мен, например, не ми харесва енергийната зависимост на България от НЕевропейски страни, но в обозримо бъдеще едва ли може да променим нещо.
Вероятно, любимата тема на носталгиците е престъпността. Онези, които помнят годините преди 10 ноември 1989 г., наблягат на спокойните улици, но забравят, че всъщност улицата беше вкарана в силов калъп, нямащ нищо общо с правосъдие или елементарна човешка справедливост. Много се говори и срещу Българската съдебна система – била неефективна, нереформирана и т.н. Но я има! С всичките си несъвършенства, правосъдието от 2013 г. е за предпочитане пред ... абсолютната му липса отпреди 1989г. Преди 10 ноември 1989 г. в България са убивали хора заради слушане на музика, разказване на вицове или носене на къси поли. Между другото, в наши дни, провинцията с най-ниска престъпност в Германия е Бавария, но даже и там тя е по-висока от престъпността в България.
Днес обсъждаме стратегически анализи по въпросите на вярата, но не беше толкова отдавна времето, когато, подобно на правосъдие, в България и вяра нямаше. И християни, и мюсюлмани бяха длъжни да изповядват каноните на никога несбъдналия се световен комунизъм. И не рядко това задължение им беше напомняно с тояга, от която капеше кръв.
Не ни се иска да си признаем, но за така наречената социална сигурност на реалния социализъм, платихме безумна цена. Защото не беше нито социална, нито сигурност. 10 ноември 1989 г. ни завари с фалирала икономика, невъзможност да обслужваме външня си дълг и отровена природа. Годините си минаваха, а стоките, които днес „услужливо” ни напомнят колко били евтини, на първо място бяха ... дефицитни. Всъщност, ако се направи елементарна проверка ще се види, че преди 10-ти ноември 1989 г. същите тези стоки в социалистическата ни родина бяха много повече дефицитни, отколкото евтини. Днес е трудно да се обясни на младеж, който никога не е носил униформа, че едни дънки е можело да струват колкото една ...заплата. Или, че е имало времена, в които за телевизори, перални и хладилници се чакаше денонощно, за автомобил - с години, а за жилище - с десетилетия. Че Букурещ беше чужбина, а Париж - несбъднат блян. Сега се смеем, но даже козметиката в социалистическа България се купуваше от ...Евиния плаж, където полякините продаваха на соц-труженичките от България невиждания лукс – парфюм “Бич Може” и кремове „Нивеа”. А още по-смешното е, че пращаха милиционерки да гонят полякините. Просто така им беше по-лесно. Отговорните другари нямаха акъл да произведат крем „Нивеа”, но винаги се намираше под ръка милиция, която на всичкото отгоре бяха кръстили „народна”. Сигурно, защото именно народът го отнасяше.
Моторно известен фкт е, че човек има склонност да пази спомен за доброто и да изтласква от съзнанието си лошото. Оптимистично погледнато, понякога човешката природа е даже още по-несъвършена и когато добрите спомени въобще липсват, ги създава човешката фантазия. И все пак, по-нормално е да жалим за младост, отколкото за реалния социализъм.
Антон Луков
Вашите коментари