Според традиционните християнски, юдейски и т.н. модели, след вулканичен изблик на насилие, причинен най-вече от морален упадък, задължително се стига до изкупление, идва мирен завършек и всеобщо благоденствие.
По същество, идеите на Маркс и Ленин следват абсолютно същата линия – класова война, пролетарска революция и логичния финал във вид на предполагаем комунистически рай на земята.
Същата липса на оригиналност се забелязва и в наши дни.
Докато на повърхността се разплискват сравнително безопасни псевдопозиционни протестни вълни, в дълбоките води на властта се оформя истинско цунами, подхранвано от цялата група около Георги Първанов. На практика, проблемът на БСП е самата БСП. В момента няма опозиционен лидер или партия, която така системно и агресивно да заплашва Сергей Станишев, както това се прави от бившия Президент. И за това си има причина. Защото примамливия вътрешнопартиен рай, за който Първанов и компания твърдят, че е на една ръка разстояние (само трябва да отстранят Станишев) няма нищо общо с реалността. Ако европейската левица се представи добре на предстоящите евроизбори и овладее мнозинството в Европарламента, самият Сергей Станишев ще се превърне в един от най-влиятелните политици в Брюксел. И интересното в случая е, че този евентуален негов успех влудява много повече Георги Първанов, отколкото десните лидери. Прави се всичко възможно това да не се случи, като не се подбират средства.
Между другото, избликът на русофилски чувства, които самият Станишев демонстрира наскоро на събора на русофилите, вероятно също не е случаен и е един вид превантивна защитна реакция. Опитва се да подсигури своя тил именно срещу вътрешнопартийните си опоненти. Защото, подобно на всички останали български соцлидери и той е про-руски настроен, но е буквално единствения, който може да осигури истинско подплатено с власт в Брюксел европейско признание за партията си. И точно поради тази причина е единственият, който може да бъде атакуван за …недостатъчна преданост към Москва.
Или, казано с думи прости, ако Георги Първанов надделее в спора срещу Станишев, рай в БСП няма да настъпи, но БСП ще е изгубила един ( и вероятно в обозримо бъдеще единствен) великолепен шанс за собствената си еманципация в Европа.
И в дясно ситуацията е същата. Просто, вместо Георги Първанов си имат Бойко Борисов. За никого не е тайна, че в дъното на безогледната агресия срещу Реформаторския блок стои именно Борисов. Има, разбира се известни разлики, както се казва в стила и методите. Първанов все пак е интелигентен и образован човек и при него наистина можем да говорим по-скоро за вътрешнополитически интриги. Тоест, съдържанието на атаките към Станишев, поне е опаковано в някаква форма на благоприличие. Докато Борисов директно млати лидерите на Реформатоския блок с милиционерска бухалката. Той просто не може да си представи, че в дясно Кралят -Слънце, за какъвто се мисли, може да има алтернатива. Не може да се отрече обаче, че е искрен и праволинеен като носорог. И също толкова предвидим. Въпреки, че егото му е голямо колкото "Титаник", то е първата и най-важна, но не и единствена причина за агресията, която демонстрира.
Предполага се (всъщност, не е сигурно), че Борисов също е стигнал до нЕкои съображения, свързани с предстоящите евроизбори. Евентуалното отстъпление на европейската десница в Брюксел ще стесни още повече хоризонтите пред родните десни. Просто, лидерът на ГЕРБ няма да има пред кого да се жалва. И ако в Европа задухат нови ветрове, там никой няма да му търпи балканските мурафети. На Борисов му предстои да научи някак си простичкия урок, че срещу възпитан отказ от Брюксел, българска бухалка не помага. Или, казано с думи прости – Бойко Борисов скоро няма да чуе “Конгречулейшънс!”. Ако изобщо някога е чувал нещо подобно!
Антон Луков
Вашите коментари