По необходимост трябват и идиоти!

08:40, 12 Септември 2013

Звучи тривиално, но наистина нищо не започва от България, нито пък от нашето време. Понятието “демагог” е наложено за първи път от Аристофан, който осмива атинския политик Клеон.

А самата история на Клеон е до болка позната – родил се беден и прост, оженил се за богата жена, издигнал се в политиката чрез агресивна риторика срещу Спарта. Накрая спартанците го убиват в битката при Амфиполис. Ако в онези дни са имали честта да следят творчеството на Карл Май, можете да бъдете сигурни, че Винету щеше да е любимия герой на Клеон.

Трагичното в случая е, че още тогава, преди повече от 2400 години, крайния победител в този спор, очевидно стар колкото и демокрацията, не е Аристофан, а Клеон. Именно процесът на разложение на атинското общество, олицетворен от Клеон, убива Атина, а Аристофан си остава едно от изключенията на своето време.

Всъщност не е сигурно, че демагогията е изобретение единствено и само на демокрацията. Вероятно винаги я е имало и докато има хора ще има място за нея в човешкото общество. Хенри Менкен, определя демагога като "Човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че се идиоти."
Тоест, за да има демагогия по необходимост трябват и идиоти. Които да вярват на човек, който не се свени да им каже в очите, че се разбира с тях защото и той, и те са прости. Сякаш да си прост е едва ли не привилегия!

Финалът на тази история обаче е до болка еднотипен.
Както нищо не започва от нас, вярно е и обратното – всичко вече е свършило някъде другаде и в друго време. След Клеон ( а вероятно и много преди него) провалът неизбежно “украсява” кариерата на десетки докопали се до властта демагози по цял свят. А идиотите, които са имали глупостта да им повярват, са си платили цената с лихвите.
Малка компенсация за бедите има във фактът, че само онези демагози, които са имали късмета да бъдат осмени от своя Аристофан, са обезсмъртили глупостта на своето време.
По-страшна е една друга истина – тази за идиотите!
Народът винаги е прав - даже когато си заслужава управлението!

Антон Луков

Вашите коментари