Процедурата за свръхдефицит срещу България е наложена превантивно за 2026 г. и е в нарушение на европейския регламент. Това заяви депутатът от „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев.
По думите му за 2025 г. няма основание България да бъде третирана като държава с прекомерен дефицит.
Василев посочи, че след отчитане на допустимите разходи за отбрана дефицитът за 2025 г. е под прага от 3% от БВП.
Според него Брюксел на практика стъпва върху прогноза за 2026 г., а не върху вече отчетен окончателен резултат.
Спор за тълкуването на правилата
Василев заяви, че процедурата по прекомерен дефицит трябва да се основава на реално превишение над 3%, а не на очаквания за следващата година.
Той твърди, че официалната оценка за 2025 г. след прилагане на клаузата за отбрана показва дефицит от 2.9%.
Според него това означава, че няма основание страната да бъде поставяна в процедура за миналата година.
Оценката на Европейската комисия обаче отчита, че прогнозният дефицит за 2026 г. ще бъде 4.1% от БВП, а през 2027 г. — 4.3%. Брюксел приема, че превишението през 2026 г. вече не може да се обясни с допълнителни разходи за отбрана.
Василев отхвърли обвиненията за наследство
Бившият финансов министър отхвърли тезата, че сегашното състояние на бюджета се дължи на неговото управление.
Той посочи, че последно е бил министър на финансите през април 2024 г.
По думите му последният бюджет, подготвен от неговия екип, е приключил с дефицит от 3%.
Василев заяви, че не знае „колко правителства ще се упражняват върху тежкото наследство“.
Къде според него могат да се режат разходи
Депутатът коментира и оценката на финансовото министерство, че без мерки дефицитът може да достигне 7.4% от БВП.
По думите му в тези разходи има ръст на издръжката, ремонти, автомобили и други пера, които трябва да бъдат преразгледани.
Василев заяви, че трябва да се направи анализ на подоходната политика в публичния сектор.
Според него автоматичните увеличения на заплати трябва да бъдат ограничени само до социално значими професии, при които има сериозен недостиг на кадри.
Като пример той посочи медицинските специалисти.
Какво следва по процедурата
Процедурата при прекомерен дефицит не се открива еднолично от Европейската комисия.
След доклада на Комисията следва становище на Икономическия и финансов комитет. След това Комисията може да предложи на Съвета на ЕС да установи наличие на прекомерен дефицит.
Ако Съветът приеме такова решение, България ще получи препоръки, срокове и разходна траектория за корекция.
Процедурата не води автоматично до санкции. Тя обаче поставя страната под засилен европейски контрол и изисква мерки за ограничаване на бюджетния недостиг.
Политически спор за отговорността
Темата за свръхдефицита се превърна в един от основните политически спорове между управляващи и опозиция.
Правителството твърди, че бюджетният проблем е резултат от натрупани разходи, отложени плащания и решения на предишни кабинети.
От „Продължаваме промяната“ настояват, че сегашната власт има достатъчно време и инструменти да ограничи дефицита за 2026 г., вместо да прехвърля отговорността назад.
Спорът ще продължи и при подготовката на бюджета за 2026 г., който трябва да покаже как правителството смята да върне дефицита към европейските изисквания.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари