Игор Чайка, син на бившия главен прокурор Юрий Чайка, оглави „Россотрудничество“ — агенцията, която управлява мрежата от „Руски домове“ и програмите за влияние сред сънародници и партньорски организации в чужбина.
Руският президент Владимир Путин назначи Игор Чайка за ръководител на „Россотрудничество“ — Федералната агенция по въпросите на ОНД, сънародниците в чужбина и международното хуманитарно сътрудничество. С друг указ от поста е освободен Евгений Примаков, който оглавяваше агенцията от 2020 г. Чайка досега беше заместник-ръководител на структурата, а преди това — председател на обществения ѝ съвет.
Назначението е повече от кадрова рокада. „Россотрудничество“ е един от основните инструменти на Москва за публична дипломация и влияние зад граница. Агенцията работи чрез мрежата от т.нар. „Руски домове“, програми за руски език, културни инициативи, връзки със сънародници и хуманитарни проекти. Според „Ведомости“ структурата е представена в 71 държави и приоритетно работи в страните от ОНД.
Новият ѝ ръководител обаче е фигура с тежък санкционен профил. САЩ включиха Игор Чайка в санкционния списък през октомври 2022 г. Министерството на финансите твърди, че той, заедно с говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, е разработвал планове за подкопаване на властта на молдовския президент Мая Санду и за връщане на Молдова в руската сфера на влияние. Според американските власти компании на Чайка са били използвани като прикритие за прехвърляне на средства към политически сили в Молдова, като част от тези пари са били предназначени за подкупи и изборни измами.
Европейският съюз също санкционира Чайка заради Молдова. В мотивите на ЕС той е описан като бизнесмен, който е прехвърлял средства в подкрепа на проекти на руската Федерална служба за сигурност, насочени към дестабилизиране на Молдова. Формулировката, която привлече най-голямо внимание, е, че Чайка е играл ролята на руски „портфейл“, насочвайки пари към активи на ФСБ в Молдова с цел страната да бъде върната под контрола на Кремъл.
Тези обвинения не са изолирани. Разследване на Dossier Center и RISE Moldova проследява как руски политически технолози, хора от обкръжението на бившия молдовски президент Игор Додон и представители, свързвани с ФСБ, са работили за влияние върху политическия процес в Молдова. The Washington Post също съобщи, че според документи, разгледани от изданието, Чайка е бил използван като финансов канал за операции на ФСБ в страната.
Игор Чайка е младшият син на Юрий Чайка — главен прокурор на Русия между 2006 и 2020 г., а след това пълномощен представител на президента в Севернокавказкия федерален окръг. В руската публична среда името на Игор Чайка от години се свързва с бизнеси в строителството, отпадъците, инфраструктурни проекти и държавни поръчки. „Ведомости“ припомня, че през 2017 г. той придобива 60% от оператора за отпадъци „Хартия“, а след санкциите на САЩ е прехвърлил компанията в доверително управление.
Първото му изявление след назначението беше в управленски тон. Чайка заяви, че пред „Россотрудничество“ стои „широк кръг задачи“ и че е необходимо да се систематизира натрупаният опит, да се повиши ефективността на действащите програми и да се обединят усилията на държавни, обществени и експертни структури във външното хуманитарно направление.
Контекстът прави назначението особено показателно. След началото на пълномащабната война срещу Украйна мрежата на „Руски домове“ попадна под засилен контрол в редица държави. Kyiv Post отбелязва, че агенцията е разглеждана като един от основните инструменти на Москва за „мека сила“ в чужбина, а центровете ѝ все по-често са обвинявани, че служат като платформи за влияние и разпространение на кремълски военни наративи.
Радио „Свобода“ също посочва, че „Россотрудничество“ е в структурата на руското външно министерство и управлява „Руски домове“ в десетки държави, но след руската инвазия в Украйна самата агенция е попаднала под санкции. Според изданието центрове на „Руски дом“ вече са били затваряни или поставяни под натиск в Азербайджан, Молдова и държави от ЕС.
Затова назначаването на Чайка може да се чете като сигнал за по-твърд курс. Кремъл поставя начело на своята външна хуманитарна мрежа човек, който не идва от класическата дипломация, а от пресечната точка между държавно покровителстван бизнес, санкционни обвинения и операции за влияние в постсъветското пространство.
Това едва ли ще улесни работата на „Россотрудничество“ в Европа. Напротив — в държави, които вече разглеждат „Руски домове“ като канали за пропаганда или разузнавателно прикритие, новият ръководител ще бъде възприет не като културен администратор, а като политически знак. Кремъл очевидно не се опитва да разсее подозренията. Той ги превръща в част от посланието.
Вашите коментари