Съединените щати се отказват от планираното разполагане на батальон с далекобойни оръжия в Германия, включително крилати ракети „Томахоук“. Това съобщи „Ройтерс“, като се позова на решението на Пентагона за изтегляне на 5000 американски военнослужещи от Германия. Според агенцията мярката слага край на план от времето на администрацията на Джо Байдън, който Берлин разглеждаше като важен елемент от възпирането срещу Русия.
Планът за разполагане на далекобойни оръжия беше обявен официално от САЩ и Германия на 10 юли 2024 г. в навечерието на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. В съвместното изявление се предвиждаше от 2026 г. да започнат периодични разполагания на способности за далекобойни удари на американска многообластна оперативна група в Германия, с перспектива за по-трайно присъствие. В пакета бяха посочени SM-6, „Томахоук“ и разработвани хиперзвукови оръжия.
Новото решение на Вашингтон идва на фона на обявеното изтегляне на 5000 американски войници от Германия в срок от шест до 12 месеца. Пентагонът представя стъпката като резултат от преглед на американското военно присъствие в Европа, но тя съвпада с публичен спор между президента Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц за американската кампания срещу Иран.
Според „Гардиън“ и „Вашингтон пост“ решението засяга както бойна бригада, разположена в Германия, така и батальона за далекобойни удари, който трябваше да пристигне по-късно тази година. Американски представител, цитиран от „Гардиън“, свързва решението и с „неподходяща и безполезна“ реторика от германска страна.
Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че частичното изтегляне е било очаквано и трябва да ускори усилията на Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. В Германия са разположени близо 40 хил. американски военнослужещи, включително в ключови бази като „Рамщайн“.
Отказът от далекобойния батальон се оценява от експерти като по-съществен от самото намаляване на числеността на войските. Кристиан Мьолинг, директор на европейския отбранителен мозъчен тръст EDINA, коментира, че САЩ имат фактически монопол в НАТО върху подобни далекобойни способности, поради което загубата им е „оперативно по-сериозна“ от броя на изтегляните войници.
Решението предизвика критики и във Вашингтон. Председателите на комисиите по въоръжените сили в Сената и Камарата на представителите — републиканците Роджър Уикър и Майк Роджърс — предупредиха, че преждевременното намаляване на американското присъствие в Европа може да отслаби възпирането и да изпрати погрешен сигнал към руския президент Владимир Путин. Те настояват силите да бъдат преместени на изток в Европа, а не изтеглени от континента.
Първоначалният план за „Томахоук“ и други далекобойни оръжия беше възприет от Москва като заплаха. През юли 2024 г. Путин предупреди, че ако САЩ разположат такива системи в Германия, Русия ще предприеме „огледални мерки“ и ще разположи свои ракети в обсег на западни цели.
Към момента няма публично обявени технически подробности кои конкретни системи няма да бъдат разположени и дали решението може да бъде преразгледано. Ясно е обаче, че промяната засяга един от най-видимите елементи на американския ангажимент към европейското възпиране след началото на войната в Украйна.
Редактор: Екип на NAKRATKO.BG
Вашите коментари