В Брюксел започва срещата на върха на Европейския съюз, отново посветена на бежанския проблем. Тя започва днес следобед, но кога ще приключи не се знае.
В Европейската комисия и в Берлин се надяват, че преговорите – работни заседания, работни вечери, отново работни заседания – ще приключат още тази вечер, но не е изключено да продължат и утре.
19 еритрейци
На фона на около 700 000 мигранти, които през тази година пристигнаха в ЕС и по-точно в Германия, а също така предприетите от германските власти усилия за тяхното приемане, усилията на самата Комисия по този проблем изглеждат много скромни.
Да, от различни фондове на ЕС за разрешаването на проблема бяха отпуснати прилични средства за 2015 и 2016 г. - около 10 милиарда евро. Лъвският дял е предназначен за Гърция и Италия, които първи посрещат мигрантската вълна.
Но механизмът за тяхното разпределяне в останалите страни от ЕС както и преди не работи. Като свой успех представителите на ЕК поднасят факта, че от Италия в Швеция, според приетото по-рано от ЕС решение, е изпратена група мигранти от Еритрея. Общо – 19 души!
С какво да се замени Дъблинския регламент
Споменатото по-горе решение не е прието от вътрешните министри на страните от ЕС единодушно, а само с мнозинство. То предвижда разселването на 160 000 мигранти. Това естествено не е голяма цифра, признават от ЕК, от друга страна нейните представители заявяват, че отнякъде трябва да се започне. „Трябва да се създаде политическа ситуация, при която разпределението на мигрантите в страните от ЕС да се разглежда като нормално явление“.
Само до преди половин година тази тема беше абсолютно табу, всички настояваха за суверенното право сами да решат кого и колко да приемат, напомня високопоставен брюкселски чиновник пред DW. А тези 19 еритрейци – първият признак за появата в ЕС на съвместна отговорност за решаването на мигрантския проблем.
В Брюксел разбират, че Дъблинското споразумение фактически е прекратило своя живот, но за неговата замяна с квотната система ще е необходимо време. ЕК ще направи конкретни предложения в тази посока чак през пролетта на следващата година.
Hot Spots в Италия и Гърция
За момента и Брюксел, и Берлин възлагат надежди преди всичко на създаваните големи регистрационни центрове за приемането на мигранти – в ЕС те се наричат Hot Spots – на външните граници на Евросъюза, преди всичко в Италия и Гърция. За да сме честни трябва да отбележим, че в Еврокомисията и федералното правителство имат някои различия по отношение на Hot Spots.
Брюксел вижда в тях по-скоро механизъм, процедура, когато мобилни бригади от еврочиновници регистрират мигрантите, взимат им отпечатъци, решават, кой има основание да търси убежище в ЕС и кой не.
Първите биват изпращани в една от страните на ЕС, като при това се взимат под внимание определени критерии: наличие на роднини или поне на приятели, знанието на езика, религията, квалификацията, културните традиции, личните предпочитания и възможностите на приемащата страна. В Брюксел са наясно, че невинаги могат да бъдат удовлетворени желанията на самия мигрант или да бъде избран най-подходящия, например, за Естония.
Що се отнася до вторите /тези, които според оценката на европейските чиновници нямат основание да търсят убежище/, то те оперативно се екстрадират в родните им страни. За целта ЕК иска граничната агенция „Фронтекс“ да бъде упълномощена да издава пасавани на мигрантите, „загубили“ своите паспорти.
Нещата наистина са така, казват от германското правителство, но и добавят: механизмът Hot Spots трябва да бъде допълнен от съответната недвижима инфраструктура, т.е., да се построят лагери, в които първите биха могли да изчакат изпращането им за страната, която ще ги приеме, а вторите да стоят там, докато не бъдат екстрадирани. /БГНЕС
Вашите коментари