Лидерите на ключови европейски държави настояха, че мир за Украйна и решения за сигурността на континента не могат да бъдат договаряни без Киев и Европа
Европейските съюзници на Украйна отправиха ясно предупреждение срещу опити бъдещият мир в Украйна и сигурността на Европа да бъдат договаряни между великите сили без участието на Киев и европейските държави.
Часове след тристранната среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в Шенжен лидерите на т.нар. „Коалиция на желаещите“ се събраха в Берлин, за да демонстрират единство в подкрепата си за Украйна.
В срещата участваха лидерите на Германия, Франция, Великобритания, Полша, Италия и други европейски държави, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, украинският президент Володимир Зеленски, както и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.
Мерц: „Формат Ялта няма да донесе мир“
Германският канцлер Фридрих Мерц направи най-категоричното изявление след срещата.
„Формат Ялта няма да донесе мир“, заяви той, като направи директна историческа препратка към конференцията от 1945 г., когато САЩ, Великобритания и Съветският съюз договарят следвоенното устройство на Европа.
Мерц подчерта, че Европа няма да позволи отново да бъде разделяна на сфери на влияние.
По думите му бъдещи преговори могат да бъдат успешни единствено с участието на Украйна и Европа.
„САЩ разбират, че без нас не може да има мир. Ние от своя страна знаем, че с Америка до нас перспективите за мир се увеличават“, заяви германският канцлер.
Срещата в Шенжен разтревожи европейските столици
Повод за срещата в Берлин беше не само продължаващата война, но и политическият ефект от разговорите между Тръмп, Путин и Си.
В Шенжен американският президент публично нарече Путин „приятел“, което предизвика остри реакции в част от Европа.
Полският премиер Доналд Туск заяви, че Путин „не е наш приятел и никога няма да бъде“, а датският премиер Мете Фредериксен определи срещата между Тръмп и Путин като трудно разбираема.
Именно комбинацията от тристранната среща на големите сили и отсъствието на Украйна и ЕС от нея подхрани сравненията с Ялта.
Мерц обаче опита да омаловажи практическите резултати от разговорите в Шенжен, определяйки срещата до голяма степен като „възможност за снимки“.
Тръмп се включи по телефона
Американският президент се включи по телефона в разговорите на европейските лидери.
Пред Reuters Тръмп обобщи посланието си към участниците с думите, че Путин иска сделка, останалите също искат сделка и затова „нека сключим сделка“.
Той отхвърли твърденията, че е критикувал европейските държави за размера на помощта им за Украйна, но заяви, че след постигането на мир те ще могат да насочат повече средства към собствените си страни.
Вашингтон обещава Европа да бъде на масата
Джаред Къшнър се опита да успокои европейските опасения след срещата в Китай.
По думите му администрацията на Тръмп иска мирно споразумение, постигнато с Европа, а не без Европа.
Къшнър заяви още, че Москва е дала съгласие да участва в многостранни разговори с европейските държави.
Това обаче все още не означава, че конкретният формат е договорен.
Самият Путин заяви в Шенжен, че европейски представители могат първо да посетят Москва, за да изложат позициите си, след което Кремъл ще прецени как да продължи диалога.
Възможни гаранции по модела на член 5
Една от най-важните теми в Берлин беше бъдещата сигурност на Украйна.
Къшнър потвърди, че Доналд Тръмп е отворен към вариант, при който Киев получава гаранции, наподобяващи принципа на член 5 от Северноатлантическия договор – нападение срещу една страна да се разглежда като заплаха за всички.
Това би било значително развитие, тъй като досега Вашингтон избягваше конкретен ангажимент за гаранции, сравними с тези в НАТО.
Володимир Зеленски обаче заяви, че все още няма достатъчно яснота как подобен механизъм би действал на практика.
Според него гаранциите трябва да бъдат разбираеми както за партньорите на Украйна, така и за обществото и инвеститорите.
Европа е готова за преговори – но след мир в Украйна
Британският премиер Анди Бърнам заяви, че срещата в Берлин е показала по-силно единство между съюзниците и по-голяма готовност за реални преговори.
Според него Европа вече има „ясна и единна преговорна позиция“ и е готова да обсъжда бъдещата система за сигурност на континента, но само след постигането на мирно споразумение между Русия и Украйна.
„Не е работа на агресора да поставя широкообхватни и нереалистични изисквания за сигурността“, заяви Бърнам.
Той подчерта, че европейската подкрепа за Киев ще продължи „толкова дълго, колкото е необходимо“.
Нови оръжия и финансова помощ за Киев
Срещата в Берлин не остана само на ниво политически декларации.
Великобритания обяви нов пакет на стойност 260 млн. паунда, който включва повече от 1000 далекобойни ударни дрона за Украйна, част от които с обсег над 1000 километра.
Лондон и Осло обявиха и съвместна инвестиция за два бързоходни бойни катера за украинските военноморски сили на стойност над 100 млн. паунда.
Бърнам заяви, че Великобритания вече е предвидила 10 млрд. паунда подкрепа за Украйна в последния си бюджет.
Основното послание: без Украйна няма решение за Украйна
В края на срещата Германия, Франция, Великобритания и Украйна заявиха, че Русия няма да успее да изчака или да изтощи западната подкрепа за Киев.
Основният политически сигнал от Берлин е, че независимо от започналия диалог между Вашингтон, Москва и Пекин европейските държави не приемат сценарий, при който бъдещето на Украйна и сигурността на континента се решават извън тяхно участие.
Затова и сравнението с Ялта се превърна в основния символ на срещата.
Разликата, която европейските лидери искат да подчертаят, е проста: през 1945 г. големите сили разделят Европа на сфери на влияние.
Берлин през 2026 г. настоява за обратния принцип – никакво решение за Украйна без Украйна и никакво решение за европейската сигурност без Европа.
Автор: Екип на Nakratko.bg
Вашите коментари