Европейският енергиен съюз, политиките за растеж и работни места, търговското споразумение със САЩ и реформата на паричния съюз са сред приоритетите на номинирания за председател на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер.
Приоритетите на Юнкер са публикувани на сайта му.
„Аз искам да реформирам и реорганизирам енергийната политика на Европа в един нов Европейски енергиен съюз. Необходимо ни е да обединим ресурсите си, да свържем нашите инфраструктури и да обединим силите си за водене на преговори с трети страни. Трябва да разнообразим енергийните си източници и да намалим енергийната зависимост на няколко от нашите държави членки“, се посочва в програмата на бившия премиер на Люксембург, който в петък беше номиниран от лидерите на Европейския съюз (ЕС) за най-високия пост в общността.
„Искам да запазим европейския енергиен пазар отворен за нашите съседи. Въпреки това, ако цената на енергията по източното направление стане прекалено висока в търговски или в политически план, Европа би следвало да бъде в състояние да премине много бързо към други канали за доставка“, подчертава Жан-Клод Юнкер.
„За нас е важно да можем да обърнем енергийните потоци, когато се налага. А трябва да засилим и дела на възобновяемите енергийни източници на нашия континент. Това не е само въпрос на отговорна политика по отношение на изменението на климата. В същото време то е и императив пред индустриалната политика, ако все още искаме да разполагаме с енергия на достъпни цени в средносрочен план. Ето защо искам Енергийният съюз на Европа да се превърне в номер едно в света в областта на възобновяемите енергийни източници“, подчертава той.
Юнкер предлага също така да бъде създаден единен цифров пазар за потребителите и бизнеса. "За да го направим, ще трябва да имаме смелостта да съборим националните бариери в регулирането на далекосъобщенията, в авторското право и законодателството в областта на защитата на данните, в управлението на радиовълните и в конкурентното право“, посочва номинираният за председател на ЕК.
„Ако го направим, ние ще можем да гарантираме на европейските граждани, че скоро ще могат да използват своите мобилни телефони в цяла Европа, без да се налага да плащат такси за роуминг. Ще гарантираме, че потребителите ще имат достъп до музика, филми и спортни събития на своите електронни устройства, където и да се намират в Европа и независимо от границите. Така ще осигурим допълнителен растеж на стойност 500 млрд. евро в Европа в рамките на мандата на следващата Комисия, създавайки стотици хиляди нови работни места и по-жизнеспособно общество, основано на знанието“, посочва политикът.
Юнкер обещава също така Еврокомисията да преговаря за разумно и балансирано търговско споразумение със САЩ. „Анахронизъм е през 21-ви век европейците и американците все още взаимно да налагат мита върху продуктите си. Тези мита трябва да бъдат бързо и напълно премахнати. Вярвам също така, че можем да направим значителна крачка напред в признаването на продуктовите ни стандарти, или в работата за постигане на трансатлантически стандарти“, посочва се в програмата му.
Той обаче поема ангажимент да не жертва „стандартите на Европа в областта на безопасността, здравеопазването, социалната защита и защитата на данните пред олтара на свободната търговия“. „Безопасността на храната, която ядем, и защитата на личните данни на европейците за мен като Председател на Европейската комисия ще бъдат позиции, които не подлежат на преговори“, подчертава той.
Що се отнася до промените в паричния съюз, Жан-Клод Юнкер очертава три основни посоки на реформи. Първата е възвръщане на равновесието в отношенията между политиците на изборни длъжности и Европейската централна банка в ежедневното управление на еврозоната.
„Възхищавам се на това, което Марио Драги направи, за да спаси еврото. Все пак той трябваше да го върши в една извънредна ситуация. Европейската централна банка нито иска, нито може да управлява Еврозоната. Еврозоната трябва да бъде управлявана от Комисията и от Еврогрупата, която по мое мнение трябва да бъде ръководена от председател на пълно работно време. Отговорността на Еврогрупата включва въпроси, свързани с валутния курс. Ние не бива да забравяме това в случай, че обменният курс на еврото продължи нагоре и се превърне в проблем за растежа“, подчертава Юнкер.
Вторият момент е свързан с подкрепата за стабилността на страните от еврозоната, изпаднали в затруднение. „Предлагам в бъдеще всяка подкрепа и програма за реформи да преминава не само през оценка на фискалната устойчивост, но същевременно и през оценка на социалното въздействие. Социалните последици от структурните реформи е необходимо да бъдат обсъдени публично“, посочва Юнкер.
Третата посока е свързана с укрепването на единното външно присъствие на паричния съюз. „Предложение за съвместно представителство на Еврозоната в Международния валутен фонд вече бе направено от Комисията през 1998 г. – но не беше доведено до край. Днес Договорът ни дава възможност за приемането на такова предложение с квалифицирано мнозинство от страните в еврозоната, а не с единодушие, както беше досега. Смятам, че е крайно време да придвижим това предложение и да засилим гласа на Еврозоната в МВФ“, предлага Юнкер.
Той обещава да даде отговор и на британския въпрос. „Няма разумен политик, който да пренебрегне факта, че през следващите пет години ще трябва да се намерят решения за политическите притеснения на Обединеното кралство. Трябва да направим това, ако искаме да запазим Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз“, посочва той и допълва, че ще работи за постигането на „справедливо споразумение с Великобритания“.
„Обединеното кралство ще трябва да осъзнае, че в Еврозоната ние се нуждаем от повече Европа, а не от по-малко. От друга страна, останалите страни от ЕС ще трябва да приемат, че Обединеното кралство никога няма да участва в еврото, дори да съжаляваме за това. Трябва да приемем, че Обединеното кралство няма да стане част от Шенгенското пространство. Аз също съм готов да приема, че Обединеното кралство ще остане извън новите институции на ЕС, като например Европейската прокуратура, която ще има задачата да засили борбата срещу измамите в ЕС, но беше безусловно отхвърлена от Камарата на общините и Камарата на лордовете“, подчертава Жан-Клод Юнкер в програмата си.
Що се отнася до имиграцията, номинираният за председател на ЕК настоява незабавно да бъде внедрена Общата европейска система за даване на убежище, приета през юни миналата година. „Няма идеални правила и новите също са резултат на компромис. Те обаче имат потенциала веднъж завинаги да сложат край на „туризма за търсене на убежище“. В днешно време един и същи кандидат за убежище има 70-75% шанс да го получи в една държава от ЕС и по-малко от 1% в друга, при това на същото основание. Ясно е при това положение накъде ще се насочат най-напред търсещите убежище, но това определено не е убедителен критерий за разпределянето на отговорността между държавите-членки на ЕС“, посочва той.
Юнкер подчертава, че трябва да се засили и практическото съдействие, предоставяно от Европейската служба за подкрепа на търсещите убежище. Задачата на агенцията е да облекчава държави-членки, изложени на „особен натиск“. Според политикът в момента има нужда от по-задълбочена оценка на риска, специализирани обучения за служителите по даване на убежище във всички държави-членки, охраняващи външни граници на Съюза, както и работа на правителствата в по-тясно сътрудничество с Европейската служба за подкрепа на търсещите убежище.
Юнкер подчертава и необходимостта от засилване на сътрудничеството с трети страни, особено тези в Северна Африка. "Никой не желае да напуска родината си, освен ако политическата или икономическа ситуация не го застави да се премести другаде. Ето защо европейските партньорства със страните от Северна Африка за укрепване на демокрацията и плурализма, върховенството на закона, религиозните свободи и в подкрепа на изграждането на стабилни икономики са най-добрата инвестиция, която бихме могли да направим, за да се справим с предизвикателството на имиграцията", посочва той.
В програмата си той подчертава и необходимостта от политическа решимост по отношение на легалната миграция. „Ние ще сме в състояние да се справим с имиграцията само ако Европа възприеме една разумна политика, позволяваща на мигрантите да навлизат в Европа легално и контролирано, а не тайно или прекосявайки Средиземно море с несигурни гемии, организирани от сенчести трафиканти на хора“, посочва Юнкер.
Според него организирането на легална миграция е от интерес и за самата Европа в дългосрочен план от гледна точка на демографските тенденции. Юнкер посочва, че до 2060 г. икономически активното население на ЕС ще намалее с над 10%, или с около 50 милиона, а пенсионерите ще се увеличат от 17.1% на 30%, т.е. от 84.6 милиона на 151.5 милиона. „Тази тенденция поставя под реална заплаха икономическата производителност на ЕС, защото скоро на всеки двама работещи граждани ще се пада по един над 65 години, вместо на всеки четирима, както е днес“, посочва политикът.
Той подчертава, че ЕС трябва да намери кой да замени пенсионерите на пазара на труда, както и да се запълнят новите работни места, създавани заради все по-нарастващия брой възрастни хора, особено в сектора на социалните грижи.
Според него е необходимо да се разработи обща политика по легалната миграция, за да посрещне Европа увеличаващото се търсене на таланти и способности, като въведената през 2012 г. Синя карта е стъпка в тази посока, смята той.
Юнкер подчертава, че е необходимо да се подсигурят европейските граници, за да се овладее неконтролирания приток на нелегални мигранти. Според него е необходимо да се засили оперативния капацитет на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на страните-членки – FRONTEX.
Като „добро начало“ той определя годишен бюджет на агенцията от 90 млн. евро и призовава за обединяване на повече ресурси на държавите от ЕС за засилване на дейността на агенцията.
Що се отнася до външнополитическия аспект, Юнкер предлага да се сложи пауза на разширяването на ЕС, за да се интегрират новоприсъединилите се през последните 10 години 13 държави членки. Той обещава процесът по преговорите с кандидатите за членство да продължи, както и да се запази европейската перспектива за държавите от Западните Балкани, но подчертава, че през следващите пет години нови държави в ЕС няма да бъдат приемани. „Що се отнася до Турция, тя очевидно е далеч от членството в ЕС. Едно правителство, което блокира Twitter, със сигурност не е“, посочва номинираният за председател на ЕК.
Юнкер предлага още постоянно структурирано сътрудничество в сферата на отбраната и призовава върховния представител да започне да действа като истински европейски външен министър./investor.bg
Вашите коментари