Лидерът на ДСБ настоя за единна и твърда демократична опозиция в момент, когато „Да, България“ и ПП спорят за коалиционно споразумение, общ политически субект и дори за отделни парламентарни групи.
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов се намеси в напрежението вътре в ПП-ДБ с предупреждение, че публичното разделение в коалицията вече вреди не само на отношенията между партиите, а и на доверието на избирателите в общата им политическа цел. В позиция във Facebook, цитирана от News.bg, той заяви, че разделението е „разочароващо за демократичната общност“ и „ерозира доверието в общата ни кауза“.
Посланието на Атанасов идва след няколко дни на открит дебат дали ПП-ДБ трябва да остане в сегашния си формат, да подпише по-строго коалиционно споразумение или да върви към единен политически субект. „Да, България“ вече настоя за договор с ДСБ и „Продължаваме промяната“, който да урежда правилата за вземане на решения, работата на парламентарната група, общите изборни щабове, номинациите и кадровата политика. В решението на Националния съвет на партията се говори и за пътна карта към единен демократичен политически субект в център-дясно.
Атанасов опитва да заеме балансираща позиция между тези процеси. От една страна, той защитава нуждата от единство и отговорност в коалицията. От друга, предупреждава, че моментът е твърде рисков за вътрешни противопоставяния. Според него България се намира в ситуация с повишени геополитически, корупционни и икономически рискове, а за първи път от 1997 г. една политическа сила разполага с абсолютно мнозинство в парламента.
Официалните резултати от изборите на 19 април потвърждават новата конфигурация: „Прогресивна България“ има 131 депутати, ГЕРБ-СДС — 39, ПП-ДБ — 37, ДПС — 21, а „Възраждане“ — 12. Това поставя ПП-ДБ в ролята на трета политическа сила и я лишава от възможността да диктува дневния ред, но ѝ оставя пространство да бъде основен коректив на новото мнозинство.
Именно тук е централният аргумент на Атанасов: при концентрация на власт силната демократична опозиция не е просто желателна, а необходима. По думите му само последователна и твърда опозиция може да поставя граници пред „изкушенията на всяка власт“ — злоупотреба, самозабравяне и отклонение от стратегическите приоритети на страната.
Напрежението обаче не е само теоретично. Николай Денков от ПП вече допусна възможността ПП и ДБ да работят като две отделни парламентарни групи в 52-рото Народно събрание, като подчерта, че решението трябва да бъде взето от самите депутати. Той заяви още, че ПП и ДБ имат общи цели, но и различия в начина, по който искат да ги постигнат, а идеята за една партия е далечна.
От „Да, България“ отговарят с обратен акцент. Ивайло Мирчев заяви пред БНТ, че обединение между ПП, ДСБ и „Да, България“ е възможно, но само при съгласие и след анализ на изборните резултати. Според него първата стъпка трябва да бъде коалиционно споразумение, защото избирателите очакват „солиден политически субект с ясно лидерство“, а не поредна формация с вътрешни неясноти.
Позицията на Атанасов е и сигнал към двете страни на спора. Към ПП — че процедурните предимства на евентуални две групи не бива да се превръщат в политическо разпадане. Към „Да, България“ — че пътят към по-дълбоко обединение трябва да пази доверието, а не да засилва публичните конфликти. Като лидер на ДСБ той напомня, че третият участник в „Демократична България“ не иска да бъде наблюдател на спор между партньорите, а фактор за стабилизиране на коалицията.
Предстоящите президентски избори правят този спор още по-важен. Атанасов подчертава, че те изискват единство, отговорност и политическа зрялост, защото вътрешното раздробяване би застрашило стратегическата цел — силна, демократична и европейска България.
Така ПП-ДБ влиза в новия парламент с парадокс: има обща политическа кауза, но спорен организационен формат; има заявка за ясна опозиция, но още няма яснота дали ще бъде една група; има намерение за общ президентски кандидат, но все още търси общ механизъм за решения. Предупреждението на Атанасов е, че ако този спор продължи да се води публично и без правила, щетата може да се окаже по-голяма от всеки процедурен плюс.
Вашите коментари