София предлага два ключови етапа за независимата антикорупционна комисия да бъдат преместени към следващи плащания. Европейската комисия признава напредък, но решението ще зависи и от Съвета на ЕС.
България е поискала от Европейската комисия промяна в сроковете по Плана за възстановяване и устойчивост, свързана с една от най-проблемните реформи — създаването на политически независим и работещ антикорупционен орган. Искането е подадено миналата седмица след разговори между София и Брюксел, а Европейската комисия вече го разглежда.
Става дума за два ключови етапа по ПВУ, заради които по-рано бяха задържани части от плащанията към България. Първият е създаването на политически независима антикорупционна комисия. Вторият е тя реално да започне работа. По предложението на София първият етап трябва да бъде преместен от второто към четвъртото искане за плащане, а вторият — от третото към петото.
Говорителят на Европейската комисия Мачей Берестецки потвърди, че България е поискала преразглеждане на плана. „Миналата седмица България поиска промяна в Плана за възстановяване, след разговори с Комисията“, заяви той. По думите му Брюксел отчита, че страната вече е предприела „надеждни стъпки“, за да гарантира изпълнението на ангажиментите.
Тези стъпки са свързани с преработения законопроект за антикорупционната комисия, одобрен от служебното правителство на 16 април. Според Европейската комисия този законопроект би могъл да премахне причините за задържането на част от средствата по ПВУ, ако бъде приет и приложен в съответствие с договорените изисквания.
Залогът е финансов, но и политически. По данни, съобщени от служебния вицепремиер по европейските средства Мария Недина, общо 466 млн. евро по ПВУ са под риск заради забавяне на реформите, свързани с антикорупционното законодателство и механизма за разследване на главния прокурор. От тях 357 млн. евро са свързани с антикорупционната реформа, а 109 млн. евро — с механизма за главния прокурор.
В основата на спора е въпросът дали България създава орган, който е не само формално нов, но и реално независим от политическо влияние. В публикуваните мотиви към законопроекта се посочва, че ангажиментът по ПВУ изисква политически независим орган за борба с корупцията, прозрачен процес за избор на ръководство и сътрудничество с Европейската прокуратура. Там изрично е записано, че досегашните промени не са били приети от Европейската комисия като достатъчни.
Новият проект предлага различен модел за състав на комисията. Един член да бъде избиран от Народното събрание, един — назначаван от президента, двама — избирани от общите събрания на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а един — от Висшия адвокатски съвет. Предвижда се и ротационно председателство чрез жребий, за да се намали рискът от политическо овладяване.
Самата процедура обаче още не означава спасени пари. Европейската комисия трябва да оцени предложената промяна в българския ПВУ и да изготви решение, което след това да бъде одобрено от Съвета на ЕС. Това означава, че отсрочката не е автоматична, а ще зависи от оценката дали България действително е поела по надежден път за изпълнение на реформата.
Времето също е ограничено. Механизмът за възстановяване и устойчивост навлиза във финалната си фаза. Европейската комисия напомня, че държавите членки трябва да изпълнят всички етапи и цели до 31 август 2026 г., а последните плащания трябва да бъдат извършени до 31 декември 2026 г.
Българският план е на стойност 6.185 млрд. евро, от които 5.690 млрд. евро са безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Планът финансира реформи и инвестиции в зеления преход, дигитализацията, образованието, здравеопазването, социалните услуги и бизнес средата.
Затова искането за отсрочка е повече от техническа корекция. То е опит да се избегне окончателна загуба на средства заради забавени реформи, но и тест дали новото Народно събрание ще приеме антикорупционното законодателство достатъчно бързо. Ако парламентът се забави, рискът ще остане — независимо от готовността на Брюксел да отчете направените стъпки.
На практика София иска още време, за да докаже, че може да изпълни едно от най-чувствителните условия по ПВУ. Брюксел засега дава сигнал, че вижда напредък. Но окончателният отговор ще дойде не от добрите намерения, а от закона, който депутатите ще приемат, и от това дали новата комисия ще бъде независима не само на хартия.
Вашите коментари