ПП настоява да остане центристка национална формация, докато „Да, България“ иска коалиционно споразумение и пътна карта към единен политически субект в център-дясното пространство.
Заместник-председателят на „Продължаваме промяната“ Николай Денков отхвърли тезата, че ПП и „Демократична България“ са пред политически развод, но ясно очерта границата, до която формацията му е готова да стигне. В интервю за Нова телевизия той заяви, че между партньорите има общи цели, но и различия в начина, по който те трябва да бъдат постигнати. „Виждам опит да се създаде драма без особено основание“, каза Денков, цитиран и от БНР.
Поводът е предложението на „Да, България“ за коалиционно споразумение с ДСБ и ПП, както и за пътна карта към единен демократичен политически субект. Денков обаче прочете тази идея като движение към създаване на обща партия — вариант, който според него не е реалистичен. „Ние сме много далеч от това да бъдем една партия“, заяви той.
Разликата не е само организационна, а и идеологическа. Денков подчерта, че ПП се самоопределя като центристка и национална партия, а не като част от тясно дясно политическо пространство. Според него подобно позициониране би затворило формацията в електоралните граници, в които традиционно се движи градската десница. По думите му целта на ПП е да развива центристки политики, които да достигнат до избиратели в цялата страна.
Това съвпада и с официалната позиция на Националния съвет на ПП от неделя. В нея партията потвърждава центристкото си позициониране, с фокус върху образованието, здравеопазването, доходите и икономическото развитие без увеличаване на данъците. Същото решение потвърждава и ангажимента за обща президентска кандидатура с „Форум за демократично действие“.
От „Да, България“ обаче настояват, че досегашният модел на ПП-ДБ не е достатъчно ефективен. Националният съвет на формацията предлага коалиционно споразумение, което да уреди органите за управление, правилата за вземане на решения, работата на парламентарната група, номинациите и кадровата политика. В решението се говори и за „пътна карта“ към единен демократичен политически субект в център-дясно.
Божидар Божанов също защити тази линия, като заяви пред bTV, че разговорите с ПП предстоят и че спорните въпроси трябва да се уреждат предварително, а не „за всеки конкретен случай“. По думите му досегашният по-разпокъсан подход не е дал достатъчно добър резултат, а съдебната реформа остава темата с най-силно припокриване между ПП и ДБ.
Денков остави отворен и въпроса дали ПП и ДБ ще бъдат една или две парламентарни групи в новото Народно събрание. Според него това е стратегическо решение, което трябва да бъде взето от избраните депутати. Той призна, че разделянето може да даде определени процедурни предимства — например при заместник-председателските места и разпределението в комисии — но подчерта, че отделните групи биха били по-малки.
Аргументът за обща група също е отслабен от изборния резултат. Денков посочи, че ако ПП-ДБ беше втора политическа сила, възможността за втори мандат би натежала в полза на единството, но след изборите този фактор е отпаднал. Официалните данни на ЦИК показват, че ПП-ДБ получава 408 846 гласа, или 12.618%, и 37 мандата — след „Прогресивна България“ с 131 мандата и ГЕРБ-СДС с 39.
Така спорът в ПП-ДБ вече не е дали партньорите имат общи каузи. По съдебната реформа, антикорупционните мерки и президентската кандидатура припокриването остава видимо. Въпросът е друг: дали тези общи цели изискват по-твърда обща структура, както настоява „Да, България“, или по-свободен съюз, в който всяка партия развива собствен профил, както предпочита ПП.
Засега Денков предлага среден вариант — без разрив, но и без сливане. Това може да запази коалицията краткосрочно, но не решава основния ѝ проблем: как ПП-ДБ ще изглежда пред избирателите — като единен политически проект или като съюз на партньори, които все по-често обясняват не какво ги събира, а какво ги различава.
Вашите коментари