Вероизповеданията, които получават държавна субсидия ще могат да се финансират и от чужбина и няма да са задължени да декларират даренията си пред държавата.
Това подкрепиха ГЕРБ и ДПС по време на окончателното обсъждане на промените в закона за вероизповеданията, като отхвърлиха ограничителните текстове на "Обединени патриоти".
Решението предизвика напрежение в пленарната зала, прекъсване на заседанието и извънреден председателски съвет.
Депутатът Валери Симеонов подчерта, че идеята е била засилване на контрола и изсветляване на чуждото финансиране:
"Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно то да зависи от чужди външни на България финансови потоци, защото това означава, че това вероизповедание може да бъде използвано като политически инструмент, на което сме свидетели в последните 30 години“.
Йордан Цонев от ДПС обясни, че е имало консенсус по забраната за финансиране на вероизповеданията отвън, но с изключение на мюсюлманското вероизповедание, всички останали са били против.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ в оставка Цветан Цветанов обясни, че са се съобразили с Българската православна църква, които категорично не са били съгласни да им бъдат ограничени допълнителните финансови средства, които получават като дарение:
"Трябва да бъдем тези, които да приемаме закони, които да намаляват всякакво възможно напрежение в обществото. Имахме срещи при патриарха. Казаха, че те няма да имат съгласие, ако в закона бъде записано, че се ограничават всякакви възможни дарения, които биха могли бъдат получени".
Промените в Закона за вероизповеданията, които предвиждат еднократно разсрочване на задълженията в срок до 10 години се обсъждат на второ четене от Народното събрание.
Разсрочването ще стане по модела на търговските дружества. Такава процедура е разписана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но тя се отнася за стопански субекти и няма как да се приложи за вероизповедание. Ще бъдат фиксирани и всички основни условия. За срока за отсрочване ще тече и лихва. Ще се изисква и предварително обезпечение в размера на главницата и лихвата до крайния срок за отсрочване.
Вносителите заявяват, че промените не са опрощаване на задължения, а отсрочка, с която ще се даде възможност за спиране на всички производства, които в момента са изискуеми към част от вероизповеданията и заплатите на духовниците ще могат да бъдат изплащани. Ще се изисква и предварително обезпечение в размера на главницата и лихвата до крайния срок на отсрочване.
НАП ще е оторизирана да следи начина, по който се изпълнява цялата процедура.
Вашите коментари