Техни са заявките за половината от общо 1,1 млн. лева, предвидени за медийни пакети за вота и референдума Над половин милион лева от изборите ще изкарат две маргинални радиа и една кабеларка.
Националната кабелна телевизия “Евроком”, “Бойкос” ЕООД - собственик на видинското радио “Гама” и на силистренското радио “Мелодия”, са рекордьори по заявки за медийни пакети за президентските избори и националния референдум.
От заявки до ЦИК за общо 1,1 млн. лв., исканията на телевизията и собственика на двете местни радиостанции са за над 570 000 лв., или половината от всички.
Това сочи проучване на “24 часа” за обсъжданите от ЦИК заявки за медийни пакети от 8 до 17 октомври.
“Евроком” е абсолютен рекордьор с искания за общо над 410 000 лв.
За президентските избори телевизията е внесла запитвания до комисията за сключване на договори за медийни пакети за над 212 000 лв., което е повече от половината от всички направени до 17 октомври, които са за 416 637 лв.
ЦИК се е произнесла с откази за “Евроком” за близо 80 000 лв. За останалите около 132 000 лв. или има одобрение, или се чака решение. Към телевизията средства от медийни пакети са насочили “Българска социалдемокрация - Евролевица”, “Балканска демократична лига”, “Българско национално обединение”, “Християнсоциален съюз”, “Движение за радикална промяна “Българска пролет”, както и 6 инициативни комитета, издигнали кандидатите за президент Диана Димитрова, Пламен Пасков, икономиста Румен Гълъбинов, Йорданка Колева,
Бисер Миланов-Петното и Камен Спасов, по-известен като “човека, който удари Волен Сидеров пред НАТФИЗ”.
От тях ЦИК е отказала заявката на “Българска демократична лига” за 29 923 лв., както и на комитетите, издигнали Диана Димитрова - за 29 949 лв., и Пламен Пасков - за 19 992 лв. И двата комитета обаче няколко дни след това са пуснали нови заявки до ЦИК за по-малки суми. Първият е поискал 10 050 лв., а вторият - 11 340 лв. И двете са одобрени.
Исканията за медийни пакети за референдума, които да отидат в “Евроком”, пък са за над 197 000 лв. ЦИК обаче е порязала доста голяма част от тях - общо над 115 000 лв., и така разрешенията за сключване на договори са за 81 000 лв.
Близо 36 000 лв. е поискала за медиен пакет с телевизията партията “Движение за радикална промяна “Българска пролет” на независимия депутат и кандидат за президент Велизар Енчев, който води предаване в “Евроком”. ЦИК обаче е отказала. Отказ има и на искането на коалиция “Обединени земеделци, РДП и БСДП” да пренасочи почти целия си медиен пакет - 39 947 лв. Същото се е случило и със заявката на инициативния комитет, представляван от Николай Михайлов, за 39 962 лв. Одобрени са исканията на “Българско национално обединение”, “Българска социалдемокрация - Евролевица”, инициативни комитети, представлявани от Ангел Гаджев и Светозар Съев.
Второто място на най-желани медии за политическа реклама държат двете радиа във Видин и Силистра.
Заявките са за над 166 000 лв., въпреки че към тях има искания само за референдума.
Разяснителната кампания във Видин и Силистра се е оказала изключително важна за
5 инициативни комитета, избрали двете радиостанции за посланията си
Така инициативен комитет, представляван от Светлана Стоянова, има одобрение за сключване на договори с двете радиа за общо над 31 000 лв. Почти целия си медиен пакет - над 39 900 лв., пак там иска да даде и инициативен комитет, представляван от Каролина Цампарова. От втория път разрешения получават комитет, представляван от Стефан Алексиев - 39 912 лв., и друг, представляван от Биляна Колева - за 39 924 лв. На фона на тях заявката на комитет, представляван от Румен Маринов, за видинското радио “Гама” е само за 15 360 лв.
Същият бурен интерес към гласуване във Видин имаше и миналата година, когато там бяха регистрирани 5 инициативни комитета за националния референдум за електронното гласуване. За сегашното допитване областта с най-малко население в страната излъчва 3 от общо 22 комитета, като два от тях са вече познатите от 2015 г.
Заявките за БНТ са четири и са за общо 116 000 лв. Те са на коалицията, издигнала Ивайло Калфин за президент, “Българска социалдемокрация - Евролевица” и на “Движение за радикална промяна “Българска пролет”.
По принцип ЦИК не публикува решенията за медийните пакети на сайта си,
тъй като те са протоколни, но пък кой, колко и как ги е поискал, може да се проследи през видеоархива на заседанията.
Така например на заседанието от 10 октомври, когато ЦИК разглежда анблок няколко заявки за “Евроком” и една за БНТ, един от говорителите на комисията - Цветозар Томов, настоява решенията да се вземат отделно. Аргументът е, че заявките на “Евроком” включват рекламен спот, хроника, съобщение, обръщение и участие в предаване без конкретни данни, а в тази на БНТ стриктно са посочени датите и часовият пояс на излъчване. Предложението на Томов е отхвърлено. Всъщност той настояваше и ЦИК да въведе критерии за харченето на държавните средства за агитация, за да не се повтаря случаят с миналия референдум и сайта “Хаштаг БГ”, когато
чрез свързани лица над 1 млн. лв. от медийните пакети отидоха в малко популярни сайтове
Лансираната от него преди 2 седмици идея беше ЦИК да проверява какво влияние оказва всяка медия и да събира информация за сключените договори за търговска реклама 6 месеца преди вота, за да провери дали цените за политическа реклама не са по-високи.
“Естествено, че ако една медия не е влиятелна или предлага политическа реклама на спекулативно завишени цени, няма да получи средства от медийните пакети”, обясни той. Критериите бяха определени като субективни от други членове на ЦИК и това не се прие. “В ЦИК има нежелание да упражнява контрол и
пилеенето на държавни пари заплашва да стане практика
Всички помним как преди 1 г. бяха взети решения анблок за никому неизвестни медии, които получиха над 1 млн. лв. с нулев ефект”, ядоса се Томов. Така на втори поредни избори ЦИК не може да спре насочването на сериозна част от държавните средства към непопулярни медии, след като опитът на комисията да изключи сайтовете и регионалните медии от медийните пакети беше оспорен в съда.
По този повод преди дни експерт от ЦИК призна пред “24 часа”, че една нелоша идея като медийните пакети е опорочена. “Има сериозни основания за съмнения, че някои от регистрираните за участие малки партии и инициативни комитети
правят дребни далавери и изобщо не се интересуват
от кампанията Изборите и референдумът заплашват да се превърнат в нов вид дребен бизнес с държавни пари”, каза експертът от ЦИК. Той призна, че комисията не е на едно мнение при исканията за получаване на средства. Появи се и информация за схема, при която един “център” работи с няколко кандидати за президент, като разполага с медийните им пакети, но до този момент няма категорични доказателства за това.
Пет инициативни комитета пък са избрали да агитират за референдума чрез БГ САТ - собственик на ТВ +. Заявките за медийни пакети към телевизията са за общо 102 000 лв. и са на комитети, представлявани от Светлана Стоянова, Нестор Мильов, Станислав Косаков, Румен Маринов и Димитър Митов.
До 17 октомври за по 40 000 лв. заявки за медийни пакети са направени за телевизиите СКАТ и “Европа”. За в. “Земя” са за 36 300 лв., след него с 35 000 лв. е “Канал 3”, БТА - общо 25 000 лв., пловдивската телевизия “Тракия” - 22 240 лв., “Дарик” и в. “Марица” - по 20 000 лв., сайта “Гласовете.ком” - 19 000 лв.
Исканията за другите две национални телевизии bTV и Нова са съответно за 14 000 лв. и 9500 лв. В списъка присъстват още телевизиите “България он еър” и BIT, радиостанциите “Вероника”, “Нова”, “Енерджи” и “Воксбг”, сайтовете “Фокус”, БГНЕС, “Медиапул”, “Вевести”, “Офнюз”, сливенските медии “Сливен нюз”, “Сливен инфо” и “Канал 6”, пирдопската “Средногорие медия” и бургаската “Черноморски фар”.
Иначе до 17 октомври са постъпили заявки за медийни пакети за референдума за почти 770 000 лв.
Общо за него и вота партиите и инициативните комитети, които нямат държавна субсидия, имат право да поделят около 2 млн. лв - всеки може да получи до 40 000 лв. за политическа реклама. Одобрението от ЦИК става на 3 нива - първо комисията се произнася по всяко запитване, после по исканията за сключване на договор и накрая - за изплащане на средствата. Засега няма нито едно решение за изплащане на средства, тъй като все още исканията за медийни пакети са или на фаза запитване, или искане за сключване на договор. /"24 часа"
Вашите коментари