Промени в Закона за защита на класифицираната информация, които се отнасят за принадлежността към бившата Държавна сигурност и неформални общества и организации, представиха в кулоарите на Народното събрание ГЕРБ и Реформаторският блок, предаде репортер на БГНЕС.
"В България от много време съществува една практика всички публични дейности и длъжности по силата на закон да бъдат проверявани във връзка с принадлежността им към бившата държавна сигурност", припомни бившият председател на Комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ Методи Андреев. Той отчете, че тази дейност ту е продължавана, ту прекъсвана, но се забелязва "добра тенденция да се поддържа този интерес от страна на обществото към хората, заемащи важни длъжности в държавата".
По същество промените се отнасят до разширяване на кръга от лица, които ще трябва да бъдат проверявани за принадлежност. Според вносителите има неравнопоставеност между лицата, които попадат в списъка на публичните длъжности и дейности. "Съществува една съществена група от лица, които заемат важни длъжности в сферата на държавната администрация, за които се изисква достъп до класифицирана информация. За тези лица до момента действа Законът за защита на класифицираната информация, но съгласно него никой не проверява тяхната принадлежност към бившите служби на комунистическия режим", обясни Андреев.
По думите му, по тази причина вносителите предлагат една процедура, чрез която това може да бъде направено. "Ще се изисква за тези лица да бъде декларирано това дали те принадлежат към неформални тайни общества, или организации", каза той. "Целта на промените, които предлагаме е да отпаднат всякакви съмнения, че хората, които работят с държавните тайни имат някаква зависимост или може да им бъде упражнен някакъв нерегламентиран натиск", обясни Петър Славов от Реформаторския блок. Според него законът за досиетата не дава достатъчно информация при установена принадлежност даденото лице с какво се е занимавало, като се предвижда, когато такова лице трябва да работи с класифицирана информация, това да се изяснява от ДАНС и да се преразглежда полученият допуск до класифицирана информация, ако има установени и смущаващи обстоятелства.
Според него не става дума за норми, които изискват индивидуални проверки на всяко лице, което работи с класифицирана информация дали има основание да му бъде отказан такъв допуск. "Не може да става дума за евентуална противоконституционност", настоя той.
Добавя се индивидуална проверка за първи път от 25 години, посочи колегата му Мартин Димитров. "Ако се докаже, че той не е бил доносник, а наистина е защитавал държавата, пак да може да получи достъп до класифицирана информация. Ако искаме преходът да продължи, това трябва да бъде прието", каза той. /БГНЕС
Вашите коментари