Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за Сметната палата, които отменят колективното начало в одитния орган, предаде репортер на БГНЕС.
С гласовете на управляващото мнозинство Сметната палата отново ще бъде тричленен орган, вместо досегашните девет членове. Преди година кабинетът на Пламен Орешарски промени същия закон, въвеждайки колективно начало, като още тогава от ГЕРБ реагираха остро.
С приетите днес на първо четене промени Сметната палата ще бъде изградена от председател и двама зам.-председатели. Според вносителите целта е "да бъде възстановен моделът на върховна одитна институция, установен с приетия през декември 2010 г. закон". Това възстановяване ще позволи смяна на ръководството на върховния одитор, макар по закон мандатът на членовете да е 7 години. Не за първи Народното събрание изменя закона и преодолява продължителността на мандатите.
С приемането на предишния закон от 42-рото Народното събрание бе освободен от поста тогавашният председател на Сметната палата проф. Валери Димитров. На негово място застана Лидия Руменова. При приемането на закона от предишния парламент Димитров присъства на дебатите и дори се забърка в скандал с депутати от ДПС, докато днес Лидия Руменова не бе поканена на заседанието. Такова предложение дойде от групата на БСП, но управляващото мнозинство я отхвърли, което принуди групата на БСП да напусне залата в началото на дебатите.
"Освен чисто политическо решение за смяна на органа други мотиви няма", категоричен бе по време на дебатите Румен Гечев, който остана в зала след груповото напускане на неговите колеги. Гечев обърна внимание на факта, че законът е "писан на коляно" за една нощ и не са проведени никакви обсъждания по него. Според Румен Гечев при обсъждането на сега действащия закон тогавашните управляващи дори не са си помисляли да дебатират без присъствието в зала на председателя на органа Валери Димитров, което се случва днес с отсъствието от зала на Лидия Руменова.
В този законопроект има само един икономически аргумент - че ще се направи икономия, защото от девет членове ще станат трима, каза Гечев и попита дали по тази логика няма да е по-добре парламентът и Министерски съвет също да бъдат съставени от един човек. Палатата следи, регулира и наказва тези, които изразходват 32 млрд. лева, а бие броите разходите за химикалки на девет или трима души, каза Гечев.
С колективни органи се напатихме през годините, нека е ясно кой носи отговорност, защото колективната отговорност води до колективна безотговорност - ние ще подкрепим законопроекта, заяви от името на Реформаторския блок депутатът Петър Славов. Демокрацията се гради на колективни органи - такива са парламентът, Конституционният съд и други, отвърна Румен Гечев.
В дебатите се включи и Мартин Димитров от Реформаторския блок, според когото контролните органи не бива да бъдат колегиални, защото при 9 члена важните решения могат да се взимат с 5 срещу 4 гласа и много често дори не е ясно кой точно как е гласувал, което размива отговорността. Предлага се важните одити да се приемат с консенсус от ръководството на Сметната палата и когато попитаме кой е виновен, кой е подкрепил този одит, това да бъде ясно, защити законопроекта Мартин Димитров.
Това е втората ви стъпка към ликвидирането независимостта на Сметната палата и овладяването й политически, каза Корнелия Нинова, след като депутатите от БСП постепенно се завърнаха в зала, за да участват в дебатите. Според Нинова първата стъпка е била изключването на Сметната палата от самостоятелен бюджет при приемането на бюджета за догодина и включването й в общия бюджет на Министерски съвет. Според колегата и Мая Манолова целта на ГЕРБ е подмяна на състава и използването на органа като партийна бухалка. "Опасяваме се, че тази Сметна палата ще бъде политически послушна. България няма да се оправи, докато няма силни и независими контролни органи", коментира и Георги Кадиев.
Не може четири години върховният одитен орган да се люшка между политическите пристрастия на тази или онази политическа сила, каза от своя страна Йордан Цонев от ДПС. Той призова или законопроектът да бъде оттеглен, или да се постигне консенсус, така че да се изработи модел, който да не бъде пипан занапред от никого. Той обясни, че е попитал Менда Стоянова, която е един от вносителите на законопроекта, дали има претенции към политическата пристрастност в колегията за последните шест месеца, при което тя е отвърнала, че няма такива. "От представители на ГЕРБ знам, че няма оплаквания и никой няма оплаквания, че този орган след промяната в закона преди шест месеца, е проявил някаква политическа пристрастност или обвързаност. Нека един да стане и каже, че това се е случило", призова Цонев. Още по времето на приемането на сега действащия закон от ГЕРБ протестираха срещу назначението на новия председател Лидия Руменова, която я обвиниха, че ще обслужва интересите на БСП, тъй като в кариерата си е работила като съветник на премиера Сергей Станишев по време на неговия мандат.
Според Йордан Цонев, макар в законопроекта да е записано, че Сметната палата ще бъде "колективен орган изграден от председател и два зам.-председатели", в тази форма няма никаква колегия. В крайна сметка промените бяха приети на първо четене със 115 "за", 44 "против", 11 "въздържал се". /БГНЕС
Вашите коментари