БСП се готвят да върнат чадъра върху кадрите на началнически длъжности от бившата Държавна сигурност, като поправят Закона за досиетата и възстановят параграф 12, който след дълга съпротива от различни кръгове изненадващо бе отменен в края на 2012 г.
при управлението на ГЕРБ.
В сряда депутатите от БСП Младен Червеняков, Стефан Данаилов, Атанас Мерджанов, Таско Ерменков от БСП и колегата им от "Атака" Явор Нотев внесоха предложението в парламента.
Според параграф 12 не се установява принадлежност за всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в цивилното и военното разузнаване след 16 юли 1991 година. Въпреки острата съпротива на БСП и дори на кръгове в ГЕРБ, по времето на предишното управление, с категоричната подкрепа на бившия вицепремиер Цветан Цветанов, параграфът бе изваден от закона по предложение на тогавашните депутати от Синята Коалиция Иван Костов и Йорданов Бакалов.
По неофициална информация на Mediapool това била една от първите законови промени, които социалистите имали предвид при сформиране на правителство.
"Нямаше как да го внесем преди всичко останало, което бяхме обещали като икономически и социални мерки", коментираха представители на БСП пред Mediapool.
Според тях поправката със сигурност ще мине, защото е съгласувана с ДПС и "Атака". "Водени са разговори, не е идея, която внасяме на наша глава", твърдят те.
Според мотивите на БСП с отпадането на параграф 12 се създават предпоставки за разкриване на прикрития в чужди държави, използвани от служба “Военна информация” и Националната разузнавателна служба, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи помощ в оперативно-разузнавателната дейност.
"Действащата уредба създава предпоставки за причиняване на вреда на Република България в областта на международните отношения", посочват от левицата.
Предстои да се види каква ще е реакцията на единствената опозиционна партия ГЕРБ, както и на президента Росен Плевнелиев, който подкрепи промяната за отмяна на параграф 12.
Екатерина Бончева от Комисията по досиетата коментира пред Меdiapool, че комисията винаги е изпълнявала закона такъв, какъвто е, но "възстановяването на параграф 12 ще постави в неравностойно положение така наречените засегнати от него лица".
Имената на част от тях вече бяха обявени, а други ще останат скрити, ако поправката бъде приета.
Бившият депутат от Синята коалиция Йордан Бакалов коментира лаконично, че не е изненадан. Мислех, че ще започнат с тази промяна, а не с преместването, примерно, на ГДБОП към ДАНС. Даже се и забавиха, посочи Бакалов, пред Mediapool.
Миналата година БСП поискаха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху законовата поправка, но той не се съобрази с това искане. Сериозен отпор срещу прословутия параграф 12 имаше от ръководствата на сегашните спецслужби, чието мнение бе подкрепено и от депутати на ГЕРБ в предишното НС.
След гласуването на поправката бившият военен министър Аню Ангелов обяви, че се взимат "всякакви мерки, за да защитим преди всичко физическата сигурност на офицерите" и съобщи, че вече се изтеглят военни разузнавачи, които работят зад граница.
Тогава БСП твърдяха, че промените ще засегнат около 1000 души, докато от ГЕРБ дадоха противоречива информация. Първо депутатът Красимир Ципов съобщи, че ще бъдат по-малко от 50 служители на разузнавателните служби, а след това колегата му Владимир Тошев каза, че става дума за "нещо средно между 50 и 1000" и поиска нова ревизия на закона.
Такава обаче бе категорично отказана от тогавашния вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов.
След отпадането на параграф 12 Комисията по досиетата осветли директора на Националната разузнавателна служба (НРС) Драгомир Димитров, декана на Историческия факултет на Софийския университет Пламен и Митев и други като щатни служители на бившата Държавна сигурност.
Първоначално от ГЕРБ твърдяха, че разузнавачите са защитени от чл. 32 за Закона за досиетата, според който не се разкриват документи, чието изваждане би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на определен човек. За целта шефовете на службите трябва да внесат предложение в комисията, която да прецени как да постъпи. Имената обаче пак ще бъдат обявени, но не и всички документи.
Сега депутатите, които искат връщането на параграф 12 посочват, че Комисията по досиетата е показала, че предвидената в чл. 32 защита на документи не може да служи като превенция по отношение на сигурността, в това число и живота на служителите на двете български разузнавателни служби.
Вашите коментари